Италианската кухня е една от най-популярните в света и с право. За съжаление все още има хора, които я свързват само с пица и спагети. Истината е, че тя е много разнообразна и варира според региона. Този пост е храната в Тоскана, такава, каквато я опитахме през март 2024 година. Избирахме местни ястия в повечето случаи, за да се потопим в ароматите и атмосферата.

Прекарахме общо пет дни в Сиена и района около нея и два в Пиза. В началото ядяхме три пъти на ден, но на петия ден отказаме едно от храненията. Да, възможно е човек да прекали без всъщност да преяжда. Особено когато местните практики се разминават с изградени навици.

В нашия случай – ние обикновено ядем леко на закуска между 9 и 10 часа сутринта (и двамата работим от дома и графикът го позволява) и обядваме между 14 и 16 часа. Вечерята понякога я пропускаме или е някаква салата или нещо съвсем леко. Много рядко ядем сериозно вечер, освен ако не сме с приятели на заведение и по празници.

В Италия много от ресторантите отварят само за вечеря, най-рано в 19 часа. Тези, които сервират обяд, обикновено затварят към 14 – 15 и отварят отново в 19. Ако не затварят, в този часови пояс сервират само кафе и десерти или силно редуцирано меню. Дотук добре – закуска в хотела и обяд около 14 часа. Но когато дойде време за вечеря излиза проблем – като цяло не се предлагат „обогатени“ салати (например зелена салата + зеленчуци + яйце/скариди/риба/някакво месо), които да са едновременно достатъчно леки и достатъчно хранителни.

Изборът е между глад до закуска, някакъв junk food (пица на парче, пакетиран сандвич) или вечеря, както я разбират в Италия. Или по-скоро редуцирана версия, понеже така и не се престрашихме да поръчаме антипасти + паста + основно на човек. В общия случай, дори да я няма в менюто, може да се поръча смесена салата преди основното. А десертите – е, тях рядко ги пропускахме.

Сиена и околностите

Както казах, има регионални специфики и е добре човек да опита местната кухня. В Сиена това са рагу, заешко, патешко, диво прасе, местните видове паста (например пичи) и зеленчукови ястия като риболита (хлебна супа с бял боб и зеленчуци) и папа ал помодоро (хлебна каша с домати, зехтин и босилек).

Бяхме в града и околностите общо 5 дни, включително деня, в който пристигнахме. Последните два пътувахме с кола под наем в околностите, но преди това, както и всяка от вечерите, се хранихме в Сиена. Тук съм споделила нашите впечатления и оценки.

Ресторант Манджа в хотел Атена – тук закусвахме всяка сутрин и вечеряхме първия ден. Много добро място (и хотелът като цяло). Закуската беше много разнообразна и е от 7 до 11 часа. Нещата, които са на свършване се добавят веднага. Празни подноси видяхме чак след 10.30, когато бяха останали само 2 заети маси.

Вечерята беше много вкусна и постави висока летва за следващите заведения.

Campo Cedro. Преди пътуването проверих в TripAdvisor кои са препоръчаните ресторанти и този излезе на първо място. Няма звезда Michelin, но присъства в пътеводителя. Малък салон с приятна атмосфера, леко в страни от по-главните улици но на около 10-ина минути от площада Campo. Късо меню от местни продукти. Направиха ни зелена салата с винегрет, въпреки че я нямаше в менюто. Преди храната сервираха няколко вида amuse bouche. Всичко беше прекрасно и ценово не се различаваше много от ресторанта на хотела ни.

Tar-tufo също излезе от препоръките на TripAdvisor. Там бяхме за рождения ми ден. Намира се в ниското, близо до Piazza del Mercato, който е зад Palazzo Publico. Още по-късо меню. Тук не предлагат салата извън менюто. Основните и десертите бяха страхотни. Малко по-висок ценови клас, но напълно заслужено.

Останалите ресторанти избрахме на случаен принцип.

