Ако сте пътували до Португалия, някоя от бившите й колонии или друга държава, в която португалската кухня и култура са оставили отпечатък (например… Япония), е много вероятно да сте попадали на тези сладкиши с кръгла форма и отличителен златист цвят.

Интересен факт е, че те виждат бял свят благодарение на стремежа на монасите и монахините в манастира Жеронимуш в края на 17 и началото на 18 век да избегнат… разхищението. Една много похвална от днешна гледна точка инициатива. По това време религиозните ордени използвали голямо количество белтъци за колосване на дрехи. Останалите жълтъци обикновено ставали на сладкиши и това е един от тях. През 1820 година започва разпускане на религиозните ордени, вследствие оттеглянето на държавните субсидии. Този в манастира Жеронимуш в Белем спира да съществува през 1834. Рецептата за pastel de nata е купена от местната захарна рафинерия, където монасите продавали сладкиши, за да съберат пари след спирането на държавната издръжка за манастира.

Собствениците явно са били далновидни, защото веднага засекретили рецептата и дали на своите сладки името Pasteis de Belem. Под това име ще ги намерите само там. Но pastel de nata има буквално на всяка крачка.

Pastel de nata е мини тарт от бутер тесто, пълен с яйчено-сметанов крем. Яде се поръсен с канела и (за тези които държат на допълнителна сладост) пудра захар. Една заслужаваща отбелязване разновидност е тази, която можете да намерите в Япония – pastel de nata със зелен чай.

Лично за мен най-голямата разлика между тези в Белем и другите е в основата. Pastel de Belem има по-малко мазна и по-„люспеста“, поради липса на по-добро определение основа (вижте снимката). Кремът е почти еднакъв (в този момент Жорже обяви, че определено не съм права 😀). Най-добре ще бъде сами да направите сравнението.

Друга интересна подробност за pastel de nata e, че в името (което буквално означава тестено изделие със сметана) не присъства основният виновник за появата на този изключителен десерт – яйчения жълтък.

Разходката до Белем си заслужава, за да видите оригиналната сладкарница и да опитате това, за което рецептата е все още в банков сейф. Други забележителности в Белем, които биха привлекли вниманието ви, са кулата, паметника на географските открития, двореца Ажуда и две ботанически градини. Железопътната линия от Каиш до Судре (Cais do Sudre) до Кашкайш (Cascais), с която се пътува до Белем, също е забележителна. Това е единствената линия на постоянен ток в страната, електрифицирана по този начин в далечната 1926 година. Някои хора я смятат за анахронизъм, защото не може да бъде интегрирана с останалата железопътна мрежа. Тя е една от малкото от този вид в Европа.

Аз още не съм правила pasteis de nata. Не от страх, че няма да се получат – и така да стане, няма да е трагедия. А защото имам голямо желание да ги направя без глутен. Опитвала съм да направя бутер тесто без пшенично брашно и резултатът не беше задоволителен. Но, бъдещето е пред мен и може би някой ден ще се получи.

През 2011 година публичен вот поставя Pastel de Belem на седмо място в класацията Седем чудеса на португалската гастрономия. Ще кажете – последни са. Да, но също така са единствения десерт, посочен от нация която определено обича сладко.

Друг аргумент в тяхна полза е фактът, че сушената осолена северноатлантическа треска bacalhau, за която се твърди, че може да се приготви по 1000 различни начина и която неизменно присъства в менюто на всеки португалски ресторант, не е успяла да влезе в топ 7.