За незапознатите с милата родна картинка това заглавие сигурно звучи като нещо съвсем нормално и ежедневно. У нас обаче то може да предизвика повдигане на вежди в смисъл „ти не си добре“. Не бях пътувала с влак в България от далечната 1991. Тогава пътуването беше кошмар. Прави в коридора с около 2 часа престой от общо 7 за разстояние от около 250 км. Предполагам става ясно, че не съм разчитала на добри впечатления от предишен опит, когато реших да си купя билети за БДЖ.

От години изпитвам истинско съжаление за състоянието на българските железници. Влакът е много по-удобен транспорт от автобуса. Има повече място, има тоалетна и няма задръствания. Ако железопътната мрежа е в добро състояние и влаковете са относително нови и поддържани, разбира се. У нас за съжаление не е точно така, въпреки парите осигурени по европейски програми.

През годините съм пътувала с влак в Италия, Германия, Франция, Швейцария, Португалия, Великобритания (последните, колкото и да се оплакват са светлинни години напред). В Испания пътувахме от Мадрид до Гранада с AVE с около 300 км/ч. Определено е най-удобният публичен транспорт за средно-дълги разстояния, като не се налага да отиде човек два часа по-рано, както за самолет.

Как ми дойде идеята да пътувам с влак? Имах билет за концерта на Лени Кравиц в Бургас. Там щях да се видя с приятели, но понеже отивах само за един ден, щях да пътувам сама. Не че не съм го правила, но не е много забавно на по-дълъг път. Пък и да разкарвам кола до там за един човек щеше да е безотговорно. Затова разгледах опциите на обществения транспорт. Не съм фен на автобусите – тясно и неприятно. Самолетът не беше в удобно време. Оставаше само влак.

Бях чела, че са пуснали нов, по-бърз, втора употреба от Германия. Тръгваше рано и се връщаше късно, но щеше да свърши работа. Купуването на билети онлайн е възможно, особено за такива като мен, които винаги предпочитат да си спестят опашките и контактите на гише. И в двата случая обаче има един сериозен проблем. Много ми беше трудно да повярвам, че е възможно системата да е толкова безумна, но това е факт. За да си купите билет за бърз влак, трябва да изберете запазено място. Те обаче са налични само 5 дни преди пътуване. Математикът в мен веднага направи сметка, че, ако човек иска да отиде до Бургас (в случая) за повече от 2 – 3 дни няма никакъв шанс да се възползва от отстъпка за двупосочен билет. Ако искате да останете там да кажем 10 дни, билетът за връщане ще е наличен за покупка… 4 дни след пристигането ви. Лудост някаква без каквото и да било логично обяснение, освен че хората в БДЖ всъщност нямат желание да продават билети, да пълнят влаковете и да печелят. В крайна сметка, толкова кратко време преди пътуването и аз не си купих двупосочен билет, а два еднопосочни в два последователни дни.

Иначе, въпреки подмятанията на някои познати, трябва да кажа, че този конкретно влак, който тръгва от София в 6.15 сутринта, е съвсем приличен. Беше чисто и имаше някаква климатизация. Разстоянието между редовете седалки е голямо и креслата могат да се накланят, в случай че на човек му се спи. Тоалетната беше съвсем поносима, чиста и (в едната посока) напълно оборудвана – попадала съм на къде по-лоши ситуации.

Обратният влак е в 16.00, пристигащ в София в 21.55. Следобедното пътуване беше определено по-неприятно. В началото основно заради по-високата температура във вагона. Като цяло – понеже беше доста по-шумно и оживено от сутрешното. Ако искате да се отпуснете и да поспите, ще ви е по-лесно да го направите на отиване.

Бих казала, че беше удобно пътуване и е напълно възможно да се възползвам от тази опция и в бъдеще. Ако искате да отидете до Бургас с не много багаж и без да шофирате, този влак е много добра опция. Не намерих WiFi, така че работата във влака би била възможна само със собствен мобилен интернет. Би следвало БДЖ да помислят по въпроса.

Концертът беше супер и щеше да заслужава и по-неприятно пътуване дотам и обратно. Заваля за кратко малко преди началото на основната програма, точно докато отивахме към марината и колкото да ни намокри като кокошки, но това не попречи на доброто настроение. Освен това имах възможност да прекарам една сутрин на плажа точно по средата на иначе работната седмица, което е огромен бонус.