Днес няма рецепта – не в кулинарният смисъл на думата. Има рецепта за даряване на щастие. Щипка внимание, лъжица споделеност, няколко шепи любов. Толкова малко е нужно.

Първи юни е международен ден на детето. За съжаление често само на този ден и около Коледа и Великден се сещаме за другите деца. Тези, които растат без семейна грижа.

Синът ми от години сътрудничи на една фондация, която работи с домове за изоставени деца от района на Мездра. Вчера им организираха празник в парк Кайлъка и ние се присъединихме към събитието – аз като неофициален фотограф.

Една приятелка ме попита „Не е ли тежко, те сигурно са много нещастни“. Така е, но именно затова е толкова лесно да бъдат зарадвани, макар и за ден.

Имаше около 100 деца от 3 годишни до 18+ с умствени проблеми. Вижте лицата им. Те казват всичко.

Доколкото успях да разбера от интернет и от хората, които срещнахме вчера, в България има над 7000 деца, които живеят в домове за изоставени. Под 5% от тях са сираци. От останалите едва около 30% имат подписано съгласие за осиновяване. Броят на осиновяванията е нисък, но те поне имат шанс. Останалите са обречени да живеят така с години.

Не е задължително човек да участва лично в подобни инициативи, но определено е отрезвяващо и помага да осъзнаем как често задълбаваме в дребни и незначителни неща.

Може да се помогне с пари, дрехи (вкл. запазени употребявани), играчки и книжки (също не е задължително да са нови). Уницеф и SOS селищата имат и опции за малки месечни дарения. Когато има желание, възможности винаги се намират.