Или колко всъщност може да се обърка едно пътуване и все пак да ви останат хубави спомени

Какво правите, когато вече порасналият ви син ви покани на концерт? Съгласявате се, разбира се, уреждате набързо място за спане и самолетни билети (понеже отрочето не се е научило още да планира и концертът е след малко повече от седмица) и заминавате. И така, на 30ти май, току-що прибрала се от последното пътуване, направих резервации за Марсилия, за да гледаме концерта на Рамщайн.

Пътуването

Всичко, което можеше да се обърка, се обърка. Директни полети в „нашите“ дни нямаше, но имаше удобни връзки през Мюнхен на отиване и Виена на връщане. По план щяхме да имамe напълно достатъчно време да си оставим багажа и да стигнем до стадиона преди началото. Щяхме, но точно след кацането в Мюнхен получихме съобщение, че полетът до Марсилия е отменен и ще летим на следващия ден от Франкфурт. Това, разбира се, не ни вършеше работа, понеже щяхме да пристигнем часове след края на събитието. За щастие на гишето на Луфтханза беше една много експедитивна млада дама, която ни прехвърли на полет до Ница малко по-късно същия ден. Последните 3 реда седалки бяха с хора като нас, отиващи на концерта. От тук нататък въпросът беше само с колко ще закъснеем.

Докато чакахме полетът ни да излети си резервирахме кола и малко след 18.30 часа бяхме на пътя към Марсилия. Нямаше задръствания и стигнахме за около 2 часа, но пък намирането на място за паркиране до стадиона се оказа сериозно приключение. В крайна сметка изпуснахме подгряващата група и влязохме на втората песен от програмата. Броя го за успех.

Концертите на Рамщайн са много грандиозни и определено си заслужава да се видят, стига този вид музика да е вашето нещо. Костюмите и ефектите правят преживяването наистина специално. За съжаление за пореден път голяма група подминава София в турнето си, но в Европа все още има дати и билети за тях.

След концерта, докато излезем от паркинга и се справим с колосалното задръстване стана 1 часа сутринта. Може да е било заради концерта, но улиците на града бяха пълни с хора. За сметка на това на следващата сутрин в 9 часа, беше буквално празно, когато излязох в търсене на нещо за хапване и за да поразгледам, докато виновникът за пътуването все още си доспиваше.

Градът

Марсилия е град с красива архитектура. Място, което нормално бих харесала много, но не се получи. На първо място – доста по-мръсно е, в сравнение с другите градове в централна и западна Европа, които съм посещавала, с изключение на Неапол. Второто е много специфично за мен – не ми мирише добре. И – не, не става въпрос за миризмата на пристанище и риба. Различно е. С изключение на магазините за сапуни, пекарните и ресторантите Марсилия има някаква специфична миризма, която за мен определено не е много приятна.

Не пропускайте марсилските сапуни. До старото пристанище има два магазина. Има и музей, но в неделя не работеше.

Реших първо да отида до двореца Лонгшом (Longchamp), който беше само на 15 минути пеша и в обратна посока на останалите места, които исках да видя. Много е красиво. Особено колонадите, към които по принцип имам слабост. Зад сградата има парк, който беше значително по-оживен от улиците, по които минах, за да стигна до него. Има и зоопарк, но аз не стигнах до него.

Дворецът Лонгшом. На последната снимка в далечината е Notre Dame de la Garde, гледана от Лонгшом.

На връщане беше време да хапна нещо, но това се оказа сложно. Имаше или кафенета, в които сервират напитки и, в най-добрия случай, вчерашни кроасани или други поостарели закуски или пекарни без места за сядане или най-много с 1 – 2 масички сбутани във вътрешността без климатик. Седнах на едно място където имаше закуска (взех си менюто от сервитьор) и чаках 10 минути, за да дойде да ми каже, че вече не сервират закуска. В крайна сметка си купих вода от супермаркет, кроасан от пекарна и кафе от най-близкото кафене. За мое щастие обядът и вечерята успяха да оправят имиджа на Марсилия по отношение на храната и обслужването.

