Версия 2025

Какво е щастието? Да се будиш без аларма. Да не бързаш за никъде. Да закусиш бавно под звуците на цикадите. Да слезеш по стълбичките до плажа. Да се разходиш по ситните камъчета и да поплуваш в кристално чистите води на морето. Да почетеш книга под слънчевите лъчи. Да си вземеш душ със слънчева вода. Да хапнеш вкусна прясна храна в хубав ресторант. Толкова хубав, че да не се изкушиш да потърсиш друг. Да се върнеш на плажа за още една доза слънце и море. Да погледаш залеза в компанията на любим човек. Радостта от малките неща, които правят живота красив.

Това лято избрахме да почиваме на Ситония, малко след Никити в южна посока, преди Елия. Това място ме накара да преразгледам мнението си за Гърция.  За разлика от другите, на които съм била на море преди (на Касандра и в Кавала), тук се почувствах буквално у дома.

Много приятно студио в къща на брега. Наистина на брега. Заобиколена е от високи борове и маслинови дървета. От двора по сълбички се слиза до малък плаж с камъчета. Приказно красиво. Ако държите на дълга и широка пясъчна ивица, може би няма да ви хареса. А може и да се изненадате от себе си, понеже аз също мислех допреди около седмица, че не бих харесала такъв плаж. Но беше любов от пръв поглед.

Студиото е много хубаво. Просторна стая с баня, кухненски бокс и тераса, от която се вижда залеза. В хладилника ни очакваше плато с плодове и една от сутрините любезният възрастен господин, който е собственик, ни донесе топли банички за закуска.

Наоколо има още много вили и хотели, но ги няма характерните за села и градове сергии, магазини и множество ресторанти. На пръв поглед това е недостатък, но в крайна сметка се оказа преимущество. Не съм предполагала, че ще го кажа, но има ситуации в които привидната „скука“ е нещо чудесно.

За закуска си купихме плодове, кефир, мляко, сирене и яйца от единственото магазинче наблизо. Взехме си и зеленчуци за салата. За основното хранене се доверихме на ресторант Куфадакис. Не е единственият и не е най-близкият, но (също като плажа) беше любов от пръв поглед… всъщност от първа хапка.

Намира се на малък нос на брега и има прекрасна гледка, чудесна кухня и много добро обслужване. Менюто е късо, но достатъчно разнообразно за около седмица престой. Предлагат ежедневно прясно уловена риба. Десертите са хиперкалорични и чудесни на вкус. Ядохме без угризения. Ще му мисля, когато се прибера.

А междувременно, понеже населеното място е малко, няма неща за разглеждане и плажът е буквално до къщата, дневните ни крачки не достигаха обичайните 20+хиляди от останалите ни пътувания. Затова компенсирах с плуване и сутрешна йога. И разходки по плажа.

В посока Елия има около 800 – 900 метра, а в посока Никити – около 2 км. Има леки препядствия, най-сериозното от които е паднал голям бор, който можете да заобиколите във водата (ако не си носите телефона), или да се покатерите по дънера (не е сложно). В посока Никити камъчетата постепенно преминават в пясък.

Ние се отдадохме на активно мързелуване по горната схема, но все пак отделихме един ден за разходка с корабче. Имахме избор между обиколка на Св. Гора и време на плаж Алики и разходка до Синята лагуна на Вурвуро и време на същия плаж. Избрахме второто.

Тръгнахме от Уранополис на третия ръкав на Халкидики. Много приятно малко градче с хубав пясъчен плаж, което заслужава да го посетите, ако сте наблизо. Има голям паркинг на съвсем прилична цена, което определено е плюс.

Първата спирка беше Вурвуро.  Изключително чиста вода. С очила за плуване дъното се вижда прекрасно. Не може да се сравнява с това на Малдивите или на Гълъбовия остров до Шри Ланка, които съм виждала лично, а не на снимка, но е красиво по своему. Имаше малки колонии жълти корали и поне 10 различни вида рибки. Не са като Нему и Дори, но, ако се вгледате, разликите са очевидни. Повечето са в цветове, които добре се сливат с този на пясъчното дъно, някои с надлъжни, други с напречни ивици, тук-таме малко жълто и дори леко синеещо. Не съм специалист, но мисля, че видях една малка ципура, няколко кефала и попчета, наред с останалите, които не разпознавам.

След това се отправихме към Алики на остров Амулани. Хубав пясъчен плаж, чиста спокойна вода. Стена от кактуси пред реда с каравани. Доста пренаселено. Много приятно беше, но не бих дошла специално само за плажа (освен ако шумните места с нагъсто разположени чадъри не са вашето нещо). Ние всъщност не седнахме на плажа. Просто си сложихме чантата на пясъка, така че да я  виждаме, и влязохме във водата за около час и половина, до отплаване.

Пътят от Акти Елия до Уранополис е в чудесно състояние, но с много завои и на места стръмен. За мен беше удоволствие, но е добре да се има предвид. Разстоянието не е голямо. В зависимост от скоростта и натовареността отнема между час и час и половина в посока.

Утре си тръгваме с много хубави спомени от Акти Елиа и с намерението да се върнем тук скоро.