Била съм във Виена няколко пъти, но винаги за ден – два и така и не бях ходила в Шонбрюн и Белведере. Единственият по-дълъг (2 дни и половина) престой бяхме с тийнейджър и съвсем естествено Пратерът имаше по-голям приоритет.

Това последно пътуване беше по случай рождения ми ден и неизбежно беше обвързано с дата в първата половина на март. Ясно беше, че най-вероятно ще е хладно, но бяхме решили, че това няма да ни спре.

В програмата освен Шонбрюн и Белведере имахме вечеря на рождения ми ден в ресторант Лока (избран от Жóрже), опера и късен обяд преди нея в ресторанта на Плахута, арт нуво, бит пазар, музеи и не на последно място – някои от иконичните виенски кафенета.

По стечение на обстоятелствата първата ни спирка беше бит пазара Kettenbruckengasse, понеже той се случва само в събота. Имаше много неща, някои наистина си заслужаваха, други бяха прекалено скъпи. Ние си тръгнахме с една прекрасна ваза и три единични чашки за кафе, които да допълнят малката ми колекция (нищо, че пия кафе от дъжд на вятър 🙂).

Шонбрюн

Изрично бях помолила Жóрже да вземе билети за краткия тур. Уверявам ви, напълно достатъчен е, за да придобиете представа. Дворецът е строен от през 40те и 50те години на 18ти век с основната идея да конкурира Версай. За целта има и зала с огледала, която обаче е по-малка от тази във Версай, поне според мен (не можах да намеря размерите на австрийската). Снимането вътре не е позволено.

Градините са много красиво оформени, но през този сезон няма почти никаква растителност и повечето езера са празни.

Над Шонбрюн се намира павильонът Глориет, построен през 1775 година в чест на победата над войските на пруския крал Фридрих II. Гледката от там е прекрасна и си заслужава малкото изкачване.

Най-добре е да се посети Шонбрюн през топлите месеци, когато градините може да се видят в пълното им великолепие.

Опашките за билети са дълги и е по-добре да си вземете онлайн. За градините не се плаща. До Шонбрюн е музеят с кралските каляски, който не отнема много време, а експозицията е интересна.

Белведере

Бившата лятна резиденция на кралското семейство (горен Белведере) и конюшните й (долен Белведере) сега са музеи с променящи се експозиции. В горния се намира Целувката на Климт. Сега (през март 2023) видяхме също Моне, Ван Гог и значителна колекция Климт.

Между двата музея има красив парк, който също е добре да посетите през по-топлите месеци.

Имайте предвид, че тук са по-строги по отношение на чантите, отколкото в Шонбрюн и Албертина. Ако е възможно вземете си само малка чанта (около 20 х 20 см). Всичко по-голямо се оставя на гардероб.

Art Nouveau

Любимото ми Арт Нуво място си остава Барселона, но и във Виена има какво да се види. В интернет намерихме предложение за пешеходен тур и посетихме повечето. Някои са наистина прекрасни, но имаше и такива, които аз бих определила като арт деко. Най-известните сгради са дело на Ото Вагнер, Алфред Лоос, Макс Фабиани, Йозеф Олбрих.

Включихме и Hundertwasserhaus, макар че тя не принадлежи към никой конкретен стил. Идеята й е да интегрира човек и природа в едно.

Кафенетата на Виена

Кафенето, във формата позната ни днес, се появява за пръв път във Виена през 19ти век. Някои от първите съществуват и до днес. Имахме 3 сутрини, които можехме да посветим на тях. Спряхме се на Шварценберг, кафе Централ и Сахер – всички в рамките на вътрешния град – Innerstaat. За всяко от тях е добре да имате резервация или да отидете по-раничко (около 8.30 – 9.00). По-късно има опашки и съвсем не са малки. И трите места са с дълга история и съответстващ интериор. Ако предпочитате модерни заведения с изчистена естетика, предполагам това няма да бъдат „вашите“ кафенета, но все пак си заслужава да посетите поне едно, заради храната и напитките.

Кафето пристига за пръв път в Австрия като военна плячка през 1683 година. Малко след това се появяват и първите кафенета, които бързо стават място за срещи и разговори, но далеч не били печеливши предприятия. Постепенно асортиментът се разширява с разхладителни напитки, а през 1750 година се появяват и първите масички на тротоарите. В продължение на повече от 100 години виенските кафенета са чисто мъжко забавление. Жени се допускат първо само на масите отвън и чак след 1840 година в сградата на кафенето.

Schwarzenberg

Шварценберг е едно от първите кафенета. Отваря врати през 1861 година и от 1902 носи настоящото си име (с изключение на няколко години през втората световна война, когато се казва Германия). Атмосферата е интимна и приятна. Музиката е на живо – в дъното на салона има роял (ние бяхме там в неделя и не съм сигурна дали е така всеки ден). Вечер също има жива музика (програмата е на сайта на кафенето).

Има избор на различни комбинирани закуски, яйца, както и бюфет с торти – класически австроунгарски специалитети. Аз пробвах „Виталната“ и много ми хареса. След нея си взех торта Естерхази. Жорже си поръча 3 различни торти – Сиси, Моцарт и Кардиналшните. Последната беше абсолютния фаворит на деня – лека като перце.

There are coffee shops and there’s Cafe Central

Кафе Централ, което е отворено през 1876 година, определено заслужава да го видите. Салонът е много красив. Малки масички и удобни столове и диванчета, на които можете да останете с часове. И тук има избор на закуски, яйца и бюфет със сладкиши. Има торта Сахер и още една – две класики, но голямата изненада бяха по-модерните пастички, някои от които са наистина изключителни.

Тук леко „надградихме“ – 5 различни торти и една закуска от бъркани яйца и пушена сьомга. Тортите бяха основно за Жорже, но аз опитах всички. Кокосовата и тази с лимонов кърд бяха невероятни. Малиновата ги следваше с много малка разлика.

Cafe Sacher

Кафе Сахер се намира в едноименния хотел, на гърба на операта. Основната разлика между него и другите две е, че няма бюфет със сладкиши. Като цяло изборът на торти е по-беден, но има достатъчно за всеки. Някои от закуските (например закуската на Ана Сахер) определено са за поне 2-ма души.

Името идва от едноименната торта, приготвена за пръв път от Франц Сахер през 1832 година. Наследниците му отварят хотела през 1876 година. Обстановката е изключително луксозна.

Макар че вече бяхме яли торта Сахер, нямаше как да я заобиколим. Тя присъства в по-големите комбинирани закуски в пълен формат или като кубче.

Моите подаръци

Това бяха вечерята в Лока и Сватбата на Фигаро в Staatsoper. Много различни, но прекрасни изживявания, които си заслужаваха разходката до Виена.

Лока (Loca) е ресторант, определен от собствениците като casual fine dining, или иначе казано място за изискана вечеря в непринудена обстановка. Менюто е шестстепенно и не е обявено предварително. Включва риба, птиче, свинско и телешко месо, но предполагам, че има различни опции, понеже персоналът се информира предварително за алергии, непоносимости и диети. Предлагат подходящи местни вина към всяко ястие, както и подходящи, специално разработени сокове, за тези, които не консумират алкохол.

Горещо препоръчвам Лока. Приятна непретенциозна атмосфера и прекрасно обслужване. Снимките са правени с телефон на приглушена светлина и не отразяват пълната красотата на ястията.