Освен Лонгшом бях набелязала Старото пристанище и катедралите Notre Dame de la Garde и La Major. От Марсилия има и екскурзии с лодка до замъка Иф (затворът от романа Граф Монте Кристо). Много ме изкушаваха, но се отказах, защото прогнозата беше за възможни бури с гръмотевици и реших да заложа на сигурното – пешеходни дистанции и чадър.

Notre Dame de la Garde е на висок хълм и гледа към града. Може да стигнете до нея пеша и с градски транспорт (до подножието). Аз избрах първият метод. Двадесетина минути кардио от пристанището до горе. Наклонът е сериозен, но гледката си заслужава. Не влязох в тази катедрала, понеже имахме резервирана маса за обяд и нямаше да имам време. Пък и беше малко пренаселено с групи туристи, пристигащи с автобуси. Пътят надолу беше песен (поне за мен).

Notre-Dame de la Garde

След фитнеса седнахме за дълъг обяд в ресторант на Старото пристанище. Гледката не беше толкова добра, колкото се бях надявала (масите са на тротоара и това, което се вижда е основно трафика по улицата около марината), но храната беше много вкусна и ни компенсира.

Старото пристанище

Докато обядвахме времето реши все пак да напомни за себе си и се смръщи още повече. По пътя до Notre Dame la Major ръмеше леко, но не се стигна до гръмотевици и буря. La Major напълно отговаря на името си. Голяма и грандиозна, катедралата е построена в края на 19ти век във византийски стил съвсем близо до брега. Мозайките на пода са много красиви. Червените врати са нещо, което не съм виждала на друго място.

Notre-Dame la Major

Около Старото пристанище е по-… представителната, по-лъскавата част на Марсилия. В страни, особено в по-високата част към Notre Dame du Mont, картината е доста по-различна, но има своя чар, особено по-големите графити, които не са просто драсканици по стените (каквито за съжаление има много). Ние видяхме по малко от всичко, понеже обядвахме на пристанището и вечеряхме на високото.

По улиците на Марсилия

Времето в Марсилия в началото на юни с една дума – лепкаво. Температурите са около 24 – 26 градуса, но влажността е над 80% и се усеща като много по-топло. Добавете към това факта, че във всяка посока от Старото пристанище имате изкачване и става още по-лепнещо. Предвидете си удобни дрехи и обувки.

Храната

В случая с храната в Марсилия може да се каже, че денят не се позна от сутринта. След трагичната закуска, за която споменах по-горе, нещата рязко се промениха. Имахме резервация в ОМ Brasserie на Старото пристанище за обяд. Избрах го, понеже исках да пробвам прословутия марсилски bouillabaisse (рибена чорба) и това заведение излезе сред препоръчаните. Не останах разочарована. Предлагат разнообразни опции, включително салати. За десерт пробвах още една френска класика – плаващите острови.

OM Brasserie

За вечеря бях избрала ресторант с традиционна провансалска кухня – Chez Nous. Той е на високото, точно под поредната Notre Dame – този път du Mont. Имахме 30 минути до там, от които 15 по сериозен наклон. Когато пристигнахме и се оказа, че масата е вътре, в доста малкия задушен салон без климатик, отказахме резервацията и се огледахме за нещо друго. Открихме Lacaille. Също малко заведение, но доста по-прохладно. Храната беше чудесна и свежа. С удоволствие изкарахме там около 2 часа с бутилка хубаво бяло вино. Малко преди да тръгнем към апартамента наистина заваля и се прибрахме понамокрени но доволни.

Lacaille

Към дома

Обратният път се оказа не по-малко объркан и непредвидим. Този път само аз бързах за концерт в София. В крайна сметка, след повече от час закъснение, изпуснат втори полет и опасност от още забавяне заради лошо време, кацнахме в 18.20 (3 часа по-късно от планираното) и аз все пак успях да стигна навреме за концерта в зала България.

Пътуването е едно от любимите ми занимания. Винаги е възможно нещо да се обърка и плановете да се променят по независещи от нас причини и обстоятелства, но никога не беше ми се случвало толкова много в рамките на само три дни. Важното е, че не позволихме това да ни развали настроението, видяхме концерта, заради който бяхме дошли и се забавлявахме в деня, който имахме в Марсилия.