Всяка Коледа заслужава едни традиционни коледни сладки – с какао, канела, кардамон и джинджифил – типичния вкус на празниците, концентриран в една хапка. В този случай това е буквално, защото сладките са с наистина наситен вкус и аромат. Само че вместо с какао, тези са с рошков.
Има още
Преди години чух един израз – да зашиеш балтон на копчето. Тази рецепта се получи горе долу така. Първо видях тези прекрасни огнеупорни стъклени форми за кексчета и след това започнах да мисля какво да направя в тях.
Има още
Има нещо магично в хубавото брауни – шоколадово, топло, меко, почти течно в центъра. Десерт, на който винаги може да се разчита да стопли сърцето и да повдигне настроението. В това брауни, освен любимия ми шоколад, има от любимата ми тиква. Има също така кестеново брашно и брашно от рошкови. То е еволюирала версия на една рецепта на Надя Петрова. Заради нея купих първия пакет кестеново брашно в моята готварска история.
Има още
Чудя се кой ли е бил първият човек, който се е престрашил все пак да сервира леко неугледен десерт, който иначе би минал за провал от визуална гледна точка, и да му даде звучното име „кръмбъл“ (от английската дума за натрошен). Който и да е бил, добре е направил, защото макар и с несъвършена визия, този тип десерти са изключително вкусни. Стават с много и различни плодове, но нашият е с ябълки и сушени череши.
Има още
Нова Година все още не е тук (макар че тази 2020 конкретно може да мине и по-бързо, без да й се обидя), но пък излязоха хубавите ябълки и се сетих за тази рецепта. Тя не е задължително свързана с празниците, просто те бяха повода да я измисля преди години.
Както предполагам всички българи и аз гледам на баницата с късмети като на неизменна част от новогодишното меню. Но, с времето, традиционната вита баница със сирене започна сериозно да ми омръзва. И така, преди около 10 години седнах и много сериозно обмислих различни алтернативни идеи. Исках:
След известни колебания се сетих за един лек, почти булеварден роман, който бях чела и в който главната героиня прави тарт с ябълки и червени боровинки. И си казах, защо пък не? Само че няма да е тарт, а ще са банички.
Има още
Есента е много красива. Често си мисля, че така природата ни компенсира за предстоящата зима. Освен това есента е вкусна и ароматна. Откакто се помня, обожавам аромата на дюли. За съжаление не стават за ядене, без обработка. Иначе сигурно бих ръфала дюли по цял ден.
Преди няколко дни направих сладко – може би едно от най-вкусните сладка, които може да опита човек, най-вече благодарение на неповторимия аромат на дюлите. Понеже е с еритритол и дюлите не съдържат фруктоза, това сладко е напълно кето съвместимо и подходящо за хора с диабет. Същото важи и за сладкиша, за който пиша днес.
Има още
Есен е. Красотата на разноцветните листа и плодовете, които идват с нея, са ми компенсация за тъгата по лятото. Тази рецепта е точно за сезона, съчетаваща два от истинските есенни дарове – кестени и круши. Никога досега не бях правила нещо, в което те да присъстват едновременно. Ако се чудите как ми е хрумнала идеята, ще ви издам една тайна – има сайтове, на които може да се намерят предложения за комбинации на вкусове и аромати. Тази идея е от един от тях, и наистина е много сполучлива. За компания на кестените и крушите добавих Мадейра и кардамон.
Има още
Помните ли шипковото брашно? С негово участие станаха едни много хубави сладки, както и изключително сполучлива версия на веган безглутеновия хляб, за която писах във ФБ и Инстаграм. Още тогава имах идея да направя един кекс с глазура от шипковия мармалад на Хармоника (този, който е с петмез от червено цвекло). Е, дойде му времето.
Има още
