Азорски острови

Сао Мигел е най-големият от Азорските острови и един от два на архипелага с писта за кацане на реактивни самолети. Другият е Пико, до който отскоро има редовни полети от Лисабон. Архипелагът от 9 вулканични острова се намира в Атлантическия океан, горе-долу на ширината на Португалия. Те са част от Еврпейския съюз, което означава, че нямате нужда от виза и телефонните разговори с познати у дома няма да ви разорят.

Дотам се стига със самолет. Най-краткият маршрут е през Лисабон, стига да изберете директен полет до Португалия. Добрата новина е, че Еър България са възобновили полетите си и не сте ограничени само с Уизеър. Пътуването е общо около 6 часа и половина (без да броим часовете престой).

Официалният език е португалски, но навсякъде в магазините и ресторантите говорят английски.

От Сао Мигел до другите острови (с изключение на Санта Мария и Пико, до които има и ферибот) се пътува само с витлови самолети. Помежду им може да се пътува с кораб. Ние избрахме да останем на Сао Мигел, понеже имахме 6 дни и достатъчно неща, с които да ги запълним.

Столицата на Сао Мигел е Понта Делгада – ние отседнахме там. Избрахме апартамент в старата част на града, където уличките са тесни, тротоари на места няма, но шофьорите са толерантни и изчакват пешеходците. Освен това е изключително чисто.

Наехме кола, за да стигнем до местата извън града, които искахме да видим. Има и публичен транспорт до забележителностите, в случай че предпочитате тази опция. Пътищата са в прекрасно състояние и с ясна маркировка и табели. На места по-тесни, но с добра настилка без дупки. Само на две места попаднахме на кръпки, но, отново, без дупки. Местата с красива гледка (Miradouros) са ясно обозначени и имат паркинги.

Изненадващо за мен имаше и голямо количество безплатни места за паркиране. Два пъти се наложи да пообиколим, понеже на най-близкия до нас паркинг нямаше свободни, но намерихме относително бързо и никога на повече от 10 минути пеша от апартамента.

Неизбежно се налага сравнението с Корфу, където бяхме миналия септември, където пътищата извън Керкира бяха в по-голямата си част ужасни, с дупки, лоша маркировка и забележителна крайпътна мръсотия.

Историята

Архипелагът се намира на границата между три тектонични плочи – евроазиатската, американската и африканската. Счита се, че формирането на Азорското плато е започнало преди около 36 млн години. Най-стар от островите е Санта Мария (на около 10 млн години), а за най-млад се смята Пико (на около 300 хиляди години). Островите са открити от Португалски мореплаватели през 1427 година ненаселени и са били идеална спирка по пътя до Американските континенти. Името идва от açor – ястреб кокошкар, който е изобразен и на флага. Кръстени са така, понеже екипажът на първия акостирал кораб погрешно решил, че това е птицата, която са видели приближавайки. В същност на островите няма ястреби, но името не е било променено.

Климатът

Климатът е особен. Температурата през лятото е около 23 – 25 градуса (с много малка амплитуда между дневна и нощна), но влажността е много висока. В рамките на по-малко от 30 минути може да грее слънце, да се появят облаци, да завали дъжд – нежен като роса или наистина сериозен, но топъл и като цяло много приятен.

Валя ни общо четири пъти, два от които по-съществено, но изсъхнахме напълно доста бързо след дъжда. Имайте предвид, че 23 градуса на слънце се усещат като 30, но ако е облачно, понеже има почти постоянен ветрец, може да ги усетите и като 18. Ако сте чувствителни към температурни промени, носете си горна дреха. Ние изкарахме шест дни при чести промени от ярко слънце през облаци до дъждец с къси ръкави и панталони, без чадър и горна дреха (не защото в багажа нямаше) и мога да кажа, че само два пъти ми беше хладно – при едно изкачване нависоко около 19 часа вечерта и в една гора от секвои, където седнахме да хапнем готвено на вулканична пара.

Градините

Заради подходящите условия – топло и влажно – Азорските острови са идеално място за много растения. Ендемичните видове са относително малко и главно от семейството на бромелиите (роднини на ананаса, който обаче е донесен от Бразилия), но хората са пренесли тук други видове, които не само са се приспособили, но са и с инвазивен характер и се налага да се контролират. Най-ярките примери са хортензиите и джинджифиловата лилия, които може да се видят буквално навсякъде. Особено красиви са по склоновете отстрани на пътя.

Ние посетихме три ботанически градини, две от които в Понта Делгада. Ще започна от тази, която най-малко ни впечатли – „Antonio Borges (Антонио Боржеш)“. Входът е свободен и мястото е приятно. Има добавени сгради, напомнящи крепости и няколко езера. Има и много петли, кокошки, пиленца, както и гъски, патици и патенца. Идеално е за пикник.

