От няколко години обмислях да видя на живо тази красота, без определен план кога точно да се случи. В крайна сметка се получи едно от най-спонтанните ни пътувания (доколкото пътуване със самолет може да бъде спонтанно). Решихме и в рамките на един час имахме билети и хотелска резервация.

Цветният килим в Брюксел ми е връстник – за пръв път на това място (Гран Плас в Брюксел) и с този размер (77 х 24 метра) се случва в лятото на 1971 година. Създаден е от ландшафтния архитект Етиен Стаутеманс. От 1986 година се организира на всеки две години през август в седмицата, в която се пада Възнесение Богородично. Организацията с нестопанска цел с името „Цветен килим Брюксел“ има задачата да го осъществи, като мнозинството участници са доброволци и подготовката на всяко издание отнема почти 2 години. Работата по подреждането на цветята зпочва около 4 часа сутринта в четвъртък, за да мoже откриването да се случи по-късно същия ден.

За килима се използват издържливи, дълготрайни цветя. Първоначално бегонии, но след време започват да включват и далии. Тазгодишният килим беше основно с тях. Ранните дизайни имат по-„килимен“ вид с традиционни шарки и симетрия, но напоследък се виждат и по-различни решения. Всяка година има тема – за 2026 това беше Голямата вълна до Канагава изпълнена в оранжево-цикламени тонове в чест на 160та годишнината от установяване на дипломатически отношения между Белгия и Япония.

Килимът, гледан от балкона на музея на Брюксел

Около килима има ограда и се събират доста хора. Най-добре може да се види от балконите на историческата сграда на кметството (Hotel de Ville) и на музея на Брюксел, които се намират на двете дълги страни на Гран Плас. Срещу 9 евро получавате достъп до балкона на кметството, а срещу 12 (10 + 2) можете да разгледате музея и да видите килима отгоре. Някои ресторанти на площата, които имат по-висок етаж, също позволяват на туристи да погледнат отвисоко.

Какво друго видяхме

Ние бяхме в града 2 пълни дни – петък и събота. Разходихме се в централната част и в парк Леополд, до който беше хотелът ни, качихме се на най-голямото виенско колело в града и видяхме (само отвън) две от най-емблематичните арт нуво сгради в града – къщата Солвей и музея на архитекта Виктор Хорта.

В музея можехме да влезем, но трябваше да чакаме над час в около 37 градусова жега, понеже капацитетът посетители беше запълнен. Затова се отказахме, но си купихме книга за къщата Солвей, която е най-известното творение на Хорта.

Друга забележителност е дантелата. Има специализирани магазини и е истинска красота. Аз не устоях :).

Храната

В Брюксел има всякакви ресторанти за всеки вкус, но истинските кулинарни забележителности са в категория десерти. Не сте били в Брюксел, ако не сте яли вафли, мервею* и шоколад. Вафли и шоколад има буквално на всяка крачка и в най-различни форми. Мервеюто е малко по-скромно застъпено, но не го пропускайте, защото е чудесен десерт.

За закуска/брънч горещо препоръчвам тези места:

• Au Vert – брънч заведение близо до Гран Плас. Интериорът и менюто са повлияни от мароканските корени на собствениците. Сладоледът с портокалов цвят и фунийките от кадаиф бяха един път.
• Le Pain Quotidien – има много локации. Ние ядохме в заведението до парк Леополд. Купих си и тяхната книга с рецепти.

За обяд или вечеря, от това което пробвахме, бих препоръчала тези:

• Poule & Poulette – менюто е основно пилешко. Добре сготвено и вкусно.
• Le Marmiton – малко по-висок клас с наистина добра храна.

И няма как да пропусна Maison Des Thes – истински рай за любителите на чай. Ние си тръгнахме със 7 микса и всички, които успяхме да опитаме към момента са прекрасни.

Famous Last Words

Брюксел е много спокоен град. Или може би е такъв, когато го налегне жега, което не се случва често. С изключение на района около Гран Плас, където имаше много туристи, останалите части от града, през които минахме (Саблон и Шуман), бяха почти обезлюдени. В ранните вечерни часове започваше да се пълни и парк Брюксел, който е точно до кралския дворец.

Не е най-чистият град, в който съм била, но е далеч по-добре от Марсилия например, за Атина да не говорим. Придвижвахме се пеша (хотелът ни беше в Шуман на около 30 мин пеша от Гран Плас) и в нито един момент, дори по-късно вечер, не се почувствахме застрашени по някакъв начин.