Аз съм от групата на тези българи, които не ходят всяка година в Гърция. Нито пък всяка втора година. С изключение на две поредни лета на остров Крит преди 4 – 5 години, последното ми пребиваване на гръцка територия беше през вече далечната 2014та. Не, че не харесвам Гърция, просто все още се опитвам да подкрепям местния бизнес и хотели, които заслужават това. Пък и безумният път допринася. На връщане вместо около 3 часа и половина пътувахме 7. Не заради опашки на границата, а заради задръстванията, които ни организира МРРБ и строителите на магистралата.

Миналата година бяхме на крачка да летуваме в Гърция, но се наложи по служебни причини да не пътувам тогава и след това плановете се промениха радикално. Като част от това пътуване щяхме да посетим Метéора и Жóрже беше много разочарован, че не се случи. И ето ни сега в автобуса на организирана екскурзия от Солун.

Аз като цяло не съм фен на този тип пътуване и обикновено прибягвам до него, когато не е практично да се направи по друг начин. В случая не е съвсем така – спокойно можехме да отидем с кола до там, но, 2 дни преди да тръгнем от София, мои колеги в Гърция ми казаха да проверя внимателно как стои въпроса с пътищата след наводненията в началото на месеца. Това наклони везните към организирана екскурзия, понеже местните гидове със сигурност щяха да знаят, по кой път да минат. Пък и можех да си дремна по пътя, което винаги е плюс. От Солун до Метéора се стига за 3 часа. С автобус малко повече. По пътя видяхме пораженията от наводненията. Покрай магистралата на места пейзажът напомня повече оризови полета в Азия, отколкото северна Гърция.

Метéора

Екскурзията включва два манастира. Кои точно се определя от деня, защото освен твърдо обявени почивни дни, които можете да видите на сайта на Метéора, понякога манастирите просто затварят. Днес ни заведоха до Св. Стефан и Русану. За нас разходката определено си заслужаваше. Мястото е уникално и не съм сигурна, че снимките могат да го предадат адекватно. Манастири от всякакъв размер, буквално накацали върху скалите. Изглежда нереално, още повече ако се опитате да си представите как са пренесени материалите и как са били построени сградите през 15ти – 16ти век. Без пътища, без автоматизция и товарни коли. Само магарета и хора. Истински паметници на човешкия дух и воля.

Вътрешността е много красива, но снимки са позволени само в двора и на терасите. Св. Стефан е по-големият и по-красивият от двата. Има много приятна градина и панорамна тераса. Русану е изцяло женски манастир. Значително по-малък и няма истинска градина, но пак е с чудесна гледка. За всеки от манастирите имахме по 45 минути. На първо чуване изглежда прекалено малко, но е достатъчно, понеже пространствата не са много големи.

Между двата манастира отидохме до едно място с панорамна гледка към цялата Метéора. Дори само това би си заслужавало пътя, според мен. Панорамата е невероятна (снимките от там са в първата група).

Ако решите да ходите с кола, е добре да имате предвид, че пътят е тесен, местата за паркиране много малко и се запълват много рано сутрин. Може да ви се наложи да спрете доста преди манастирите.

Преди да тръгнем по обратния път към Солун, спряхме за обяд. Нямах големи очаквания, понеже това обикновено са капани на туристи, които имат някаква договорка с организаторите на екскурзията. Но тук ни изненадаха с добра храна. Мястото – Meteoron Раnorama – има прекрасна голяма тераса с гледка. Ако сте в районa, посетете го.

Солун

Бяхме отседнали в хотел Pillow Urban Stay, който се намира буквално на 2 минути от Бялата кула. Хотелът е чист, с хубави стаи и бани и много приятен обран декор. С чиста съвест го препоръчвам, ако търсите място в Солун. Персоналът е много дружелюбен и готов да помогне. Стаята върви с бутилка местно вино, чай и капсули кафе, както и ежедневно бутилирана вода. Хотелът не предлага закуска в конвенционална форма, но може да си поръчате такава в стаята, срещу заплащане. В противен случай наоколо има много места, където да закусите, включително такива, които отварят в 7 часа сутринта. Единственият недостатък, който е следствие от централното местоположение, е, че е шумно и няма как да се спи на отворени прозорци.

