През септември прекарах едни прекрасни 6 дни в Пулия в компания от 10 момичета от 15 до 70 години. Шест от тях – мои съученички от гимназията, връзката с които става все по-близка с годините (вече 36) след завършването. С нас бяха класната ни и 2 девойки 3то поколение, които се престрашиха да пътуват с майките си и останалата група.

Пътуването по женски има преимущества и недостатъци като всяко друго, но, ако попаднете на хора, които са готови да се впишат и (от време на време) да поставят общия интерес на първо място, ще получите едно прекрасно изживяване, различно от пътуването със семейство/партньор. Миналата година част от нас бяхме в Тичино и Северна Италия. Групата беше по-малка и по-лесно „управляема“ (вкл. намирането на места за спане).

Тази година спахме на различни места, но на около 5 минути едно от друго. Отново се придвижвахме с влак, което си имаше минуси, но не ни се налагаше да търсим места за паркиране. За общо около 6 дни (с ранно пристигане и заминаване вечерта) успяхме да видим Лече, Остуни (някои стигнаха и до Чистернино), Матера, Полиняно а Маре и, разбира се, Бари, където бяхме отседнали.

Достъпът

Достъпът до Бари е лесен – около час и половина със самолет. Aко също като нас имате желание да обиколите региона, той е добра отправна точка, понеже на централната гара спират повечето влакове.

Най-неудобната дестинация е Матера, за която влаковете тръгват от друга гара в Бари (има автобус до нея и той е включен в символичната цена от 6 евро на човек в посока). Отнема общо около 2 часа и може да се наложи да смените влака на Алтамура.

До Лече, Полиняно а Маре и Остуни има директни влакове от централната гара. Държа да спомена, че, ако искате да включите Чистернино в обиколката (ние го бяхме планирали в един ден с Остуни) трябва да слезете на гара Фазано. Гара Чистернино, до която ние отидохме, е на 14 км от града, на нея спират само бързи влакове и НЯМА стоянка за таксита.

Това стана повод за единствения по-напрегнат момент в пътуването, понеже в началото се обсъждаше да вземем коли под наем само за този ден, но се отказахме. След като се озовахме на тази гара буквално по средата на нищото, половината група изчака едно такси, което точно тръгваше, да се върне и да ги закара до Чистернино. Останалите, с разпитване на малкото други чакащи на гарата, намерихме телефона на друго такси, което ни закара директно до Остуни.

Лече – бароковата перла

Започвам от Лече, понеже то беше първата ни дестинация. За него се смята, че е бароковата перла на италианския юг. Повечето сгради са в този характерен за много места в Италия топъл цвят между жълто и охра. Ние започнахме с cafe leccesse (кафе, което се сервира с лед и кондензирано бадемово мляко) и pasticcioto leccesse (типичен за Пулия десерт от хрупкаво маслено тесто с пълнеж, който може да варира, но този конкретно е от сладкарски крем), след което се разходихме по живописните тесни улички на стария град.

Атмосферата беше много приятна и не бих казала, че беше пренаселено. Градината Джузепе Гарибалди е хубаво място, където може да поседнете за кратко. Има много площадчета и е пълно с магазинчета и заведения от всякакъв характер. Ние хапнахме набързо пинса малко преди да хванем влака обратно към Бари.

Остуни – белият град

На следващия ден беше пътуването ни до Остуни. По план трябваше да отидем първо до Чистернино, където също има трули (като тези в Алберобело), но тук те не са само туристическа атракция. Хванахме влака и на Остуни се прекачихме, за да стигнем до гара Чистернино. Както писах по-горе, оказа се, че това е гара за бързи влакове без лесен достъп до града или до таксита. В крайна сметка моята половина от групата отиде директно в Остуни и останалите се присъединиха към нас по-късно. Съдейки по това, което чухме, Чистернино е много хубаво място, но аз няма да пиша за него, понеже не съм го видяла лично.

Остуни е наричан „белият град“ и с право. Сградите са основно бели и стоят много красиво на върха на хълма, откъдето има хубав изглед към морето. Старият град е малък. Няколко часа са достатъчни, за да му се насладите. Уличките са тесни, стръмни и криви и зад всеки ъгъл може да се крие нещо много красиво.

Една от забележителностите е т.нар. синя врата, от която има прекрасна гледка. Има изобилие от магазинчета за сувенири, кафенета и ресторанти. Тук за пръв път опитахме panzerotti – тестени изделия с пълнеж, обикновено от рикота и домати. Когато приключихме с обиколката, си хванахме автобус до гарата.

