Ако вярваме на легендите, това ястие датира от времето, когато Цезар превзема Галия. Говори се, че вождът на едно от племената изпратил на Цезар петел, който още тогава се смятал за символ на галското (или по съвременно – френското) превъзходство. Цезар контрирал, като поръчал да сготвят петела с винен сос, като символ на богатството и възможностите на империята и поканил вожда на вечеря.
Има още
Напоследък рядко готвя червени меса. Някак сезонът не предразполага. Затова сама се изненадах с тази импулсивна покупка от магазина на Чифлик Ливади. И сега, след като бях горд собственик на половин килограм говеждо контрафиле, трябваше да реша и какво да го правя. От фермерския пазар имах гъби пачи крак и това даде първия отговор. Не исках да се ангажирам с дълго готвене, затова се спрях на яхния тип стър фрай – бързо и много вкусно.
Има още
Според уикипедия „Огретен (гратен, гретен) е всяко ястие, което е залято или покрито отгоре със сирене (мляко или сметана) или галета, смесени с бучки масло и приготвено във фурна или под грил. Терминът „au gratin“ или „gratinée“ (откъдето идва и българското огретен) е за всички ястия, приготвени по този начин. Огретенът се приготвя в специални кръгли или овални огнеупорни съдове, наричани gratin.“
Има още
Пролетта е прекрасен сезон, не само защото всичко се пробужда за нов живот, но и защото сега е времето на крехките, пресни варива, които не се накисват и нямат нужда от дълго варене. Миналия уикенд взех от пазара зелен боб, пресен грах и бакла. За последните две ще пиша допълнително – сега за боба.
Има още
Не съм голям фен на ориза. Може да ми е някакво остатъчно чувство, повлияно от неприятни спомени за блудкав, безличен бял ориз, придружен от също толкова безлично парче мазно месо, какъвто сервираха в училищните столове. Но фактът си остава – оризът е едно от последните неща, за които се сещам, когато става дума за храна.
Има още
Това е една изключително добра пролетна рецепта, по идея на Food.Feels.Home. Много напомня на лозовите сарми, но за разлика от лозовите листа лападът е значително по-мек и няма да попаднете на трудни за сдъвкване места.
Още щом видях идеята, беше ясно, че ще направя нещо подобно. Замених копривата (която не обичам) със спанак, булгура с елда и челядинките с манатарки. Гарнирах с цедено козе кисело мляко и веган песто от босилек и левруда.
Има още
От фермерския пазар на Римска стена купих най-прекрасните цели замразени манатарки. Не знам за вас, но аз просто обожавам тези гъби. Когато на сутринта извадих две, за да се размразят, цялата кухня започна да ухае. Бях решила да играят главна роля в един безглутенов киш, за който бях отделила и малко бейби спанак.
Има още
Все още съм на италианска вълна. Миналия петък нямах ясна идея какво ще готвя за обяд, освен че ще е с пиле. Сутринта имах едно излизане и на връщане минах през магазина. Взех спанак и гъби. Обратно у дома разгледах наличностите и реших да направя леко променена версия на класиката Pollo alla Fiorentina.
Има още
Мисля, че не съм срещала човек, който не харесва италианска кухня. Многообразието е такова, че всеки намира по нещо за себе си.
Големият проблем са ударните дози въглехидрати в пицата и пастата, което значи, че всеки, който се опитва да не прекалява, трябва да разреди хапванията.
След като направих безглутеновите гьози, някак съвсем нормално мислите ми се пренесоха на равиоли. Обаче ми се щеше да не са много въглехидратни. И въпреки че нямах кой знае какви очаквания реших все пак да потърся идеи за безглутенова и нисковъглехидратна паста. Повечето попадения бяха за паста от тиквички, но аз не бях тръгнала в тази посока. Имам рецепти за два вида „лазаня“ с тиквички (тук и тук) и ми се искаше този път да е истинско тесто. И го намерих.
Има още
