За разлика от червеното кадифе, тази торта не е веган. Всъщност дори нямах намерение да правя „кадифе“. Идеята беше да е торта с прекрасния крем (леко променен) от печен ревен и череши. След това реших, че ще бъде красиво, ако направя блатовете сини и тогава се сетих за тортата на Dani’s Cookings. Адаптирах я, заменяйки брашното с безглутеново и млякото с ядково за безлактозен вариант.
Има още
Пролетта е прекрасен сезон, не само защото всичко се пробужда за нов живот, но и защото сега е времето на крехките, пресни варива, които не се накисват и нямат нужда от дълго варене. Миналия уикенд взех от пазара зелен боб, пресен грах и бакла. За последните две ще пиша допълнително – сега за боба.
Има още
Ако имате отношение към готвенето, най-вероятно сте чували за Джулия Чайлд. За последните коледни празници получих няколко „готварски“ книги като подарък и едната е българското издание на нейната „Изкуството на френската кухня“. Не съм я изчела (все още) от кора до кора. Има неща (като аспик), които изобщо не ме изкушават и надали някога ще посегна към тях. Но има и такива, които нямам търпение да опитам. Едно от тях са еклерите.
Винаги съм си мислила, че са сложни и затова така и никога не проверих какво всъщност пише в рецептите. Затова се изненадах много, когато прочетох за пареното тесто или пат-а-шу (pate-a-choux). Много странно име, което в директен превод означава „зелево тесто“. Но не, в него няма зеле. Името идва от кръглите сладки, които приличат на зелки.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 