Тази година преди Коледа бяхме за два дни в Порто. За първи път и за двамата, колкото и странно да звучи това за Жóрже. Порто е доста различен от Лисабон. Лично аз все още харесвам столицата повече, макар да не мога да кажа точно защо.

Избрахме студио в стара сграда буквално на реката до моста Луиш I в района Рибейра (в превод рекичката), което се води топ туристическа локация. Гледката беше наистина прекрасна. През укенда мястото е много оживено – улични музиканти, колички с печени кестени, сергии с какво ли не. Вечер е шумничко, но не беше неприятно.

Времето определено беше с нас, понеже зимата в Португалия може да бъде дъждовна, но за нас всички дни бяха слънчеви. Разходихме се по улиците на града и ползвахме такси само при крайна необходимост. Разбира се има градски транспорт, но престоят ни беше прекалено кратък за да се запознаем с него.

Порто vs. Лисабон

Както на много други места и тук севера (Порто) и юга (Лисабон) не се долюбват. Северняците наричат южняците mouros (маври) и те им отвръщат с tripeiros (шкембеджии). Първото най-вероятно понеже югът последен се освобождава от маврите и там присъствиетоим е най-осезаемо, а второто, заради това че хората от района на Порто продавали хубавото месо на англичаните и се хранели с вътрешностите, основно шкембе.

Историята

Най-вероятно първите заселници в района на Порто са били финикийци. По римско време се налага името Portus Cale (топло пристанище), което според някои историци е прерастнало в името на държавата Португалия на по-късен етап.

Маврите превземат района в 714 година, но за кратко – през 741 Алфонсо I от Астурия ги изтласква на юг. Малко след това се създава графство Портукаленсе. От тук през 12ти век тръгва португалската reconquista – отвоюването на територията от маврите под водачеството на Алфонсо Енрикеш. Пак тогава папата (срещу солидно заплащане) признава Португалия за независима държава.

Друг интересен факт, свързан с Порто, е че тук се е състояла сватбата на Жуао I и Филипа Ланкастър, която слага началото на най-стария документиран междудържавен военен съюз, известен още като договорът от Уиндзор. Синьт на Жуао и Филипа слага началото на великите географски открития.

С времето в държавата се установява парламентарна конституционна монархия. Това устройство е застрашено за кратко от крал Мигел I, който е искал да премахне конституцията и да разпусне парламента. Порто придобива прозвището Invicta (непобедим) град след 18 месечна неуспешна обсада, след която кралят абсолютист отива в изгнание.

Географията

Градът се намира на устието на река Дору (златна) и на Атлантическия океан. Както повечето стари градове е строен в хъмиста местност, която лесно да може да се защитава от нашественици.

Виното

Още през 13ти век в долината на река Дору започва производството на вино и голяма част от него се транспортира по реката до Порто. Но истинският разцвет на винената търговия настъпва в началото на 18ти век, когато английски търговци откриват подсиленото* вино, известно като портвайн. То спокойно понася относително дългия морски преход и заема мястото освободено от френските вина, чийто внос е забранен в следствие на поредната война.

През 1756 година долината на Дору се установява като третата най-стара защитена територия за производство на вино след Кианти и Токай.

Как се стига до Порто

Искаше ми се да летим до Порто, но, уви, поне на нашите дати нямаше нито една опция с по-малко от две смени. Така че, ако пътувате от София, най-вероятно ще трябва да летите до Лисабон. От там опциите са две – влак (бърз два пъти дневно – стига за 3 часа) или кола под наем. Ние се спряхме на влака, защото беше по-удобно и нямаше да се налага да търсим паркинг в старата част на града.

Какво видяхме

За два дни ние успяхме да видим доста неща, без да се убием от бързане. Изброила съм ги по ред на посещението, понеже всички ми харесаха и не бих искала да ги класирам.

Музей на витражите. Не беше в списъка, но е буквално до катедралата и нямаше как да го пропуснем. Билетът върви с чаша портвайн, която можете да вземете със себе си, докато разглеждате. Експозицията започва с кратък филм за това как се прави витраж и продължава със скици, снимки и витражи (последните по-скоро модерни, произведени в местно студио). Много приятна изненада и горещо го препоръчвам.

