Помня едни далечни сега години, когато китайските ресторанти в София се брояха на пръстите на едната ръка и най-добрият (или поне така се твърдеше) беше в хотел Родина на пл. Руски паметник. Едно от първите неща, които опитах там беше именно гьоза.

Към днешна дата мога да кажа, че не съм стъпвала в китайски ресторант от поне 5 години (като изключим една вечеря в Малта миналата пролет). Може би затова няколко почти едновременни публикации в инстаграм на тема гьоза така ми се набиха в очите. Понеже съм избрала да намаля максимално приема на глутен, дори и да отида утре в ресторант с азиатска кухня, най-вероятно ще се въздържа и ще пропусна точно тази храна. И така стигаме до една ранна понеделнишка вечер в края на февруари, когато разполагах с 2 свободни часа и не устоях на изкушението да опитам да направя гьоза без глутен.

От опит знам, че когато вдъхновението кацне на рамото, не бива да му се съпротивляваме. Затова се влуснах в това приключение с ясното съзнание, че когато приключа с „надиплянето“ ще бъде прекалено късно както за готвене, така и за снимане. Но, нали затова има фризер (който като цяло е най-неизползвания уред у нас) и винаги мога да приготвя всичко и да го замразя до момента, в който съм готова да включа котлона.

Разгледах варианти без глутен и се спрях на този на https://elavegan.com/, който ми се стори най-прост и същевременно обещаващ. За пълнежа, понеже, както казах, решението да пробвам рецептата за тестото дойде към края на деня, се задоволих с наличностите в хладилника. Приемете го като примерен и направете пълнеж по свой вкус – с или без месо. В интернет има много разнообразни идеи.

Получиха се прекрасни. Въпреки липсата на глутен тестото беше достатъчно еластично за да ги надипля по традиционния начин и въпреки замразяването запазиха формата си при готвенето. Ако спазвате безглутенова диета и обичате гьоза, не се колебайте. Изглежда сложно, но всъщност изобщо не е и вкуса си заслужава усилията.

Продукти (за 32 – 34 гьоза – 5 порции)

За тестото:

160 г брашно от ориз

75 г нишесте от тапиока

2 ч.л. псилум хуск смлян на прах

сол

1/2 до 3/4 чаша* гореща вода (ако оризовото брашно е много фино, ще имате нужда от повече от половин чаша вода)

2 ч.л. зехтин

За пълнежа:

250 г пуешки гърди, смлени на кайма в блендер

100 г бейби спанак

100 г морков, настърган

2 стръка пресен лук, нарязан ситно

3 скилидки чесън, пресован

2 с.л. соев сос (препоръчвам Тамари, защото той винаги е без глутен или безглутенов)

1 – 2 с.л. кисел джинджифил

3 – 4 с.л. сусамово олио за тигана, разделени (1 за плънката, останалите за готвенето на гьоза) – може да се замени със зехтин

За соса (има много предложеня в интернет, аз избрах възможно най-простия):

1/2 чаша оризов оцет

1/2 чаша соев сос

1 скилидка чесън

1 ч.л. Gimber (или 1/2 ч.л. настърган джинджифил и 1/2 ч.л. лимонов сок)

1 с.л. сусамово олио

1 стрък пресен лук, нарязан ситно, най-добре само перата

1 ч.л. сусам

* за размерите на мерителните чаши и лъжици вижте тук

** концентрат от джинджифил, лимон и подправки

Приготвяне на тестото

Сложете всички сухи съставки в достатъчно голяма огнеупорна купа и разбъркайте много добре. Добавете горещата вода (започнете с 1/2 чаша и зехтина) и разбъркайте хубаво с лъжица.

Изчакайте да изстине малко и след това го преместете на плота, поръсен с оризово брашно или тапиока. Ако тестото не е достатъчно меко и неможе да се получи гладка топка, добавете още малко вода. Измесете леко – около минута две – увийте във фолио и приберете в хладилника за половин час.

Приготвяне на плънката

В тиган с незалепващо покритие загрейте 1 с.л. зехтин. Добавете месото и гответе, докато побелее леко. Добавете всичко останало, без джинджифила и гответе около 5 – 6 минути.

Свалете от котлона и оставете да изстине. След това добавете джинджифила, който сте нарязали предварително на ситно.

Приготвяне на соса

Смесете всички съставки и разбъркайте добре. Оставете да почине поне 15 минути преди сервиране.

Приготвяне на гьоза

Извадете тестото от хладилника и срежете топката на 4 горе-долу равни части. От всяка направете фитил и го срежете на 6 части.

Поръсете оризово брашно или тапиока на плота, разточете всяка част много тънко и изрежете кръг с диаметър 9 – 10 см. Съберете остатъците и с тях оформете допълнителни топчета за разточване. При мен се получиха общо 34, от които 2 се скъсаха при пълненето.

Може да слагате разточените и изрязани кори една върху друга, като поръсите щедро с тапиока.

За да завиете гьоза, сложете около 1 и половина равни чаени лъжици пълнеж в средата. За надиплянето, вижте това видео https://www.youtube.com/watch?v=whnkQ1KxY4k. Внимавайте, да не опъвате много тестото, понеже няма глутен и не е много еластично.

След като оформите всички, може да ги приберете във фризер (както направих аз) или да ги сготвите веднага. За целта вземете тиган с капак и незалепващо покритие и загрейте около 1 лъжица зехтин на средна степен (6 от 9). Сложете 10 – 15 гьози (зависи от големината на тигана – моят хвана 13) и гответе така 2 – 3 минути. Проверете дали някъде няма залепнала гьоза и внимателно отлепете. След това добавете 1/2 чаша вода и захлупете. Ще се образува пара.

Гответе така 8 – 10 минути, след това отхлупете и провере отново за залепнали. Отлепете внимателно, ако е необходимо, увеличете котлона на 7 или 8 и гответе още около 1 – 2 минути. Извадете и повторете с останалите.

Ако сте замразили гьозите, няманужда да размразявате преди готвене, просто увеличете времето на пара с около 2 минути.

Сервирайте гьоза със ситно нарязан пресен лук, сусам и сос.