Както съм споделяла и преди, аз бях много злоядо дете. Нещата, които обичах в ранна детска възраст се броят на пъстите на едната ръка. И това съвсем естествено означава, че хранетето в детската градина и първите години в училищния стол беше истинско мъчение. Още ме втриса при спомена за фрикасе, грис или малеби.
Има още
Миналата седмица имах рожден ден и нямаше как да не направя нещо специално. Няколко дни преди това ми дойде тази странна идея (ще разберете по-долу защо е странна). Но като я обмислих, реших че ще се получи. Имах всичко, освен пресните малини и те за малко да ме провалят, но в последния момент намерихме – така е, когато си играе човек с несезонни продукти.
Има още
Един от любимите ми италиански десерти, но… откакто ограничих глутена много рядко си го поръчвам. Отдавна имах намерение да си го направя с домашни безглутенови бишкоти, но така и не се случи. До сега.
Миналата година правих Шарлота с домашни бишкоти. Идеята беше тирамисуто да последва скоро след това, но не останах достатъчно доволна от бишкотите и затова плановете се отложиха.
Има още
Предполагам всички имаме мили детски спомени за кексове, правени от майки, баби или лели. За мен те са неделима част от детството. Майка ми правеше мраморен с какао в скъпата (не от финансова гледна точка) и транспортирана с много любов от Германия форма. Този кекс беше нейната гордост.
Може би защото съм изяла много такива кексове, с години не съм се сещала за тях. И сега не знам как точно ми дойде идеята, но, веднъж появила се, трябваше да направя нещо за нея. Най-лесно беше да взема една стандартна рецепта за кекс и в нея да заменя брашното с безглутеново и да увелича леко набухвателя. Но ми се искаше да я направя по-нисковъглехдратна, затова разгледах рецепти, класифицирани „кето“ и намерих подходяща изходна точка.
Има още
Имах задача да направя нещо, в което има противоположни, но хармониращи си вкусове като сладкo и солено. Първото, което приготвих, бяха едни прекрасни шоколадови мъфинчета с глазура от крема сирене и солен карамел (за тях ще има отделна публикация). Станаха невероятно вкусни, но малко прекалено сложни за целта и повода. Затова се наложи да потърся друг вариант. Случайно попаднах на едно видео, от което дойде идеята за този десерт.
Има още
Всички имаме дни, в които не сме съвсем себе си. И всички си имаме начини да се справяме с тях. Моят начин е готвенето. Един час в кухнята прави чудеса, дори ако това, което съм произвела, не е кой знае колко добро.
Има още
Както писах в предишната публикация, „резервната“ коледна тиква беше разделена на две части. Втората отиде за това наистина магично брауни без брашно (ама съвсем без).
Има още
Имах една „резервна“ тиква от коледно време. Ей така, ако ми дойде идея да направя още нещо. Но вече имаше толкова много сладки и сладкиши, че така си остана недокосната. И в последния уикенд на януари реших, че не мога повече да я пренебрегвам. Разделих я на две части – една за този кекс и една за брауни без брашно.
Идеята за тази рецепта е на Divine Healthy Kitchen. Много я харесах и реших да опитам да я направя веган – получи се. Сладкишът е много хубав и ароматен. Освен тиква в него има стафиди, орехи и букет от подправки. Глазурата е от веган крема сирене на VioLife (на основата на кокосово масло) и кленов сироп.
Има още
Последна „Валентинска“ рецепта. След нея минавам на по-„нормална“ храна 😊.
Тази беше изненада и за мен. Изобщо не бях планирала да правя още един празничен десерт, но видях един пост на Живко Джамяров във ФБ групата „Племе на здравето“ и просто нямаше как. Снимката ме спечели. За рецептата дори и не помислих в първия момент – каквато и да беше, щях да намеря начин да направя тези красиви бисквити.
Има още
Помня, когато преди доста години за пръв път опитах Corny. Беше различно, изненадващо и бързо ми стана любима закуска. След време някак постепенно изгубих интерес и отдавна не бях се сещала за нещо такова.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 