Коледно-новогодишните празници са време за уютни семейни събирания, дълги разговори и вкусна домашна храна. Какъв по-добър завършек за празничния обяд или вечеря от нещо много шоколадово. Като този кекс със сурово какао и парченца тъмен шоколад, завършен с настърган бял шоколад.
Има още
Biscotti е термин, който се използва в Италия за двойно (bis) изпечени (cotti) сладки. Кантучини са може би най-разпространеният представител и затова имената се приемат от повечето източници за синоними.
Има още
Тази есен два пъти купих райски ябълки с тайната надежда, че ще ми остане време да направя нещо с тях, но и с дълбокото съмнение, че няма да се получи. Една вечер, след почти безкраен работен ден реших, че няма да си легна преди да приготвя тестото за този галет и да го сложа в хладилника.
Има още
Линцер са едни от най-полулярните австрийски бисквити. Най-често се правят по Коледа, макар че, както беше казала Анна от Food Feels Home, нищо не ни пречи да ги ядем по всяко време.
Има още
Не съм срещала човек, който не харесва тарт татен. Класиката си е класика. Аз обаче имах едни дюли, които исках да превърна в нещо вкусно. Докато разглеждах идеи, които за този плод не са много, попаднах на рецепта на Дейвид Лебовиц точно за тарт татен с дюли.
Има още
Получих от приятелка една торба с градински, нетретирани ябълки. Количеството беше голямо и се притеснявах, дали ще мога да ги оползотворя. Тогава ми дадоха идея – ябълково масло. Противно на името, в него няма никакво масло. Само ябълки, подправки и подсладител. Резултатът е нещо като мармалад, с ясно изразен, наситен ябълков вкус.
Има още
Един от любимите ми есенни плодове – дюля. Ухае прекрасно, но, за съжаление, не може да се яде сурова. Тази година точно се канех да купя и при едно посещение до пощенския клон си намерих 3 дюли на едно от безстопанствените плодни дръвчета, които изобилстват в моя квартал.
Има още
Неведнъж съм споделяла за това колко бях злояда като дете. И не ставаше въпрос само за определени продукти или съставки, а и за това как бяха приготвени. Например едро смляна лютеница или конфитюр биваха директно отхвърляни. Виж мармалада беше нещо друго. Гладко намазан на дебел слой върху филия с масло. Това беше едно от нещата, които със сигурност можеха да ми отворят устата. Въпросът беше как да се намери заветната добре смляна смес. Майка ми обикновено прибягваше до шипков мармалад и аз не отказвах. Той и досега ми е любим. В тази рецепта обаче става дума друг – мармалада от ябълки, сливи и джинджифил на Венец, който открих съвсем случайно.
Има още
Болестите са изтощително нещо. Чувствам го много силно, понеже за щастие много рядко ми се случва да им се предам. През последната седмица бях в много странна за мен ситуация, в която все ми се щеше да си полегна и да си почина. Все още излизам от това състояние и имах нужда от някаква искра, провокация…, мотивация, ако щете. И тя дойде. От много странно място – Др. Йоткер. Странно, защото аз не ползвам продуктите им и ако не бяха няколкото снимки, които видях в Инстаграм, нямаше и да разбера за #TortaFashionWeeks.
Има още
Още една рецепта за любителите на тиква, този път за едни много вкусни, лесни и бързи (стига да имате под ръка печена или сварена тиква) бисквити. Ще бъда откровена и ще кажа, че резултатът ме изненада много приятно. Не че съм мислила, че ще излезе нещо, което не става за ядене. Посто имах по-скромни очаквания.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 