Другата градина в Понта Делгада, която посетихме още първия ден и където ни валя първият ни азорски дъжд е „Josе do Canto (Жозе до Канто)“. Входът е 5 евро. Тук ефектът е почти като потапяне в джунгла. Има малко „официални“ алеи и човек има усещането за дива природа. Единствената „подредена“ част е розариума, точно под хълма с къщата, в която е живял собственика. И тук имаше петли, кокошки и пиленца. Тази градина ни хареса повече.

Парк „Terra Nostra (Тера Ностра)“ се намира в градчето Furnas (Фурнаш) и е наистина чудно място, където спокойно можете да прекарате и цял ден. Има горска част, алея с гинко билоба и обособени градини – цветна, която е много приятна, долина на цикасите и над 600 камелии, които за съжаление не цъфтят през лятото. Отделено е и място за ендемичните растения.

Има няколко езера, някои от които наистина много красиви с разноцветни лотоси. Има и басейн с топла минерална вода с много високо съдържание на желязо, поради което цветът й е оранжев и е мътна, но не цапа.

Входът за парка е 17 евро. Ако дойдете до Сао Мигел, непременно посетете Тера Ностра. Намира се на около 40 – 45 минути от Понта Делгада и има два маршрута – единият основно по скоростен път и другият по по-тесен път със завои и прекрасна гледка. Ние пробвахме и двата.

Sete Cidades (Сете Сидадеш)

Въпреки странното име (седем града) това е малко селце на едно от големите езера на острова, което всъщност е две езера с директна връзка, но цветът на водата им е различен – едното е синьо, а другото по-скоро зелено. Има мост, който минава по границата им. Самото село е напълно незабележително и е с ограничен избор на места за хранене, но може да се наемат колела, каяк и други лодки. Къпането в езерата не е разрешено.

Високо над езерата е т.нар. Vista do rei (Кралска гледка), която предлага чудесна панорама. Има паркинг, магазинче за сувенири, фургон за храна и щанд с ананаси. Има и един започнат и изоставен хотел, за който има ясни табели, че не е обезопасен и не бива да се влиза, но на почти всички етажи се разхождаха хора.

Много близо до Сете Сидадеш е Mosteiros (Мощейрош) – плаж с черен вулканичен пясък. Мястото е основно за сърфиране, заради големите вълни, но е много впечатляващо.

Езерата

На острова има над 10 езера, от които 4 големи. Освен Сете Сидадеш посетихме Фурнаш и видяхме отвисоко Fogo (Фого). Фурнаш е в частта от острова, където все още има вулканична активност. Водата е топла, с лек мирис на сяра и къпането е забранено. От едната страна на езерото има параклис, построен с черен вулканичен камък и с много красиви витражи. За съжаление се влиза само около 10 часа сутринта и ние не успяхме, но през целия ден едното крило на вратата е отворено и може да се погледне вътре. Зад параклиса има парк със секвои (едната, от които се смята за една от най-старите на острова, посадена през втората половина на 19ти век) и водопад. Разходката е много приятна и отнема около 40 – 50 минути общо. Входът е 5 евро.

От другата страна са т.нар. Fumarolas  (Фумаролаш) – дупки с вряща вулканична вода. Около тях в земята има специални шахти, в които се приготвя традиционно cozido (готвено) – микс от пилешко, говеждо, свинско, наденици и зеленчуци. Има и парк за разходка, но ние пропуснахме, понеже имахме друга цел. Входът на Фумаролаш е 3 евро.

Езерото Фого видяхме само отвисоко. Идеята беше да го оставим за следващия ден, но нещата се случиха по различен начин. Искахме да се качим до Miradouro (място с гледка) da Barrosa (Бароза), което е едно от най-високите места на острова. Оказа се че пътят до там е затворен за частни автомобили между 7 и 19 часа, но има автобус (5 евро), който спира на три места с гледка – Bela Vista (Бела Вишта), Бароза и Фого. Така видяхме и езерото по-добре, отколкото ако бяхме отишли до него с кола. Ограничанието за лични автомобили може да се обясни както с желанието на местните власти да добавят приходи към бюджета си, така и с факта че паркингите на местата с гледка са малки и пътят е тесен и по-голям брой коли биха създали логистичен проблем.

Островчето на Vila Franca do Campo (Вила Франка до Кампо)

Това е много живописен малък остров с пръстеновидна форма, който се намира на около 500 метра от брега при град Вила Франка до Кампо. Целогодишно можете да го обиколите с лодка, но само през лятото можете да слезете на него. Добре е да се знае, че само един оператор може да превозва пътници и да ги оставя и прибира от острова. Останалите могат само да ви разходят наоколо и да ви разкажат за него. Водното такси е през 1 час и това време е напълно достатъчно, за да го разгледате. Ние имахме предварително купени билети за обиколката (25 евро) и на място си взехме и за таксито (14 евро). Според нас си заслужава.

