Няма дом в България, където поне веднъж да не е готвена мусака. въпреки нетипичното и определено не-българско име, ние приемаме ястието като традиционно за нашата кухня. Произходът на името (и най-вероятно на ястието) е арабски и се превежда като доста странното „охладен/а/о“. Смисълът изглежда се е загубил във времето, останали са само различните интерпретации на Балканите. Има мусака с месо и без месо. Мусака с патладжани, с тиквички, с картофи. Мусака на пластове и разбъркана. Общо взето – има за всекиго по нещо.