И концерт на ACDC

Както много други градове в Италия, Болоня е красива и има какво да предложи за ден-два или повече. Аз не бях идвала преди миналия уикенд не поради липса на желание – просто не беше попадала в селекцията за предишни пътувания. Този път имах повод за кратка забежка точно там.

В далечната вече 2010 в София, събитието от турнето Black ice, беше първият голям концерт  на моето момче и сега, 15 години по-късно, дойдохме да чуем ACDC на Имола.

След миналогодишното приключение в Марсилия, решихме, че  проблемите с отменени полети и прочее не бива да ни спират да пътуваме по такива поводи. Отново имаше засечка с полета – над час закъснение, но този път нямаше как да ни обърка плановете, понеже събитието беше на следващия ден.

Избрахме тази дата от турнето по две причини – защото се падаше в неделя и заради локацията. Винаги съм имала слабост към F1. За баща ми и мен излъчванията на БНТ през 90те години бяха истински събития и винаги бяхме пред телевизора. Сена беше любимият ми пилот и искрено се възхищавах на техниката му на мокра писта. Още помня в общи линии онзи старт на 1 май 1994 и как до последно се надявах. След това спрях да гледам съзтезанията за няколко години.

Към днешна дата следя формулата, но вече не се вълнувам толкова и нямам истински любимци. В деня на концерта нямаше как, но на следващия, преди да си тръгнем, се върнахме на Имола за да видим статуята на Сена.

Това, че покрай другите планове имах възможност да разгледам Болоня, определено беше плюс. Градът е с богата история на търговски, индустриален и земеделски център. През годините е получил много прозвища:

Дебелата (La Grassa) – заради местната кухня, която залага на месо, прясна паста с яйца и сирена.

Червената (La Rossa) – заради цвета на сградите в центъра (оригиналното значение), но през 20ти век и заради популярността на Италианската комунистическа партия в региона.

Град на кулите (La Turrita) – има сведения, че през средновековието те са наброявали над 180.

Учената (La Dotta) – тук се намира и най-старият все още действащ университет в света – основан през 1088 година.

Ако трябва да назова едно нещо, което я отличава от другите стари европейски градове, които съм посещавала, то това са колонадите. От дърво, от камък или зидани. Стилизирани или богато орнаментирани. Ще ги видите навсякъде – по тесните улички и по широките – но най-красивите според мен са на улица Фарини, която ще намерите спомената и сред забележителностите на града. Другата улица с много красиви сгради с колонади е Via dell’Indipendenza, но от там нямам снимки, понеже беше в ремонт и имаше заграждения пред колоните.

Ако имате само ден -два и предпочитате да се ограничите с пешеходни разходки, ето основните места, които можете да имате предвид:

• Piazza Maggiore (и базиликата San Petronio)
• Фонтанът на Нептун (точно то piazza Maggiore)
• Piazza di Porta Ravegnana – там са двете останали кули (от над 180, построени през 12ти и 13ти век, за които има някакви исторически сведения) на Болоня. И двете са (има ли изненадани?) наклонени.
• Кулата Asinelli (97м) носи гордата титла на най-високата наклонена кула, както и най-високата запазена до днес средновековна кула въобще. Наклонът е малък и в нея е позволено изкачване (498 стъпала), но беше затворена за поддръжка. Сигурна съм, че гледката отгоре ще е спираща дъха. За сравнение (с изключение на 1 пагода в Мианмар и Червената пирамида в Египет, които са сгради, а не кули) всички по-високи от нея, все още съществуващи постройки датират поне столетие по-късно и повечето са сгради (катедрали) и съответно доста по-устойчиви на времето.
• Кулата Garisenda e „само“ 47 метра и е с много по-сериозен наклон. Първоначално тя е била около 60 метра, но е „скъсена“ през 14ти век, заради наклона и опасността от падане на горната част.
• Колонадите – буквално навсякъде, но задължително вижте Via Farini и via dell’Indipendenza.
• Kаналите – да, има такива. Navile, Savena, Cavaticcio, Moline Canal и Reno. Аз минах покрай един от тях, мисля, че беше Moline. Това не са естествени водни пътища. Строени са през средните векове, основно с производствени цели за текстилната, кожарската и други промишлености, които са използвали мелници.
• Mercato delle Erbe и Mercato di Mezzo (вторият съвсем в центъра) – пазари с множество барове и ресторанти. От Salumeria Simoni в Mezzo си взех чуден 36-месечен пармезан.

Ако разполагате с повече време, може да включите:

• Църкви, базилики и катедрали – много са, ако това е вашето нещо, ще имате доста за разглеждане.
• Ботаническа градина – съжалявам, че не ми стигна времето
• Светилището San Luca – малко извън града, но наблизо. Много красиво място, съдейки по снимките и имало чудна гледка.
• Mузеи – средновековен, археологически, музей на Дукати, музей на индустриалното наследство, музей на радиото, грамофоните и киното и т.н.
• Галерии – художествена, на модерното изкуство, общинската колекция и т.н.
• Дворци – Poggi, d’Accursio, Peppoli, Fava и т.н

Ние отседнахме в BLQ1 B&B (намерих го в Booking), което е може би най-красивото винтидж място, на което съм спала. Стара сграда на ъгъла на площад Calderini и Via Farini с високи тавани (има асансьор). Предлагат 2 стаи със самостоятелни бани и обща стая за закуска. Обзавеждането е наистина уникално и, стига да не предпочитате ултрамодерен стил, сигурност ще се влюбите. Когато (не „ако“) дойда пак в Болоня, искрено се надявам да отседна на същото място.

За храната в Болоня ще кажа само, че беше много вкусна. Бях си набелязала някои места, но по различни причини не стигнахме до нито едно от тях. Дори не помня, кои бяха ресторантите, но ядох и паста с рагу болонезе и лазаня болонезе.

Ако тръгнете за Болоня през лятото е добре да имате предвид особеността на климата. Горещо е (което е напълно очаквано), но е и много влажно (60 – 70%), въпреки че не е на голяма река или близо до морския бряг. Освен каналите, за това допринася и фактът, че градът се намира в долината на река По.

Няколко думи за самия концерт. Сигурно повечето от вас са чували за бандата, която свири от 1973 година и ми е кажи-речи връстник. Членовете й са доста възраст вече (най-младият е на 70 години). Чест им прави, че пяха 2 часа и половина със съвсем кратки паузи от по минута две между песните. А 70-годишният „младеж“ не се спря на едно място и в края на сет направи близо половин часове соло.

Организацията на събитието беше ОК. Имаше тоалетни, храна и пиене за желаещите. Имаше и достатъчно места за паркиране, но… и това е сериозно „но“, никой не се погрижи за управлението на изтеглянето на колите след края. Концертът свърши малко след 23.00. Около 00.15 бяхме на паркинга. Нямаше никой (от стюардите, които събираха парите или местата полиция) на място да регулира излизането от 4те (а може да са били и повече) паркинга. Бъркотията беше пълна и докато успеем да излезем от Имола беше станало около 02.00. Легнала съм си в 03.30 сутринта. Това беше единствената капка катран в кацата с мед този уикенд, но, за разлика от тази в поговорката, не ни развали общото удоволствие.