Думата кюфте, както и много други в съвременния български език, е с турски произход. След освобождението, когато българската държава се изгражда наново, е имало сериозен стремеж такива думи да се заменят. Градските легенди твърдят, че наред с много наложили се думи (като „гледище“, „становище“, „поява“, „предимство“, „възглед“, „творба“, „общуване“ и др.), проф. Балан е предложил „кюфте“ да се замени с „клъцка“. Ако изобщо е вярно, не съжалявам, че не е било прието. Макар и заемка, кюфте е много звучна, дори вкусна дума. Пък и на фона на вълната от други чуждици, които ни заливат ежедневно по служебни и социално-мрежови канали, тя си е направо наша.