Тазгодишното ни късно море беше на Корфу. Не бяхме идвали, но със сигурност бихме се върнали. За разлика от почти всичките ни други пътувания този път тръгнахме без какъвто и да било план и го изградихме в движение. В крайна сметка видяхме Палеокастрица, Паксос, Антипаксос, Ахилейон и, разбира се, Корфу (или Керкира, както му казват гърците) – едноименния град, който е столица на острова.

Корфу е най-големият от островите в Йонийско море. В античността островът е една от трите големи морски сили, наред с Атика и Коринт. След това става част от Византия и след краха на империята преминава  през различни владичества, като най-дълго е това на Венецианската република – почти 4 века. През това време Корфу е  „вратата на Адриатика“. Укрепеният град помага на Венеция да отбие набезите на Отоманската империя. И до днес в столицата можете да видите останките на две венециански крепости. След Наполеоновите войни Корфу става британски протекторат и през 1864 е предаден на Гърция.

В наше време основните пера в бюджета на Корфу са туризмът и земеделието – маслини, зехтин,  вино, в последните десетилетия също кумкват и бергамот.

От България до Корфу можете да стигнете с кола и ферибот. Това беше и нашият план, но в последствие решихме да пътуваме със самолет и да наемем кола на място.

Природата

Природата на Корфу е много красива. Теренът е пресечен и хълмовете са покрити с маслинови дървета, борове и, на места, кактуси. По цялото крайбрежие има хотели и вили. Плажовете са по-скоро малки, често каменисти, но много красиви. Водата е чиста и кристално прозрачна. Основните забележителности са красивите гледки и те са в изобилие. В селищата има и много цветя.

Пътищата

На Корфу няма магистрали и това е напълно разбираемо. Има 3 главни пътя: Керкира-Палеокастрица, Керкира-Лефкими-Кавос и Керкира-Ахилейон. Всички те минават през селищата на острова и съответно пътуването е по-скоро бавно. Аз не видях нито една камера или полицейска кола, но, с изключение на два – три участъка с прав път и повече от две ленти, конфигурацията не позволява скорости над 70 км/ч.

Определението главен път трябва да се приема по-скоро като евфемизъм, понеже на места (където преминава през селата) е прекалено тесен и на някои не позволява разминаване. Ако ви е възможно, придържайте се към главните пътища, защото другите са още по-тесни. Ситуацията се влошава допълнително от множеството автомобили спрени от едната, понякога и от двете страни.

Понеже бяхме отседнали в Кавос, когато пътувахме към Палеокастрица се отклонихме от главния път за Керкира в края на Враганьотика. Палеокастрица е една от големите атракции на Корфу, но, ако очаквате табели и указания пътувайки от юг на север, ще останете разочаровани. Табелата е само една, точно на мястото на отбивката. Палеокастрица е второто име на нея и е частично скрито от навеса на автобусна спирка. Самата отбивка е почти незабележим тесен път между две сгради и лесно можете да го пропуснете.

Състоянието на пътя е съвсем приемливо. Проблемът е ширината, която е като за 2 средно големи коли. Многото завои на 360 градуса с наклон и насрещния трафик накуп може да бъдат предизвикателство.

Алтернативата е да се мине през Керкира, понеже така се ползват само главни пътища. Разликата във време и километри е незнаителна, но GPSът по подразбиране ще ви предложи по-късия маршрут, с по-лошия път. Ние се върнахме през Керкира.

Общо взето същото важи и за Ахилейон, макар че в този случай тесен път през селата има и в двете посоки (от юг и от север), но от север участъкът е около два пъти по-кратък.

Север/юг

Както на много други места, и на Корфу има значителни разлики в развитието и вида на селищата на север и на юг. Северът (Корфу и Палеокастрица) е доста по-добре подреден и по-чист. Югът е какофония от стилове, стари и нови, изоставени рушащи се и незавършени сгради. И е доста мръсно. Минахме покрай преливащи контейнери и просто струпани чували с боклук. За икономика, която разчита на туризма, това е наистина странно и не разбирам защо не се полагат повече усилия.

Началото на пътеката

В единствения дъждовен ден отидохме до едно място наблизо до Кавос, което беше посочено на картата като Poseidon’s Mark – нещо като нос с красива гледка. Последната част от пътя беше без настилка, но достатъчно равна. От малка марина с акостирали лодки тръгва пътека, постлана с бетон и достатъчно широка за кола към мястото.

Много е красиво, но цивилизацията в най-противния й вид не го е пропуснала. По пътеката и по склона към морето имаше невероятно много празни пластмасови и стъклени бутилки и опаковки от сладолед. Нямаше никакви следи от опити за почистване. Малко след средата на пътеката имаше и участък от около 20 – 30 метра с дълбока кал. Ние минахме по края и стигнахме до края, където част от пътеката е пропаднала. Гледката си заслужаваше. На връщане събрахме колкото можахме от боклука на достъпни места в една торбичка, но беше, както се казва, капка в морето. От марината до крайната точка няма нито едно кошче за боклук.

