Ако имате отношение към готвенето, най-вероятно сте чували за Джулия Чайлд. За последните коледни празници получих няколко „готварски“ книги като подарък и едната е българското издание на нейната „Изкуството на френската кухня“. Не съм я изчела (все още) от кора до кора. Има неща (като аспик), които изобщо не ме изкушават и надали някога ще посегна към тях. Но има и такива, които нямам търпение да опитам. Едно от тях са еклерите.

Винаги съм си мислила, че са сложни и затова така и никога не проверих какво всъщност пише в рецептите. Затова се изненадах много, когато прочетох за пареното тесто или пат-а-шу (pate-a-choux). Много странно име, което в директен превод означава „зелево тесто“. Но не, в него няма зеле. Името идва от кръглите сладки, които приличат на зелки.