Катедралата Се и епископския дворец – красиви и добре поддържани. Заслужава си да ги видите. Площадът пред катедралата има хубава гледка към другия бряг на Дору.

Рибейра и мостовете. Рибейра е крайбрежната част от моста Инфанте до Паласио да Болса. Приятно място за разходка. Мостът Луиш I е може би най-известният и най-сниманият. Извън Рибейра, преди моста Инфанте е мостът Мария Пия, който е построен от Густав Айфел. Част от крайбрежния булевард носи неговото име.

Паласио да Болса. Тук се е помещавала борсата на Порто, преди да се обедини с тази в Лисабон. На мястото е имало манастир, разрушен от пожар. Руините са дарени от кралица Мария Пия на търговското сдружение за учредяване на търговска камара. Посещенията са само с гид в определени часове, понеже част от сградата е действащи офиси. Обиколката е кратка, но няма да ви разочарова.

Сградата е много красива, а арабската зала, която е последна и служи за приемане на важни личности, вкл. държавни представители, е вдъхновена от Алхамбра и е истинско бижу.

Кулата на клириците – видяхме я само отвън, на път за Градината на Кристалния дворец. Може да се вземат билети, но ние нямахме време.

Кристалния дворец – днес Павилион Роза Мота. Оригиналът е построен за международното изложение през 1865 и е бил впечатляваща сграда, вдъхновена от едноименния дворец в Лондон.

За съжаление властите на Порто не го поддържат и в крайна сметка се налага да бъде разрушен през 1951. На негово място е построен спортен павилион, който лично аз намирам по-скоро грозен. Към момента, това, което заслужава да се види, са градините. Достъпът е безплатен.

Книжарница Лело. Наистина много красива. Към момента е оановно туристическа атракция. Достъпът е с билети, като цената им се приспада, ако си купите книга. Много е натоварено и повечето хора са там основно, за да се снимат.

Църквите с плочки по фасадата. Има няколко, които са почти изцяло покрити с азулежо. Ние ги видяхме отвън.

Покритият пазар Буляу. Минахме оттам, за да си напазаруваме някои неща за коледното готвене. Много светло и чисто, но асортимента не беше впечатляващ. Основно традиционни продукти и не намерихме някои от нещата в списъка ни (отсега обмислям догодина да си донеса целина).

Минахме и през няколко коледни базара. Основно предлагаха ръчноизработени подаръци – много приятни и без блъскането, което може да се види в София.

Храната

Във влака към Порто кондукторът изказа мнение, че все по-често акцентът на туризма е върху храната. Не знам дали е прав, но като цяло храната е наистина добра.

За закуска посетихме Garden Balthazar Cafe и Cafe Majestic. Изключително различни. Balthazar е модерно заведение с разнообразни опции с яйца, палачинки и сандвичи. Аз си поръчах Турски яйца, които бяха наистина много хубави и доста подобни на оригинала.

Majestic e класическо кафене с красив интериор. Напомня тези във Виена. Менюто също е по-скоро класическо. Цените са горе-долу два пъти по-високи от тези в Balthazar.

Освен закуските имахме два обяда и една вечеря. Единствената предварително направена резервация беше за INdiferente, който е висок клас ресторант от пътеводителя Michelin. Шеф готвачът е бразилка и това се усеща в ястията. Много приятно изживяване. Имаше два вода amuse bouche и комплимент след десерта. За пръв път попаднах на десет с карфиол и нямаше как да не го опитвам – много сполучлив. Карфиолът се усеща, без да е прекалено натрапчив.

Ресторантът е в новата част, по-близо до океана и на около час и нещо пеша от Рибейра. Ние отидохме с такси.

Другите два ресторанта избрахме в движение. Не бяха първи в списъка, но и в двата случая за първите имаше опашка, а аз отказвам да се редя за храна на принципна основа. Просто влязохме в следващия ресторант и не можем да се оплачем от избора.

Порто има нужда от повече време и макар зимата да е определено мека, мисля че в другите сезони ще е още по-хубав. Със сигурност ще се върнем отново за още от уникалната му атмосфера.