Ако решите да е само едно от двете, вземете водното такси. То също обикаля острова, понеже на отиване минава от едната страна, а на връщане от другата, но не толкова бавно и без обяснения, които, при желание, може да намерите в интернет.

Островчето е наистина много приятно. Има пътеки, но никой няма да ви спре и да се катерите – на своя отговорност, разбира се. Флората е както ендемична, така и привнесена. Животинският свят е представен от раци, гущери, птици и прилепи (тях  не ги видяхме). Къпането на острова е забранено тази година, което би трябвало да означава, че от време на време го разрешават.

Какво друго можете да правите на Сао Мигел

Може да посетите минералните бани Caldeira Vehla (Калдейра Веля) – парк с басейни с термална вода. На нас не ни остана време.

Азорските острови  са идеално място за гмуркане и лесно ще намерите оборудване под наем и инструктори, в случай че сте начинаещи. Предлага се и наблюдение на китове (вкл. косатки и делфини), но няма гаранция, че ще ги видите. Преди няколко години прекарах 4 часа на лодка в Индийския океан, търсейки безуспешно морски бозайници, затова реших, че няма да инвестирам време в такова начинание.

На Азорските острови се отглеждат ананаси и чай. Има плантации, които са отворени за посещения. Ние ходихме до Аруда, която е на 4 км от Понта Делгада и видяхме оранжериите за ананас и до Гореана (на около 25 минути), където се отглежда чай. Гореана има и музей. Чаят в кафенето е безплатен.

Един интересен факт – днес всички свързват чая и чаената култура с Великобритания, но корените са португалски. Катерина де Браганса се омъжва за крал Чарлз II и като част от зестрата си донася в Англия кораб с чай, който португалците доставят от Китай. Според една теория английската дума tea всъщност е абревиатурата от сандъците на Катерина – T.E.A. Transporte de Ervas Aromaticas (транспорт на ароматни треви/билки).

Храната

За закуска си купихме местно кисело мляко (много хубаво), сирене и плодове. Има както добре заредени супермаркети, така и пазар и по-специализирани магазини за продукти от островите.

Храната е разнообразна – всички ресторанти предлагат риба и месо, основно от местни източници. Салатите са по-скоро рядкост. На едно място направо ни казаха, че изобщо не предлагат. Зеленчуците са под формата на гарнитура, сготвени. Беше вкусно и прясно приготвено. Имахме няколко набелязани ресторанта и в два от тях не успяхме да влезем, понеже аз упорито отказвам да се редя на опашка, но местата, с които ги заменихме, бяха много добри и нямам никакви съжаления.

В хронологичен ред:

1. Taberna na Boavista – меню от petiscos (тапас) за споделяне. Много вкусно, особен пикантния октопод, горските гъби и шоколадовия мус.

2. Bom Pesqueiro – богат избор от пресен улов – ние ядохме риба папагал. Единственото място с големи богати салати, на което попаднахме. Десертът карпачо от ананас със сорбе от ананас беше to die for.

3. São Jorge – без салати, но всичко останало беше прекрасно. Десертът от меренг оформен като традиционно azulejo с крем от местно сирене и червени плодове беше наистина впечатляващ.

4. Casa Marisca – един от резервните. Много непретенциозен, но храна беше супер. Само местни хора. Ядохме lapas grelhadas и микс от риби в керемида. За десерт пудинг с физалис.

5. Grena park, Fumarolas – cozido (готвено) от пилешко, говеждо, свинско, наденици и зеленчуци, приготвени бавно на пара от вулканичната вода. Яйчен пудинг приготвен по същия начиhн. Избрахме го, защото е нещо типично за региона. Иначе никога не съм се изкушавала да опитам cozido, което и в Португалия е горе-долу същото. Това беше изненадващо вкусно.

6. Dona Mariana – още един резервен вариант, избран набързо. Салатата с октопод и рибата бяха много вкусни. Месото на Жóрже също.

Какво можете да си купите

Чай, сирене (има наистина прекрасни местни видове), ананас и продукти с него, бяло вино от Пико, което се смята за много добро. Ние си взехме сирене, чай, ананас, ликьор от ананас и горчица с ананас. Последните две останаха в Лисабон, понеже SАТА ни позволи да пуснем куфарите в багажното, но с Еър България не бяхме сигурни, понеже имахме само ръчен багаж и решихме, че ще е по-добре да си ги приберем при следващото пътуване, отколкото да бъдем принудени да ги изхвърлим на летището. Ще намерите и бижута с вулканичен камък, керамика, всякакви сувенири с крави, хортензии и китове, които са емблематични за Азорите.

Famous last words

Азорските острови са прекрасно място с красива природа, вкусна храна и добра организация. Сао Мигел ни хареса много (Жóрже беше ходил и преди) и, след като установихме, че има полети от Лисабон до Пико, можем да започнем да обмисляме още едно пътуване до там, този път включващо други острови.