Или как да дадем нов живот на счупен порцелан или керамика

Когато пътуваме, винаги се оглеждам за антикварни магазинчета и пазари. Обичам да си купувам неща с дълга история, дори когато не знам каква е тя. Като тези две почти 100 годишни чинии. Винаги много внимателно ги опаковаме в багажа, за да ги предпазим, но понякога се случва и да не оцелеят.

Последният такъв инцидент ми даде възможност да пробвам една стара японска техника за лепене на порцелан и керамика. Още когато за пръв път чух за кинцуги (kintsugi) преди около 10 години си купих епоксидна смола и златист прах мика. Чакаха си търпеливо момента и той настъпи вчера.

Пипкава и лепкава работа, но идеална за такива като мен 🤭.  Моето кинцуги няма да спечели награда за красота и прецизност, но ми е първото такова и заслужава място на стената в кухнята, откъдето да ми напомня всеки ден, че следите на времето, които носим по себе си, не са задължително недостатък.

Малко повече за процеса, ако решите да пробвате. Има много видеа с обяснения, но най-важното е да си купите смола (двуфазната стяга бавно и не е необходимо да бързате много, но пък се чака доста да изсъхне) и прах мика (има в различни цветове) от магазините за хоби материали.

Също толкова важно е да помислите предварително как ще фиксирате предмета след съединяване на частите, защото ще трябва да преседи така поне няколко часа (времето, посочено на опаковката, е за тънък слой смола и не е вярно за този случай, понеже тук слоят е доста дебел). Аз използвах обикновено тиксо и оставих чинията фиксирана така цяла нощ.

И не забравяйте за ацетон – с него се чисти все още нестегналата смола от ръце, маса и други пострадали повърхности.

Ако съм ви заинтригувала, следващия път, когато някоя порцеланова вещ се счупи, не я изхвърляйте, а й дайте нов живот с кинцуги.