Последна „Валентинска“ рецепта. След нея минавам на по-„нормална“ храна 😊.
Тази беше изненада и за мен. Изобщо не бях планирала да правя още един празничен десерт, но видях един пост на Живко Джамяров във ФБ групата „Племе на здравето“ и просто нямаше как. Снимката ме спечели. За рецептата дори и не помислих в първия момент – каквато и да беше, щях да намеря начин да направя тези красиви бисквити.
Има още
Ще си призная веднага, че никога не съм си поръчвала Червено кадифе в сладкарница. Затова не мога да преценя доколко вкусът се припокрива с оригинала. Мога само да кажа, че петифурите са прекрасни и освен това са веган, с ясно изразен малинов характер.
Има още
Ако имате отношение към готвенето, най-вероятно сте чували за Джулия Чайлд. За последните коледни празници получих няколко „готварски“ книги като подарък и едната е българското издание на нейната „Изкуството на френската кухня“. Не съм я изчела (все още) от кора до кора. Има неща (като аспик), които изобщо не ме изкушават и надали някога ще посегна към тях. Но има и такива, които нямам търпение да опитам. Едно от тях са еклерите.
Винаги съм си мислила, че са сложни и затова така и никога не проверих какво всъщност пише в рецептите. Затова се изненадах много, когато прочетох за пареното тесто или пат-а-шу (pate-a-choux). Много странно име, което в директен превод означава „зелево тесто“. Но не, в него няма зеле. Името идва от кръглите сладки, които приличат на зелки.
Има още
Много обичам сладки неща (както може да се види от рецептите ми), но от време на време ми се приисква нещо солено, което да става за закуска или за похапване между храненията. В такива случаи обикновено си мажа филийка безглутенов хляб с масло. Много е вкусно, но понякога не е достатъчно.
Тази рецепта се случи съвсем спонтанно. Имах спанак, останал от топлата салата с нахут, червено цвекло и карфиол и точно бях купила тиквички за безглутенова нисковъглехидратна пица (за нея – друг път). Нямах планове за спанака и трябваше да се спра на нещо, за да не се наложи да го изхвърля. Сетих се за зеленчуковите кюфтета, но те са по-скоро за основно ястие, не за закуска. Затова реших да опитам нещо друго. Нещо като хляб, но със зеленчуци. Исках да е без яйца и за тази цел взех назаем някои детайли от веган безглутеновия хляб. Добавих и козе сирене, което обогатява вкуса и завършва рецептата.
Има още
Преди около 7 месеца публикувах първата версия на този сладкиш, вдъхновен от рецепта на Надя Петрова. Много го харесвам, но не го правя често. Затова, когато миналата седмица купих ананас, една от първите идеи, които ми дойдоха, беше да направя нова, подобрена версия на ферментиралия десерт.
Има още
Ако сте от София, има шанс сте били във Forno Cipollini. И ако сте били там, има шанс да сте опитвали невероятния им лимонов тарт. От известно време обмислям да направя подобен и сега този момент дойде. Моят тарт е веган и без глутен.
Когато стане дума за безглутенов тарт/чийзкейк, обикновено първите асоциации са тофу и кашу. Аз имам много силни резерви и към двата продукта. Не правя изключение за тофуто (заради соята). Кашу ползвам, когато реша да си направя веган ферментирало крема сирене. За този тарт направих веган „млечен“ крем с бадемово мляко. Ароматизирах го с етерични масла от лимон и лайм.
Има още
Това е първата ми рецепта за соленки. Някак все се разминавам с този вид ястие 😊. Дори и за тези не се сетих сама. Подсказа ми приятелка, която беше опитала сладките с лавандула и лимон и според нея тестото щеше да е идеално за соленки. Това ме провокира да се замисля с какво да ги направя. Исках не само да са солени, но и ароматни, с ясно изразен вкус. И така продуктите се наредиха един след друг, за да се получат тези соленки с маслини, сушени домати и веган „пармезан“.
Има още
Точно преди Нова Година се видях с една приятелка, която ми подари торба градински ябълки. От онези, които не са помирисвали торове и препарати. Дребни и леко неугледни, но чисти в най-добрия смисъл на думата и много вкусни.
Има още
Това е моят Новогодишен сладкиш. Правих такъв за пръв път преди години и много го харесвам, заради наситения шоколадов вкус. Истината е, че нямах намерение да го правя сега, но обстоятелствата наложиха да спася една смес от 3 белтъка, 120 г еритритол и 3 с.л. какао. И така се получи този десерт.
Всъщност исках да направя и шоколадова Пáвлова, но не стана. След добавяне на какаото, белтъците паднаха и нямаше смисъл да продължавам. Нищо, има време и за нея. Понеже сложих какаото преди лимона и нишестето от тапиока, които са главни герои в технологията Swiss Meringue, не беше трудно да променя посоката и да приготвя съвсем различен, но също толкова вкусен и интригуващ десерт.
Има още
Да, мислех да я оставя за по-нататък, но реших, че няма какво да чакам. Правена е по технологията Swiss Meringue, за която прочетох в пост на beyond the yummy. След това разгледах други публикации по темата и най-накрая реших да пробвам.
Докато разучавах технологията, попаднах и на историята на тортата. За моя изненада, не беше френска, както очаквах. Всъщност е австралийска (или новозеландска, зависи къде четете). Създадена е в началото на миналия век след турнето на балерината Анна Пáвлова в тази част от света през далечната 1920 година.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 