Това е един от най-вкусните десерти, които съм правила, но имах известни съмнения дали да го споделя, заради откровено НЕподходящата форма. Трябваше или да го публикувам, както е, с уточнение как е по-добре да бъде оформен, или да го отложа за неопределено време, понеже в нашето скромно домакинство от двама със спорадично присъстващ трети (който почти не яде десерти), дори ако имам планирани срещи с приятели, на които да занеса, сладките неща свършват относително бавно и винаги има нова идея, която да пробвам. И така днес ви представям този (малко нескромно, но все пак) триумф на вкуса и пълен провал на формата.

Надали има човек, израстнал на теритирията на Балканите, който да не е опитвал кадаиф. За мен лично т.нар. „турски“ десерти винаги са били много сладки, особено кададиф и тулумби, и мисля, че мога да преброя на пръстите на ръцете си пътите, когато съм ги яла. И ако вече се чудите защо тогава ви предлагам това, ще ви кажа – тази рецепта е намигане към ресторанта, който открихме на Ситония. Там кадаифът беше съчетан с каймак и крем с грис (семолина), като този за бугаца. Тези две добавки омекотяват агресивната сладост на кадаифа и превръщат десерта в истински шедьовър.

Запазих идеята за слоеве – кадаиф, крем, каймак и пак кадаиф – но пропуснах сладоледа. Сиропa направих с еритритол, за да не е въглехидратна бомба (оставям инструкции как да не кристализира) и овкусих с индрише. Аз много харесвам аромата му, но ако вие не сте като мен, може да пропуснете тази стъпка.

Направих го като торта и сглобяването отне време и внимание, които спокойно можех да си спестя, понеже след премахване на поддържащата стената (ринга) десертът бързо губи форма. Има много по-сполучливи варианти. Оригиналът на таверна Куфадакис беше оформен с малък кулинарен ринг. Аз имам, но е само един и затова се отказах да го използвам. Много по-разумно за домашни условия е да се направи в чаша, бурканче или дори рамекин, макар че в него няма да се вижда профилът.

Искрено се надявам да пробвате този нестандартен кадаиф и да му се насладите истински.

Продукти (за 8 порции)

• 150 г печен кадаиф
• Около 2 чаши (500 мл) сироп с еритритол,  овкусен с индрише (виж инструкциите по-надолу) – може да пропуснете аромата или да направите стандартен захарен сироп в съотношение 1:1

За крема:

• 500 мл мляко
• 80 г еритритол
• 40 г грис
• 1 яйце
• Ванилия
• 15 мл зехтин

За каймака:

• 100 пълномаслена сметана (35+%), студена
• 200 г каймак
• 40 – 50 г еритритол (може да замените със захар или друг кристален подсладител)

За гарниране:

• едро смлян шам-фъстък

За сиропа с еритритол и индрише:

• 1 чаша (240 мл обем) еритритол
• 2 чаши вода
• 1/8 до 1/4 ч.л. гума ксантан
• 3 – 4 листа индрише (може и етерично масло, годно за консумация, но много малко, понеже ароматът е наистина силен)
• допълнително стевия на прах или течна – в случай че сиропът ви се види не достатъчно сладък

Приготвяне на сиропа

Ако сте пробвали да готвите с еритритол, знаете, че има неприятната склонност да кристализира след охлаждане. За печива това може да се избегне, ако е смлян на пудра, но нищо не може да спаси сироп, направен в класическа пропорция 1 : 1. За да направите сироп с този подсладител трябва обемната пропорция да е 1 част еритритол : 2 части вода. Не се готви дълго, понеже не търсим сгъстяване, чрез изпаряване на вода. За това добавяме гума ксантан. Количеството е наистина малко. На 750 мл изходни продукти (като в тази рецепта) слагаме 1/8 ч.л.

В подходящ съд смесете водата (студена) с еритритола и гумата и разбъркайте добре. Загрейте до завиране, като разбърквате от време на време и варете около минута, за да сгъстите. Свалете от котлона и отделете 2 чаши (500 мл) и добавете към тях 3 – 4 измити листа индрише. Похлупете и оставете да изстине. Когато стигне стайна температура, отстранете индришето и опитайте на сладост, за да преценете дали искате да добавите стевия – аз не добавих. Останалия сироп може да запазите за други рецепти.

В подходяща кутия за съхранение сложете кадаифа и залейте със сиропа. Оставете в хладилника (или на плота) за няколко часа, за да поеме добре и след това разделете на две равни части.

Приготвяне на крема

В купа разбийте яйцето с еритритола и гриса. Добавете ванилията. Загрейте млякото на котлона и преди да заври добавете около 1/3 на тънка струйка и с разбъркване към сместа от яйце и грис. Разбийте добре и добавете към останалото мляко.

Варете крема с разбъркване, докато се сгъсти до консистенция на качамак. Свалете от котлона и добавете зехтина. Разбъркайте до хомогенизиране и оставете да изстине до стайна температура, като разбърквате от време на време,  за да не се образува кора. Може и да покриете плътно с фолио, но аз избягвам употребата на пластмаса в контакт с топла храна.

За тази рецепта ще ви трябват около 300 – 350 мл. Останалото може да хапнете с плодове – много е вкусно.

Приготвяне на каймака

Аз лично предпочитам да охлаждам съда (метален) и бъркалките във фризера за 10 – 15 минути. Така разбиването отнема наистина 2 – 3 минути. В охладения съд разбийте сметаната (която сте държали в хладилника до последно), докато образува меки връхчета. В друг съд разбийте каймака с еритритола и към него добавете сметаната, като бъркате на ръка. Отмерете 300 – 350 мл (ще ви останат няколко лъжици каймак).

Сглобяване

Пригответе си 8 или 10 съдчета. Във всяко сложете равни части кадаиф, крем, каймак и отново кадаиф. Може да заравнявате, но не притискайте много. Поръсете със смлян шам фъстък и сервирайте.