Ресторант La Finestra, точно до Piazza del Mercato. Препоръчан от Google Maps и много наблизо до катедралата. Като цяло не се доверявам много на Google, понеже съм виждала оценки на места, които познавам и които са меко казано странни, но в чужбина това е достъпен източник. La Finestra оправда очакванията. Имаше салата, двете основни и десертите бяха вкусни. В заключение – добра кухня и ключово местоположение.

Ресторант San Desiderio, отново много близо до катедралата и Palazzo Publico. Тук не ядохме десерт, понеже по план след него посетихме сладкарница Nannini. Отново вкусна и прясна храна – уникално ризото с горгонзола. Определено добро място.

Сладкарница Nannini – избрах я заради репутацията, че предлага най-добрия панфорте, който е местен десерт от Сиена. Лично за мен панфорте е прекалено тежък, но, когато си в Сиена…

Osteria Quattro Venti. Закачлив декор и хубава храна. Мястото – отново централно. Тук като amuse bouche ни сервираха pappa al pomodorо. Не бих казала, че ми стана любима. По принцип не харесвам салати, супи, каши с хляб и тази не беше изключение. Всичко останало беше чудесно. Жóрже дори яде полента, което не случва по принцип.

В Монтепулчано ни препръчаха ресторант Il teatro. Той е от тези, които не затварят, но сервират съкратено меню в ранния следобед. Ние обаче хванахме пълното. Добре приготвена, много вкусна храна и добро обслужване. Ресторантът  е малко след най-високата точка на града.

На следващия ден бяхме в Сан Джиминяно. Бяхме закусили, но спряхме в една сладкарница за ричарели и пиниолини с горещ шоколад. След това на Piazza della cisterna намерихме две сладоледаджийници – едната твърдеше, че предлага най-известния сладолед (Dondoli) в света, а другата – най-добрия (Olmo). Ние опитахме и от двата, включително сладолед с шафран, който е един от традиционните местни продукти. Не можахме да излъчим победител и не можем да кажем дали най-известният или най-добрият е по-хубав. И двата заслужаваха да ги опитаме.

За късен обяд спряхме в едно ресторантче близо до портата Сан Матео. Не запомних името. Тук за пръв път ни сервираха „обогатена“ салати с добавки от маслини, моцарела, мариновани гриловани тиквички и доматено конкасе. Много интересна комбинация. Основните бяха вкусни и пропуснахме десерта, заради сладоледите.

Това беше повратната точка, след която решихме, че ще минем на две хранения – закуска и вечеря. По стечение на обстоятелствата всички се намират на улица Санта Мария, в рамките на 10 минути от наклонената кула.

Пиза

Тук имахме два дни. Мястото за настаняване нямаше закуска, така че потърсихме места както за вечеря, така и за закуска. Osteria In domo беше първият ни избор. Храната беше вкусна, но след Сиена, която зададе стандарта, някак не можахме да я оценим напълно.

Вторият ресторант е I santi. Тук ядохме прословутата bistecca fiorentina – килограм и 200 грама преди печене. Има защо да е прословута. Месото е крехко и много вкусно. И десертите бяха на ниво.

За закуска първата сутрин отидохме до Filter Coffee Lab. Много популярно сред студентите от околните факултети на университета в Пиза. Браунито и кроасаните с шам фъстък, които ядохме, бяха прекрасни. Чаят им, макар и не на филтърни торбички, разочарова. Заведението е на самообслужване.

Първоначално планът беше последния ден да св върнем във Филтър, понеже нямахме много време и искахме да сме сигурни в заведението. Обаче не бяхме предвидили, че може да не работи. Бързо се пренасочихме към Dolce Pisa, което е буквално на 1 минута и покрай което бяхме минали няколко пъти. Тук асортиментът е по-богат и след поръчка на щанда сервитьор разнася храната. Ядохме сандвичи и бяха хубави.

Надявам се да съм ви дала представа за храната в Тоскана и списъкът със заведения да ви бъде полезен, ако пътувате до тези градове.