По обратния път

Керкира

Най-забележителният град е Керкира. Много красив с по-скоро италианско излъчване и типичните тесни улички в стария град. Има две крепости и един от най-големите площади в Гърция – Спианада. Дворецът Св. Михаил и Св. Георги, построен по времето на британския протекторат, който се намира на северната граница на Спианада, сега е музей на азиатското изкуство.

Керкира

Други забележителности, които може да се посетят за около ден са археологическия музей и църквата на Св. Спиридон, покровител на Корфу. Старият град е атракция сам по себе си и, ако не ви се гледат крепости и музеи (ние пропуснахме първите), спокойно можете да се изгубите там.

Дворецът Св. Михаил и Св. Георги отвън и отвътре

Кавос

Кавос е най-южният курортен „град“. В кавички, защото това селище по никакъв начин не може да се определи като град. Както много други населени места в Корфу, той е разположен от двете страни на главния път Керкира-Лефкими-Кавос.

Не е красиво селище. По-скоро обратното. От рекламите по уличките и масовите туристи може да се съди, че е популярен сред младите британци като място за алкохолен туризъм (нещо като Слънчев бряг, но в доста по-малък мащаб и не много добре устроен). Хигиената определено не е на почит. Контейнери за боклук има, но обикновено преливат и по улиците се търкалят всякакви бутилки, кенчета и други. Изключение правят най-южната, определено по-цивилизована част, хотелските комплекси и районът в началото на Кавос, където беше нашата вила.

Ако вече се чудите защо отседнахме там, ще ви кажа – заради вилата. Беше любов от пръв поглед. Точно на водата (без истински плаж пред нея), просторна, чиста, с голяма веранда със шезлонги и люлка. Морето пред вилата е идеално – чиста вода, не е дълбоко, на около 20 метра има мостче, което минава над скалите. Около вилата е чисто. Има „бананова“ алея и един от хотелите има хубава и добре поддържана градина. Плажната ивица на Кавос е дълга, но не много широка. Морето е идеално за деца, понеже е плитко и наклонът към дълбокото е много плавен.

Нашето кътче в Кавос

Палеокастрица

Тук забележителностите са три – малките, но много красиви плажове, аквариума и манастира. Ние поседнахме на плажа и обядвахме там, пропуснахме аквариума и се качихме до манастира. Достъпът е добре уреден (за пътя до там вижте частта „пътища“). Има голям паркинг точно до плажа, в подножието на пътя за манастира. Оттам пеша до горе е около 15 минути. Има и паркинг по-наблизо, ако ходенето ви притеснява.

Манастирът

Манастирът няма входна такса, но можете да оставите дарение. Дворът е много приятен, с хубава цветна градина и, разбира се, прекрасна гледка. Извън стените му има и две други места, от които се откриват чудесни панорами.

Гледките

Паксос и Антипаксос

Тази екскурзия с кораб до двата острова се появи в плана на втория ден след пристигането ни. Избрахме ден, в който по прогноза нямаше да вали. Двата острова са на около 40 минути от най-южното пристанище на Корфу – Лефкими. Програмата включваше две от  пещерите на Паксос, в които корабът може да влезе, спиране за плуване на Антипаксос, където се смята, че са едни от най-кристално чистите води и живописни плажове в Европа и време за обяд и разходка в село Гайос на Паксос.

Около Паксос

Мястото е уникално красиво. Липсата на пясъчна ивица, която в други случаи е недостатък, тук е предимство, защото позволява на плавателните съдове да се приближат максимално до брега. Водите наистина са кристално чисти и дъното се вижда дори на марината в Паксос при акостиралите яхти.

В края на септември водата е приятно свежа, идеална за плуване. Слънцето е доста силно и съжалих, че не взехме крем.

Антипаксос

Направихме пълна обиколка на Паксос по посока обратна на часовниковата. Пещерите са много интересни, особено тази на Посейдон. С малка лодка може да се влезе и по-навътре. След това се отправихме към Антипаксос, където има няколко малки плажа, в които спират корабите. Изживяването е  много приятно и ми беше странно да видя хора, които дори не си потопиха краката.

Гайос

Останахме там около час, след което се върнахме към Паксос, този път от другата страна, където е т.нар. столица Гайос. Приятно и живописно село с множество ресторантчета и магазини. Всичко се върти около туризма.

