Някой беше казал, че когато пътуваме трупаме спомени, към които да се връщаме след време. Така е. Всяко пътуване оставя по нещо в съзнанието ми. Изглед, аромат, някое характерно ястие или дори звуци, като цикадите от последното ни пътуване. Одсвен многото снимки, които съхраняваме, винаги инаги си купувам по нещо, което да ми напомня за преживяването и често си отнасяме и по някоя местна частица за спомен – мидички, шишарки, камъчета.

Този път събрахме цяла кариера от плажни камъчета с форма наподобяваща сърце. Оказа се, че, ако не сме свръх претенциозни, има наистина много такива. Достатъчно, за да останат за нас и да подарим на близки.

Още преди да се върнем поръчах няколко дървени кутии със стъклен капак, в които да ги сложа. Има такива в Слънчоглед и в други магазини за крафт и хоби материали. Оставаше само да отделя време и да сортирам находките.

Когато са мокри от морската вода, цветовете на камъчетата са много по-ярки и атрактивни. Замислих се дали да не ги лакирам, но в крайна сметка се отказах и ги оставих натурални.

За сметка на това се наложи да лакирам кутиите, понеже бяха груби на допир и доста бледи. Два пласта лак оправиха нещата, но се наложи да изчакам да изсъхнат добре. Лакът е най-обикновен, прозрачен за дърво от кварталната железария. Взех и тиксо за маскиране, за да предпазя стъклото от лака.

На плажа намерихме и този красив клон с шишарки. При транспортирането най-горната се отчупи, но благодарение на суперглу е отново на мястото си.