Тази година Коледа ще бъде различна – това е ясно. Значи ли това, че ще е по-лоша – не задължително. И това зависи изцяло от нас. Ние можем да превърнем и най-сивите тягостни дни в празник. Винаги има нещо, което да ни накара да се усмихнем, стига само да се огледаме и да го потърсим. За да подпомогна процеса, тази година извадихме коледната украса значително по-рано от обикновено ✨🎄🎇.

Според оригиналния план трябваше за Коледа да сме в Португалия, обаче ситуацията с вируса и ограниченията промени това. Предполагам, че и там нямаше да се въздържа съвсем от готвене. Сега вече ангажиментът е пълен.

Празниците наближават и се замислям сериозно за менюто. Още не съм решила какви ще са основните ястия, обаче доста мислих за сладките, защото какво са празницие без сладки? Подбрала съм 5 рецепти. Четири от тях нови и непробвани и всички с нужда от адаптации (някои дребни, други сериозни). Петата се получи съвсем случайно, като остатък от друг сладкиш.

Вече направих пробни количества от рецептите и съм много доволна. В крайна сметка имам 3 веган рецепти, една с масло и една с яйца. Това, което мога да ви кажа е, че всички са много вкусни. Има:

1. Една с типичните за сезона подправки (канела, кардамон, джинджифил)
2. Две с комбинации от аромати, които не са типични, но пък са много сполучливи
3. Една традиционна „with a twist“😉
4. Един веган прочит на любима „захарна бомба“ – разбира се, без захар

Също това намерих начин да вложа и от много полезното шипково брашно в две от петте рецепти.

Освен сладките ми се искаше да направя и някакъв друг десерт. След обмисляне реших да отложа идеята за Павлова (била тя веган или не) и да направя някой от традиционните коледни „хлябове“. Бях се насочила към Панджиало, но настояване от една приятелка наклони везните в полза на Щолен. И тук трябва да си призная нещо – никога не бях яла такъв десерт. Някак си сме се разминавали през всички тези години. Или пък съм опитвала, но съм останала толкова не впечатлена, че съм забравила. Както и да е – направих го. С яйце и извара, но без мая. И с домашен марципан (без яйца). И за Коледа ще направя нов, разбира се, защото от този вече нищо не остана 😉.

Разбира се, нямаше как да не помисля и за тиквеника за бъдни вечер. Не исках да ползвам кори за баница, което значи, че ми оставаха само оризовите. От опит знам, че витата баница с тях изглежда трагично. Затова реших да го направя наложен, по подобие на гюллач, но с по-съществен „пълнеж“ и с печене. Още не съм го пробвала – просто не остана време – но съм почти сигурна, че резултатът ще е добър.

Понеже вече е декември, скоро ще започна да споделям рецептите. Няма да се огранича със сладки предложения, защото имам и други идеи, които макар и да не са традиционни, са подходящи за празниците. Надявам се да си харесате някоя, или повече от една и да ги направите.

Желая ви прекрасен и здрав последен месец от годината, напук на нещата, които се случват около нас и много весели дни с предпразнично настроение.