Неведнъж съм споделяла за това колко бях злояда като дете. И не ставаше въпрос само за определени продукти или съставки, а и за това как бяха приготвени. Например едро смляна лютеница или конфитюр биваха директно отхвърляни. Виж мармалада беше нещо друго. Гладко намазан на дебел слой върху филия с масло. Това беше едно от нещата, които със сигурност можеха да ми отворят устата. Въпросът беше как да се намери заветната добре смляна смес. Майка ми обикновено прибягваше до шипков мармалад и аз не отказвах. Той и досега ми е любим. В тази рецепта обаче става дума друг – мармалада от ябълки, сливи и джинджифил на Венец, който открих съвсем случайно.