Може би сте чували, че замъкът на Спящата красавица, с който започва всеки филм на Дисни, е бил вдъхновен от Нойшванщайн. Това е замък в средновековен стил, построен през 19ти век от Лудвиг II, крал на Бавария. И наистина заслужава да се види.

Лудвиг II е много интересна личност. Поема короната на ранната възраст от 18 години след смъртта на баща си. Смята се, че е бил неподготвен, понеже заболяването на баща му е било неочаквано и е протекло бързо и той не е имал време да се погрижи за предаването на властта.

От дете на Лудвиг е внушавано чувство за превъзходство над останалите, за предопределеност да бъде крал. Той прекарва голяма част от детството и юношеството си във възстановения от баща му замък на рицарите от ордена на лебеда в Швангау, което повлиява силно неговото въображение.

На 15 годишна възраст Лудвиг посещава представление на операта Лоенгрин (Рицарят на лебеда) от Рихард Вагнер и това е може би повратен момент в развитието му. След възкачването на трона, едно от първите неща, които Лудвиг прави, е да се срещне лично с Вагнер, да му предложи финансова подкрепа и да го окуражи да продължи в посока създаване на произведения, базирани на германски/северни митове и легенди. Благодарение на това бял свят виждат много от оперите на композитора, вкл. Пръстенът на Нибелунгите и Тристан и Изолда.

Другият източник на влияние върху Лудвиг е френската абсолютна монархия. Младият крал е силно разочарован, че в 19ти век монархията е конституционна и реалната власт е в ръцете на министри. Френските крале – от Луи 9ти (св. Луи) до Луи 15ти и най-вече Луи 14ти са неговият идеал.

Бавария е относително ново кралство. Едва в 1806 година то бива „повишено“ до този ранг от херцогство в Свещената Римска Империя, в следствие на Наполеоновите войни. Лудвиг II е четвъртият и последен действащ крал, преди създаването на Германската империя начело с Прусия.

От момента на възкачване на трона до смъртта му на почти 40 годишна възраст влиянието и властта на Лудвиг стават все по-слаби поради сложната политическа обстановка и водените войни. Неговото царуване няма нищо общо с това на любимите му френски крале, над които е бил единствено бог. Това е една от причините той да се оттегли от публичен живот и да се отдаде на любимото си занимание – строителство, като прекарва в Мюнхен само абсолютно задължителното по закон време. За живота си като монарх той казва, че в действителност е просто една машина за подписване на укази и други документи.

Лудвиг II се сгодява за херцогиня Софи Шарлоте (сестра на Австрийската императрица Елизабет – Сиси), но, след няколко отлагания (от негова страна), отменя сватбата. Така и не се жени до края на живота си и много близките му приятелства с мъже, както и част от кореспонденцията му, налагат убеждението, че е хомосексуалист.

Лудвиг строи 3 двореца – Нойшванщайн в средновековен стил, Линдерхоф по подобие на малкия Трианон и Херенкимзее по добие на Версай. От тях единствено Линдерхоф е напълно завършен.

Веднага след като започва да получава доходите си от данъци, Лудвиг започва строежа на Нойшванщайн в Швангау, до езерото Алпзее. Идейният проект е на художникът на декори в операта. Това звучи странно, но Лудвиг е искал да се доближи максимално до визията на Лоенгрин, която така силно го е впечатлила на 15 годишна възраст. Проектът претърпява множество промени, поискани от краля. На вид това е средновековен замък, но при строителството се използват най-модерните материали и технологии. Строежът и последвалите декориране и обзавеждане отварят множество работни места в района. Лудвиг дори създава здравни осигуровки за строителите, което е изключително новаторско за 19 век.

Вътрешността на Нойшванщайн е вдъхновена от замъка Вартбург в Тюрингия. Стените са покрити със сцени от легенди, базирани на вагнерови опери като Танхойзер и Лоенгрин. Тронната зала е вдъхновена от св. София в Истанбул и силно наподобява православна църква. Тронът така и не е поставен, понеже към момента на смъртта на Лудвиг все още не е бил готов.

Има и други незавършени неща – една кула и църква във вътрешния двор така и не биват построени. Във вътрешността 19 от общо 30 помещения за незавършени – небоядисани и недекорирани – понеже работата е преустановена след смъртта на краля.

При все цялото си великолепие, този замък е бил предвиден за лично ползване. Лудвиг не е планирал да бъде посещаван тук от хора извън много тесния му личен кръг. По ирония на съдбата той успява да прекара само 10 дни в завършените си покои.

Освен Нойшванщайн, посетихме и Херенкимзее. Това е дворец в бароков стил, който до много голяма степен копира Версай. Намира се на най-големият от островите в Кимзее – Херенинзел (мъжкият остров).

На острова е имало мъжки манастир основан в 7 век и закрит в самото начало 19ти. Гората е била застрашена от изсичане, което провокира Лудвиг да купи острова, за да я запази.

