Аз съм от поколението, през чието детство единствената риба в магазините във вътрешността на страната беше скумрия. И до ден днешен ме побиват тръпки от острата й миризма и категорично отказвам да я ям. Помня, че родителите ми ме водеха в култовия за времето ресторант „Златна рибка“, по пътя за Боровец, където имаше пъстърва.
Това отдавна е минало и сега има всякакви риби. Някои са ми много любими, особено тези, от които излизат хубави големи филета, като сьомга, тон, меч, маслена. Съзнателно ги ограничавам, заради живачните нартупвания, иначе бих могла да ям риба всеки ден.
Има още