През 1829 година Уошингтън Ървинг* написва Легендите за Алхамбра и така популяризира перлата на Андалусия извън пределите на Испания. Тази малка, но много увлекателна книжка беше моят първи източник на информация и от нея тръгна интересът ми към Гранада. Повече от 30 години по-късно, кракът ми стъпи на територията на Алхамбра.

Алхамбра е вдъхновила и няколко музикални произведения. Моето любимо е „Спомени от Алхамбра“ на Франсиско Тарега.

Има много неща изписани и има хиляди снимки публикувани, но, откровено казано, те не могат да предадат уникалната атмосфера на мястото. Невероятен късмет е, че толкова много е запазено до наши дни, за да имаме възможността да го видим на живо.

Името Алхамбра е арабско и означава „червена“. Смята се, че причината е червеникавия цвят на почвата. Алхамбра може да се разглежда като комплекс, състоящ се от 4 части:

• Алкасаба – крепост, построена най-рано
• Медина – административна, религиозна и жилищна част. Днес много малко е останало от нея. Разрушена е от армията на Наполеон.
• Алхамбра – дворците на династията Назрид и прилежащите градини. От тях 4 са запазени до днес – Мешуар, Комарес, Дворецът с вътрешния двор с лъвовете, Партал – и поне 2 са били разрушени от френската армия. Тук са още църквата (построена върху основите на джамия) и дворецът на Карлос V.
• Хенералифе – летния дворец и прилежащите градини.

През 1238 Мухамад I започва строежа на хълма Сабика върху останките на предишна крепост и дворец. Той построява Алкасаба и т. нар. Султански канал, с който вода от р. Даро стига до хълма Сабика и осигурява иригация и вода за живеене. Това слага началото на мащабните строежи, продължили над 250 години.

Султаните Исмаил I, Юсуф I и Мухамад V построяват най-голяма част от това, което е запазено до днес.

През 1492 Мухамад XII предава Алхамбра на Исабел и Фернандо, които превземат околностите с многочислена армия, на която той не е можел да се противопостави.

След това християнските крале построяват допълнителни кули (смята се, че са три), за да подсилят съществуващите стени. Карлос V разрушава част от двореца Комарес, за да построи друг дворец в ренесансов стил.

Най-големи поражения на Алхамбра нанася Наполеон. Освен Медина, неговата армия разрушава 8 от кулите и прилежащите им часто от крепостните стени.

Градините

Градините са изключително красиви. Тези в Алхамбра са малко по-формални и „подредени“, докато в частта на Хенералифе има и площи с диви ливадни цветя като мак, синчец, космос и други. Водата е жизненоважна за поддръжката им. По времето на султаните е създадена система за поливане, която използва естествения наклон на терена. Многобройните водни площи и приятният ромон на течаща вода от фонтаните допълват усещането за спокойствие и безвремие.

Дворците Назрид

Дворците Назрид (с изключение на Партал) са отворени за посещение (вижте по-долу подробности) и определено си заслужават инвестицията. Стените и таваните са истинска дантела от гравюри, отнела десетилетия изключително прецизен труд. Освен типичните за мюсюлманското изкуство арабески ще откриете надписи с възхвали на Аллах, девиза на династията Назрид – „Няма друг победител, освен Аллах“ и (много рядко явление) на някои места е упоменато името на султана, по чието време е завършена дадена зала или конкретен детайл. Ако сте любител на подробностите и фактите, в магазините на комплекса се предлага книга „Четенето на Алхамбра“ на основните езици, в която много добре е разказана историята на дворците и са преведени различните надписи. Ако пък не ви се задълбава във факти, просто се насладете на красотата и невероятното внимание към детайла, видно на всяка крачка.

Детайлите

Като цяло мавърския оригинал е запазен, с изключение на местата, където католическите крале са заличили малки части, на които са добавили християнски символи и надписи. Най-грубото „врязване“ идва от двореца на Карлос V, заради който е разрушена част от Комарес.

Хенералифе се намира малко по-високо и затова е бил ползван за летен дворец, където семейството на султана и антуража им са се пренасяли за най-горещите месеци от годината.

Най-незабележителните части са Алкасаба (гледката отгоре си заслужава) и дворецът на Карлос V (където обаче е музеят на Алхамбра).

Алкасаба и изгледа

Дворецът на Карлос V

По отношение на достъпа – откъм вратата на правосъдието достъпът до Алкасаба, двореца на Карлос V, градините на Алхамбра и Хенералифе е напълно свободен и безплатен. Платен и с фиксиран час за влизане е само достъпът до дворците Назрид и градините към тях (които се падат след изхода от дворците).

Билети можете да купите на място за същия ден, както и за следващи дни. След портата на виното от дясно има офис. Цената е 14 евро на човек. Офисът при главния вход (където спират автобусите) продава билети само за деня. Не се изкушавайте да купувате карти от агенции, които твърдят, че ви дават достъп за повече от един ден и така оправдават по-високи цени. От личен опит мога да ви споделя, че не е вярно – картата дава достъп до дворците само в един ден, а за останалото, както казах по-горе не се плаща нищо. Ако предпочитате да се подсигурите от рано, купете си билети онлайн, но директно от сайта на Алхамбра.

За посещенията на дворците винаги има опашка и се чака, независимо откъде сте си взели билет. За определения в билета час започват да пускат след като той настъпи. Иначе казано, ако билетът ви е за 11 часа, дори да отидете в 10, ще ви помолят да изчакате до 11 и тогава ще влезете. По правило за даден час пускат хора в продължение на 30 минути (в нашия пример – от 11.00 до 11.30), след което започва да влиза следващата група. Добре е да сте там около 15 минути преди посочения на билета начален час.

Сутрините са по-натоварени. Ако можете да планирате визита в 16.30 или 17.00 е много вероятно тълпата да е по-малка и обиколката – по-приятна.

На територията на Алхамбра има ресторант (част от хотел Америка) и магазинчета, които предлагат разхладителни напитки и сладолед. Ако ще сте там по обяд и през лятото е добре да предвидите шапка, слънцезащита и леки дрехи.

* Уошингтън Ървинг е по-известен като автор на „Легендата за Слийпи Холоу“