Идеята да построи дворец тук идва на по-късен етап, когато започва да търси подходящо място за своя… храм, поради липса на подходяща дума, в почит на Луи 14ти. Голяма част от Херенкимзее е автентично копие на оригинала:

• Фасадата
• Централният фонтан
• Спалнята на Луи 14ти (в която никой никога не е спал)
• Залата с огледалата (която е малко по-дълга от тази във Версай)
• Централното стълбище е копие на версайското „стълбище на посланиците“, което по времето на Лудвиг вече не съществува, но е пресъздадено по плановете, които получават от Франция

Останалото е силно повлияно от и напълно в духа на оригинала. Има и уникални неща, като порцелановия полилей в трапезарията. Изработен е от фабриката в Майзен, след което всички планове и форми за отливане са унищожени по желание на краля. Таваните над централното и задното стълбища са стъклени.

Снимки на вътрешността на Нойшванщайн и Херенкимзее няма, понеже не е позволено да се снима. Тук оставям няколко линкове към сайтове, където можете да придобиете представа.

Neuschwanstein – официалният сайт. Отидете на Tour of the castle.

Herrenchiemsee – официалният сайт. Отидете на Palace tour.

Освен мъжки има и женски остров – Фрауенинзел. На него има все още действащ манастир. Той е много по-малък, но изключително живописен, с множество малки ресторантчета и хотели.

Херенкимзее се оказва камъка, който обръща колата. Лудвиг разполага със значителни лични средства, от които изплаща изключително щедра издръжка на Вагнер, прави различни дарения и посреща разходите по строежите. Но тези средства идват на части и му се налага да тегли заеми за големите разходи за материали. Заемите се гарантират от правителството на Бавария.

Към 1886 година Линдерхоф е напълно завършен и обзаведен. Нойшванщайн е в краен етап и 11 стаи са напълно готови. Централната сграда на Херенкимзее е завършена и основните помещения са обзаведени. Не е готово задното стълбище и първото от двете странични крила е на етап груб строеж. Разходите по двореца са изключително високи, понеже се намира на остров и всички материали се транспортират с лодки.

Лудвиг избира точно този момент да поиска от правителството си да гарантира нов заем за нова идея за средновековен замък, близо до Нойшванщайн. Министрите отказват, макар че кралят до този момент съвестно изплаща всички заеми. В последвалия разговор на висок тон Лудвиг заплашва да ги смени (нещо, което е в пълномощията му), но не го прави и така дава възможност да бъде организирано отстраняването му.

Лудвиг има по-малък брат Ото, който участва във Френско-Пруската война и присъства на подписването на договора във Версай, вследствие на който Бавария престава да бъде самостоятелно кралство. Той се прибира у дома в дълбока депресия и поведението му води до това да бъда обявен за психически нестабилен и държан в последствие в състояние на домашен арест. Заболяването му, което от днешна гледна точка най-вероятно е било пост-травматичен стрес, отключва спекулации за семейна психическа обременност. Това е използвано от министрите, които се обръщат към чичото на Лудвиг – Луитполд, с предложение кралят да бъде освидетелстван и отстранен и чичото да поеме властта от негово име, понеже другият наследник, Ото, също не е в състояние да управлява. Планът е задействан.

На 11 юни 1886 Лудвиг е обявен за луд без да бъде прегледан, въз основа на устни свидетелства от прислугата. На следващия ден е арестуван и преместен в двореца Берг на брега на езерото Щарнберг Един ден по-късно, на 13 юни той излиза на разходка с наблюдаващия го лекар и няколко часа по-късно двамата са открити мъртви в езерото на място, където водата е била едва около 50 см дълбока.

Веднага възникват съмнения за убийство, понеже, макар и силно натежал в последните години, Лудвиг е бил много добър плувец. Освен това в дробовете и на двамата мъртъвци не е имало вода, а в официалния акт за смърт не е посочена причина. Има много теории за това какво в същност се е случило, който няма да засягам тук.

В крайна сметка почти веднага след смъртта на Лудвиг II неговите убежища (понеже трите проекта са точно това – места, където да може да се оттегли в любимите си светове на средновековно рицарство и абсолютна монархия) са отворени за публични посещения. И днес приходите от този туризъм са значително перо в бюджета на Бавария.

В наши дни Лудвиг II най-вероятно би бил обявен за странен и ексцентричен човек с финансови възможности, който има слабост към новостите в техниката ( един от първите телефони в Бавария е инсталиран в Нойшванщайн, замъкът има централно отопление с топъл въздух и при строителството са използвани последните за времето технологии) и екстравагантните строежи. През 19ти век е било различно. Интересно какво още щеше да остави в наследство, ако беше живял повече.

И двата дни, в които пътувахме до Нойшванщайн и Херенкимзее, ни валя. В Швангау дори имаше един момент на колебание дали ще можем да стигнем до целта, толкова силен беше дъждът. Но малко след това попремина и се качихме до замъка. Това обяснява защо снимките са по-скоро мрачни.

При това пътуване не стигнахме до Линдерхоф, затова няма да пиша за него. Остана ни за следващото посещение в Мюнхен. Но ако ви е интересно, може да погледнете тук.