Матера

Лично за мен една от най-притегателните точки на Пулия (която всъщност не е част от Пулия, а от Базиликата, но е близо и се вписва чудесно в обиколка като нашата) беше Матера. Градът придоби допълнителна популярност след филма за Джеймс Бонд, макар че местата, снимани в него (мостът и гробището),  не са точно в Матера. При всички положения си заслужава да го видите. Така наречените sassi (скални жилища) издълбани в склоновете на хълмовете са наистина впечатляващи.

Има много улички, подобни на лабиринт, по които можете да минете, слизайки по склоновете, но може и просто да се придържате към основните улици и да видите сасите отгоре. Прекрасни гледки има от площада на катедралата, от Belvedere dei Tre Archi и от други по-високи точки, които са напълно достъпни, но все пак е добре да сте с удобни обувки, понеже камъните са изтъркани от векове употреба и на места са доста хлъзгави.

Полиняно а Маре

В последния си пълен ден отидохме до Полиняно а Маре и си направихме разходка с лодка. Горещо препоръчвам. Отне около час, час и половина. Ние бяхме 8 и не се наложи да споделяме лодката с други хора. Маршрутът мина покрай брега, влязохме в някои от пещерите (с лодката) и накрая имаше време за плуване. Като цяло е по-малко впечатляващо от Паксос и Антипаксос например, но не бих го пропуснала, особено в хубава компания. Екипажът на лодката (двама души), бяха много забавни. Пяхме италиански песни и завършихме разходката с чаша просеко.

Градчето Полиняно а Маре е много приятно. Намира се на скалите над морето и има много тераси, буквално над водата. Както навсякъде, и тук има много магазинчета,  ресторанти и кафенета. Дори да пропуснете лодката, има достатъчно красота, на която да се насладите. Тук е и статуята на автора на песента Volare Доменико Модуньо. Полиняно а Маре беше може би най-пренаселеното с туристи място, което посетихме.

Бари

Бари е най-големият град и икономически и административен център на Пулия. Старият град е много хубав, с типичните тесни, криволичещи улички, ресторанти и магазинчета и множество местни жени, които приготвят традиционната паста орекете буквално пред очите ви. Тук е  катедралата Св. Никола, в която са мощите на Св. Николай Чудотворец.

Извън стария град Бари има широки улици, красиви сгради и много приятна крайбрежна алея, на която има и виенско колело. Градът е много оживен, особено вечер, когато на места е трудно да се размине човек с тълпите по улиците и определено има много младежка енергия.

Храната

„Няма карбонара. Няма болонезе. Няма пица. В Бари сте и в Пулия се яде добре.“

Така е. В Пулия се яде добре и евтино. Този слоган ни посрещна в Orecchietteria San Nicola още първия ден. Не е съвсем верен за града като цяло, още по-малко за региона. Пица има. Паста с рагу също, но наистина не попаднахме на карбонара. В Сан Никола конкретно има само местна храна. Върнах се там и последния ден за още едни орекете с риба.

Orecchiette са традиционната паста на Пулия. В Бари често ще видите на улиците в стария град жени, които я правят пред очите ви. Ще я намерите сготвена по различен начин в повечето ресторанти. Аз си взех от Матера пакет подобна паста, но оформена като маслинови листа.

Освен пастата традиционни за Пулия са pasticciotto с крем и вишни, panzerotti, сандвичи с октопод и фокачи. За последните се редихме на опашка пред Panificio Santa Rita в стария град. Много бяха хубави.

Сладолед има на всеки ъгъл и повечето са наистина чудесни. В Матера ядох прекрасно сорбе от кактусов плод. И да не забравяме за caffe leccese – с кондензирано бадемово мляко.

Също заслужава да се споменат специално:

Орекете с конско – изключително добро ястие в „най-старата таверна“ в Бари, чието име не запомних.

La Pazzeria (от pazzo – луд и pizzaria) – вкусни пици, но основната атракция са песните и танците.

La Locanda Federico, където ядохме два пъти – толкова беше вкусно. Тук беше и най-хубавият октопод.

Кактусите

Аз никогане съм харесвала кактуси, но Пулия промени това. Видях ги с други очи. Кактусите в Пулия са навсякъде. Както живи, така декоративни от керамика и кроше (в Лече, на масите в едно заведение), принитирани на тениски (от които съжалявам, че не си купих) и покривки.

Famous last words

Пулия е прекрасна мозайка от вкусове и цветове. Всяко градче в района предлага красиви гледки, автентична архитектура и вкусна, прясна храна. За времето, което имахме, видяхме някои основни неща, но остана още много, което може да представлява интерес – Бриндизи, Галиполи, Мартина Франка, Алберобело, Трани, Виесте и т.н. Достатъчно за поне още едно пътуване.