Имаше такава книга, нали? Доброволно си признавам, че не съм я чела. Когато излезе преди години изобщо не можех да схвана защо душата ще има нужда от пилешка супа. Както писах в първия си пост с рецепта за супа, аз „открих“ това ястие доста късно. Ранните ми години бяха буквално тормозени от кошмари за това, което предлагаха в детската градина и училищния стол и пилешката супа (наред с пилето фрикасе) държеше първо място. И до ден днешен помня тази ужасна картина на парчета пилешка кожа, плуващи в белезникав бульон. Затова, когато една приятелка любезно ми обясни, че това ястие се водело храна на комфорта, предпочетох да се въздържа от коментар. Но, както се казва, оттогава изтече много вода (пък и супа) и сега гледам различно на нещата – разбирай супите, но не и фрикасето.
Има още