Много обичам кокос и това е видно от рецептите ми (тук, тук, тук). Подобно на бергамота, за който писах в тази публикация, и кокосът е вкус, към който привикнах, започвайки от лека непоносимост, минавайки през безразличие и стигайки до (почти) пристрастяване.
В Зоя имам няколко любими торти – всички са с кокос. Обаче също така са с кашу и фурми и/или сироп от агаве, а аз имам известни резерви към тези продукти. Затова исках да направя десерт с много кокос и без кашу и фурми/агаве.
Има още
Шоколадът и малините са едни от любимите ми продукти, което се вижда ясно от публикуваните рецепти. Съчетавала съм ги много успешно тук. От тази гледна точка няма да ви изненадам с нищо.
Обикновено, когато ми дойде идея, я пробвам на практика почти веднага (най-много да се забавя, защото някои продукти не са налични в хладилника). За този десерт обаче ми трябваха доста време и обмисляне, преди да реша да го направя. Първият опит беше успешен от гледна точка вкус. Но имаше нужда да се поработи по напасване на количествата продукти за трите слоя, както и по формата и крайния вид.
Има още
Мисля, че бисквитената торта е един от любимите десерти на много българи. Това беше и един от първите ми кулинарни опити, преди много години, с т.нар. Детски бисквити и крем „нишесте“ от пакетче.
Обаче тази рецепта е различна. Тя е (много) свободна веган интерпретация на португалската Bolo de Bolacha, което в превод означава точно Торта от бисквити. Къде са разликите между нашата и португалската? Основно в крема, който е суров и се прави от масло, жълтъци и захар. И освен това бисквитите се топят в кафе. Лично аз съм заклет почитател на чая – у нас по всяко време може да се намерят поне 10 различни вида, обикновено насипни, но и някои в пакетчета. Сещам се за кафе изключително рядко, обикновено когато пътувам и обикновено пия капучино с мноооооого канела. Обаче винаги съм харесвала десертите с кафе, като например тирамису. Затова и тази торта ми допадна толкова много.
Има още
Писах вече, колко обичам череши. Основната част от закупените количества се изяждат преди дори да се замисля за някакъв десерт, но обикновено успявам да отделя малко и за готвене. Днешното предложение е много подобно на пай. Всъщност разликата е основно във формата. Пайът се прави в тавичка (кръгла, квадратна, правоъгълна…) или просто ринг и понякога има горна кора. Галетът е някак по-неформален, рустикален на вид. Няма нужда от тава или ринг. Ако пълнежът е сочен и може да се разтече, краищата се завиват навътре, за да го задържат. Както при пая, може би най-популярния галет е с ябълки. Отново както при пая, галетът може да е и сладък, и солен. И тестото за пай и галет също може да е еднакво.
Има още
Да, правилно си помислихте, че тук има алкохол 😊. Но не това е причината този сладкиш да е ферментирал. Истинската причина е, че овесените ядки, с които се прави, се накисват с пробиотик (може и 2 – 3 лъжици истинско кисело мляко) и престояват поне 8 часа, което предизвиква ферментация.
За ползите от консумацията на ферментирали храни (за съжаление това не включва алкохола), може да прочете в статии на Надя Петрова тук. От нея е и рецептата, която съм адаптирала.
Има още
Всичко в името на тази рецепта ми е любимо. Предполагам, че е било просто въпрос на време да направя нещо, което съдържа тези продукти.
Преди два дни ходихме до розовата долина – просто така, на разходка и на „лов“ за кадри. Розите са нацъфтели и ухаят опияняващо. И, разбира се, гледката е прекрасна. Когато се прибрах от там, беше ясно, че до няколко дни проектът за бисквитите ще бъде реализиран 😊.
Има още
За мен бергамотът беше “acquired taste” – нещо, към което първо привикнах, а след това обикнах. Основно заради чая Earl Grey. Към днешна дата етеричното масло от бергамот е един от любимите ми аромати за дифузер.
Тези сладки са с етерично масло, но спокойно можете да сложите 1 супена лъжица чай (за предпочитане хубав, насипен, не от пакетче). Ароматът ще е същият, но ще имат и ободряващ ефект, заради чая.
Има още
Обожавам пролетта и началото на лятото. Сякаш всяка седмица излиза нов нов плод – ягоди, малини, череши, кайсии… Вече чакам първите дребни ябълки, нектарините и прасковите.
Всички са чудесни сурови, но стават и за сладкиши, разбира се. Искаше ми се да направя нещо, което да е леко и свежо на вкус и така се получи този тарт (или пай, ако предпочитате).
Има още
Мнооого отдавна беше денят, когато за пръв път опитах шоколад с мента. Не, не беше „After Eight”. Беше един шоколад с баналното име „Свежест“ (ако не ме лъже паметта), родно производство. Горе-долу приличен шоколад с пълнеж с ментов аромат. Силно подозирам, че съм била един от малкото клиенти на бакалията до училището, които са го купували, защото продавачката всеки път беше много изненадана.
Има още
Един от най-милите ми спомени от детството е свързан с тях. Също така и първите ми кулинарни опити, когато през ваканциите се събирахме с моите приятелки от квартала в някой от апартаментите и си правехме двойни и тройни дози, след което, поядъчно преяли, излизахме отново и лягахме в тревата между блоковете да си разказваме филми и какво ли не, докато придобием сили да станем и да правим нещо друго.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 