Ако сте с кола, което най-вероятно ще е така, предлагат места в подземен паркинг на около 5 минути от хотела. Също срещу заплащане, разбира се. Паркингът е 13 евро на ден, понеже е напълно автоматизиран. Наоколо видяхме и поне още три от традиционния вид, но не сме питали за цената.

Представителната туристическа част на Солун, крайбрежната алея и търговските улици са лъскави и добре поддържани. Градът е оживен почти денонощно. Първата сутрин излязохме малко преди 7 сутринта, заради пътуването до Метéора и вече имаше отворени заведения за закуска и хора по улиците. Вечер, особено по крайбрежната алея, буквално не можете да се разминете. Има много барове и заведения, където можете да седнете за по питие.

Какво можете да видите в Солун? Бялата кула и крайбрежната алея, арката на Галерус, Римския форум, различни църкви, площад Аристотелус, музеи – археологически, на византийската култура, на Ататюрк, на еврейската диаспора. Хептапирегион – византийска крепост в горната част на Солун. Не е много, но е достатъчно. Ние се ограничихме с кулата и крайбрежната алея. Пазарът Капани също е добро място с много заведения. Там си купих гръцката трахана, която ми препоръча една позната.

Както споменах централната, туристическа част на града е много приятна, но, ако излезете от този периметър, картината рязко се променя. Занемарени фасади, рушащи се къщи, графити, загрозяващи иначе красиви сгради и не на последно място – мръсотия. Всеки голям град има такива райони, които по различни причини не могат да бъдат овладяни и сложени в ред. Обикновено са в покрайнините.

В Солун ме порази това, че са доста близо до центъра. На практика на 30 – 35 минути пеша от Бялата кула и на 5 – 10 от римския форум, където се пада Ано Поли (стария град) и където гидът от екскурзията до Метéора ни препоръча да се разходим. Бяхме там последния ден. Имаше и приятни гледки, но на места беше доста депресиращо. Ако не сте в настроение за нещо такова, придържайте се към ниската част до морето.

Преди да преминем към кулинарната част, ще спомена и нещо друго. Нищо хубаво не мога да кажа за гръцките шофьори (или поне за тези в Солун). На няколко пъти щяха да ни прегазят на зебра, единият от които и на зелен светофар. Без светофар дори не намаляват, ако групата хора е малка, просто заобикалят, ако могат. Коли, паркирани (не спрели за няколко минути на аварийки) върху пешеходни пътеки, на ъгъла на две улици, като втора колона до вече паркирани други, в бус лентата под табела забраняваща именно това – всичко видяхме. Така че внимавайте. А местните пешеходци си пресичат, където и както си искат. Част от проблема може би е и в безумната регулация на някои от светофарите. Зеленото за колите на места е до 3 минути, а за пешеходци около 15 секунди и свършва преди да сте стигнали на отсрещната страна на по-широките улици. Ще кажете, че у нас не е ли същото? Ами, поне от това, което съм видяла лично – не е толкова зле.

Храната в Солун

Гръцката храна и в частност тази в Солун е много вкусна и разнообразна. Има месо, риба и вегетариански ястия – сигурна съм, че всеки би открил нещо за себе си. За три дни, единият от които на път, успяхме да посетим четири места за закуска и четири ресторанта. Всички бяха сполучливи, някой повече, други по-малко. Ще започна със закуските.

Естия (εστία) на 3 минути от хотела. Огромно разнообразие от традиционни закуски (всякакви баници и гевреци), кроасани, мъфини, торти, баклави. Има и салати в кутии, а по-късно през деня мисля, че имат и готвени ястия. Отварят в 7 часа сутринта. Ядохме баница (буреки) със спанак и сирене и кроасани с шоколад.

Albeta Mediterranean Bakery на 7 минути от хотела. Подобен асортимент. Жóрже пак заложи на кроасани, но този път с крем и ягоди. Аз ядох нещо като мини пица с песто, маслини и чери домати. Пиеше ми се чай, но ми дадоха да помириша и да си избера и това ме отказа. В крайна сметка се спрях на капучино.

