Не съм голям фен на ориза. Може да ми е някакво остатъчно чувство, повлияно от неприятни спомени за блудкав, безличен бял ориз, придружен от също толкова безлично парче мазно месо, какъвто сервираха в училищните столове. Но фактът си остава – оризът е едно от последните неща, за които се сещам, когато става дума за храна.
Има още
След агнешкото и козунаците по Великден, имах нужда от нещо по-леко и пролетно. Тези красиви кръгли тиквички бяха така добри да ме изчакат да се прибера от краткото пътуване, за да мога да ги сготвя.
Още от самото начало беше ясно, че ще са без месо и без ориз, затова трябваше да намеря друг продукт, който да е подходящ за пълнене и да добави растителен протеин. Спрях се на нахут, който е едно от любимите ми бобови растения.
Има още
Веднага си признавам, че обичам пастет. И от гъши дроб обичам и не мога да се спра, акар да знам колко ще ми бъде тежко след това. Този обаче е от пилешки, който не само се намира лесно, но и е доста по-изгоден.
Добавям му портвайн, лимонова мащерка и индийско орехче, които го правят неустоим. А за сервиране му направих чътни от горски плодове с червен лук и препечени филийки домашен хляб по рецептата с бадемово брашно.
Има още
Сладкиш с боб? Да, има такова животно. И освен това е много вкусно. Адзуки е вид дребен червен боб с японски корени, който е естествено сладък. В родината му много често го влагат в десерти, като обикновено е придружен от брашно от сладък ориз (mochiko). To e лепкаво и лесно за оформяне, без сладкишите да се разпадат. За съжаление, намерих такова само в Амазон, срещу скромната сума от 41 $ за килограм плюс доставка.
Понеже бях твърдо решена да не се отказвам, започнах да търся заместители. Оказа се, че тапиоката е много подходяща и затова реших да пробвам със смес 50 на 50 брашно от бял ориз и нишесте от тапиока.
Има още
Винаги съм харесвала квасения хляб. Просто вкусът му е различен. Да не говорим за красотата отвътре. В редките случаи, когато взимам хляб от традиционно брашно, той винаги е квасен. Но, защото наистина е рядко, никога не съм се изкушавала да си го направя. Дори не знаех, че има безглутенов квас, което си е направо срам, защото няма какво да спре зърнени продукти без глутен да ферментират, ако им се предоставят благоприятни условия.
Преди няколко седмици публикувах различни хлебни експерименти и една дама коментира, че би трябвало да станат добре и с квас. И това ме накара да се замисля и да започна да търся. Намерих примерни рецепти за захващане на квас със сорго и просо и понеже имах и от двете, реших да ги смеся. Процесът взех от https://glutenfreeonashoestring.com/, но той е много стандартен и не се различава от останалите източници.
Има още
Аспержите са в сезон и нямаше как да ги пропусна. Купих ги заедно с брюкселското зеле и това някак определи, че ще ги сготвя заедно. Понеже предната седмица вече бях правила киш, сега трябваше да е нещо различно. Фурната ми се стори добра идея и добавих от пресните картофки, които вече очакваха съдбата си.
Има още
Маслените бисквити, познати още като шортбред и различните им вариации са ми много любими. Имам 6 публикувани рецепти, включително една солена.
Маслени бисквити с шам фъстък, кардамон и рози
Маслени сладки с череши и кардамон
Соленки с маслини и сушени домати
Маслени бисквити с листа от рози
Шортбред с шамфъстък, шоколад и морска сол
Спокойно мога да кажа, че това е една от темите, по които съм експериментирала най-много. И ако се питате защо ми е трябвал още един експеримент – ето я причината: невероятният шоколад с лимон, джинджифил и куркума на Benjamiissimo ми даде идея за глазура, която трябваше да „прикача“ на нещо. Точно бях направила мъфини с моркови и не исках да правя още една партида толкова скоро. Но се сетих за маслените бисквити с розови листа, които са с глазура и това реши въпроса.
Има още
Това е една изключително добра пролетна рецепта, по идея на Food.Feels.Home. Много напомня на лозовите сарми, но за разлика от лозовите листа лападът е значително по-мек и няма да попаднете на трудни за сдъвкване места.
Още щом видях идеята, беше ясно, че ще направя нещо подобно. Замених копривата (която не обичам) със спанак, булгура с елда и челядинките с манатарки. Гарнирах с цедено козе кисело мляко и веган песто от босилек и левруда.
Има още
Както често се случва през последната година, влязох в един от любимите ми магазини – Тегел – и си излязох от там с порцеланов супник (който, слава Богу, ме изчака да се наканя да го купя и да го снимам с пролетната супа) и 3 чаши на столче в много приятен бледо син нюанс.
За чашите ми се искаше да направя нещо със зелен цвят. С матча. Намерих рецепта, която обещаваше, че кокосова сметана, разбита с матча и пудра захар, ще бъде достатъчно лека и ефирна и ще остане на повърхността на чаша ядково мляко. Е, не стана. Разбитата сметана плавно и безславно потъна на дъното. Не ми оставаше друго, освен да разбъркам и да се насладя на трите порции, които на вкус бяха прекрасни.
Има още
Това е един от най-лесните десерти и може би затова доста го пренебрегвам. Публикувала съм само една такава рецепта и то преди почти една година. Не съм сигурна какво точно ме подсети и защо реших точно сега пак да направя, но важното е, че стана наистина много хубав и освен това е с ягоди, които сега навлизат в сезон.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 