Ахилейон

Знаете ли, че на Корфу има дворец, построен от Сиси, императрицата на Австро-Унгария? Намира се до село Гастури само на 9 км от Корфу/Керкира, но предвид пътя и терена това е около половин час. Селото е може би най-красивото населено място на Корфу, изключая Корфу/Керкира, което видяхме. Снимки от него няма, понеже просто няма къде да се спре – пътят е много тесен и има постоянен поток от автомобили и автобуси.

В момента самият дворец е в (много належаща) реставрация и не можахме да го видим отвътре, но разгледахме градината и статуите.

Ахилейон

Дворецът е построен на мястото на имението на богат критски политик, което е откупено от Сиси. Строежът отнема 3 години и е завършен в 1891ва. Императрицата взема дейно участие в декорирането и дава името на двореца, наричайки го на любимия си герой от Илиада – Ахил.

Статуята „Умиращият Ахил“ е била поставена на терасата с изглед към морето.

След смъртта на Сиси дворецът е изоставен за няколко години, след което го купува кайзерът на Германия Вилхелм II. Той прави промени, най-съществената от които е да премести умиращия Ахил на различно място в градината и да постави на терасата с изглед към морето друга – „Победоносният Ахил“. Вилхелм построява и мост от двореца до плажа, за да не му се налага да използва тесният и с много завои път до долу. През ВСВ, мостът бива взривен от Вермахта, защото пречел на военните автомобили. Днес може да се видят само останки непосредствено до плажа.

Ахилейон

Дворецът преминава в ръцете на Гърция след края на ПСВ. Минава през много реинкарнации, включително казино, където е заснет част от филма For your eyes only от поредицата за Джеймс Бонд.

Ако сте на Корфу или планирате да го посетите, непременно си отделете време за Ахилейон. Обещавам, че няма да съжалявате. Комбинацията от природна красота, класическа архитектура и стауи е наистина уникална. Билети можете да купите онлайн или на място.

За градината е достатъчен час и малко. Ние с удоволствие бихме се върнали след реставрацията на сградата. Кадри от нея може да видите на официалния сайт на музея.

Последно, но не на последно място – храната

И по-точно нашата селекция. Като цяло – трудно ще сбъркате. Климатът е гарант за пресни продукти с добро качество и това е поне 50% от успеха на крайния резултат. Разбира се има и места „за туристи“, които сервират къри, текс-мекс и други подобни, които ние естествено подминахме. Не защото не обичам къри и чили кон карне, а защото по правило се опитвам да се придържам към местната кухня.

Насладихме се на софрито, стифадо, бурдето, пастицада с месо и с риба/морски дарове. Започвам с най-доброто. Оттам нататък не е точно класация.

Lampadina в Керкира. Местна кухня, прекрасно обслужване. Горещо препоръчвам. Не работят в неделя.

Pefkos в Кавос. Голямата изненада на пътуването. Домашна кухня, много непретенциозна обстановка. Нямат профил в ИГ. Десертите са проблем, поне от моя гледна точка, но готвените местни ястия са изключително вкусни.

Bougainvillea в Керкира. Перфектно обслужване и много хубава храна. Изненадващо големи порции. Тигровите скариди (6 наистина големи) бяха 26 евро.

Klis fish restaurant в Гайос (Паксос). Много хубава храна, безлично обслужване. Бяхме сами в ресторанта, предполагам основно заради разстоянието от марината. Поръчахме салата и риба на скара за споделяне. Не предложиха да ни сменят подложните чинии след салатата и когато си взехме от съседната маса, се намръщиха.

Pure в Кавос. Място за закуска, брънч и обяд. Местни печива и стандартните тостове, сандвичи, омлети. Добро обслужване, много приятна обстановка.

Aragosta beach club в Палеокастрица. Буквално на плажа. Много приятно място. Храната също беше хубава. Най-скъпият ресторант, в който се хранихме (общо взето двойно по-скъп от всички останали).

Agora в Керкира. Перфектна локация, добра кухня, добро обслужване. В 4 следобед беше останал само един вид десерт.

Tomata Corfiot Cuisine в Кавос. Може би най-високия клас заведение в това селище. Местна кухня с местни продукти. Имат напечатани менюта на 20 езика. На мен ми хареса, но Жóрже беше възмутен от сготвения на тиган айсберг, който му сервираха към рибата.

Terry’s в Кавос. Бяхме там само за десерт – много беше вкусно. Останалото меню звучеше обещаващо. Нямат профил в ИГ.

Famous last words

Ако не сте посещавали Корфу, непременно го добавете към списъка си. Независимо от недостатъците, споменати по-горе, мястото магично красиво, с живописно плажове, зашеметяващи гледки и кристално чиста вода. Добавяме вкусна местна храна, прекрасната Керкира и величествения Ахилейон и се получава неустоима комбинация, която не бива да пропускате.