Papasotiriou – последната сутрин Жорже предложи да отидем до мястото от предишния ден, но аз държах да опитаме ново. Имах желание да намерим добра бугаца ме крема и според оценките най-добрата беше буквално на 1 минута от хотела – едно от онези места, където иначе не бих и помислила да вляза. Единствената индикация за качеството бяха постоянните дълги опашки. Минахме от там и се отказахме да чакаме.

Някоко минути по-късно влазохме в Папасотириу – лъскаво и просторно, вътрешността заета от витрини. На една от тях видях нещо, наподобяващо баница с крем. Жорже си взе два кроасана и мляко с ориз. Аз разбира се си взех баницата (тригуна) с крем, която била типична за района. Трябваше да седнем отвън, но бройката маси е неадекватно малка и на някои просто седяха хора без да консумират нищо. Наложи се да седнем на един мраморен парапет в градинката.

Тригуната беше наистина много хубава. Ако попаднете в Солун и харесвате сладки неща – непременно опитайте. За разлика от кроасаните и млякото с ориз, които бяха откровено безлични.

След това не много добро развитие на нещата, Жорже реши, че няма как да си тръгнем от там без бугацата с крем на Bougatza Gianis. Наредихме се и 20 минути по-късно си тръгнахме в две порции. Наистина си заслужаваше чакането и мога да повярвам на оценките за заведението. Много фин десерт, поръсен с пудра захар и канела. Цялостният вкус по някакъв странен начин напомня на Pasteis de nata.

Първата вечер се разходихме до римския форум заради ресторант Kanoula. Относително малък, с няколко масички на тротоара, тип квартален ресторант с приятен интериор и меню основно от традиционни гръцки рецепти и някоя и друга изненада. Ние поръчахме салата с праскови, гриловано пилешко филе с пилаф, мусака и изненадващо сполучливо реване с какао. Всичко беше много добре приготвено и порциите бяха големи. Салатата определено беше за двама, пък и мусаката също.

Втората вечер бях се прицелила в Marea Sea Spirit, но нямахме резервация, затова запазихме маса за следващата вечер и седнахме в съседния Canteen. Беше доста празно и съответно бях скептична, но се оказа много добро място. Този път взехме две салати и едно основно. Салатата със скариди, манго и цитрусов дресинг беше уникално вкусна. Другата беше добра, без да блести с нещо изключително. Ризотото със скариди и узо много ни хареса. Следващия път, когато правя скариди, непременно ще им добавя узо. Не бяхме сигурни, че искаме десерт, но един поглед към менюто ни убеди. Тортата Павлова с ягоди и горски плодове беше чудесна.

В Elliniko обядвахме на следващия ден. Бяхме забелязали, че там опашката от чакащи за маса е най-дълга. Този ресторант може би беше най-близко до това, което обикновено си представям като типична гръцка таверна. Много предястия, големи салати, ястия за споделяне. Поръчахме значително повече, отколкото можахме да изядем и бих казала, че всичко беше вкусно.

Marea Sea Spirit остана за последната вечер. Той е малко по-висок клас ресторант и сервира основно риба и морски дарове. Споделихме си салата със скариди и авокадо, която беше вкусна, но не колкото тази в Canteen. Основните бяха много добри – лаврак със зеленчуков гювеч и картофено пюре и Sole Meuniere – наистина прекрасно приготвен. Десертът, макар и не особено красив, беше много свеж и приятен деконструиран тарт с лимон, кумкват и маракуя.

Всички места за хранене, които посетихме, бяха добри. Дори Papasotiriou беше реабилитиран от прекрасната тригуна и доброто капучино. Но, ако трябва да изберем „каймака“ на ястията, които опитахме, ето ги:

• Най-добра закуска – бугацата на Bougatza Gianis
• Най-добра салата – салатата със скариди, манго и цитрусов дресинг в Canteen
• Най-добро основно – Sole Meuniere в Marea
• Най-добър десерт – торта Павлова в Canteen

Напълно съзнавам, че три от горните четири не са местна кухня, но това е нашето мнение. Различен набор от ресторанти, най-вероятно би дал различни резултати. Така че следващия път ще пробваме и други места.