Ако обичате цветя и живеете в района на София,  сигурно сте чували за божурите в Конявска планина. Точно сега е сезонът им. Местността се намира малко след Радомир, на около 70 км от столицата.

Доколкото знам, има два маршрута – от с. Извор през връх Колош и хижа Момин кладенец и от с. Углярци. Първият е около 8 км в посока, малко по-стръмен и минава през гориста местност. Вторият е около 2.5 – 3 км във всяка посока и е равен. Основен недостатък са калта и локвите, особено ако скоро е валяло. За първия маршрут само съм чела. Вторият сме го минавали два пъти – през 2021 година и миналата неделя.

Първия път го избрахме,  понеже тръгнахме късно и нямахме много време. Сега имахме време,  но бяхме в компания с дете и решихме да се придържаме към познатото. Обещахме им кал и божури и имаше и от двете.

В центъра на Углярци има място за паркиране, от което тръгва пътя към Петкова ливада. С кола може да стигнете и по-близо до ливадата, но така ще си съкратите разходката, пък и когато асфалтът свърши, пътят е подходящ само за автомобили с висока проходимост.

В селото живеят хора и почти във всеки двор има кучета, чийто лай ни съпровождаше, докато стигнахме черния път. След товa единствените звуци около нас бяха птичите песни и ромонът на рекичката,  която тече отдясно на пътя. Пътеката би бил много приятна,  ако не са множеството големи кални локви, които трябва да се заобиколят. Задължително си вземете туристически обувки или гумени ботуши. Има много коприва – в случай че това ви влече, пригответе се с ръкавици.

За Петкова ливада се върви все направо, докато (след около 30 – 40 минути) се стигне до разклонение. Десният ръкав на пътя минава над рекичката. Трябва да тръгнете по левия. Друг ориентир е един стълб на електропровод, който ще ви се падне отдясно.

След още 15тина минути отляво ще видите ливадата. В първия момент може и да пропуснете божурите, понеже повечето от тях са по периферията,  където ьапочват дърветата. Обикновено са на туфи, но има и единични. В горния край на ливадата тръгва още един черен път и отстрани на него, по склона, също има божури.

Тревата на ливадата е много висока и не е подходяща за пикник, пък и носенето на храна и напитки по този кален и на много места хлъзгав път не е най-добрата идея. В центъра на селото, точно до паркинга има голяма беседка, където ние седнахме да хапнем. Единственият недостатък е, че е много усойно и под навеса е доста хладно дори и в иначе приятно топъл ден.

Сезонът на божурите е кратък и, ако искате да ги видите, трябва да отидете през май, най-късно началото на юни. Но и извън това време мястото е много приятно с пищна зеленина и разнообразнидиви цветя. А ако случите скоро да не е валяло, няма да има и толкова много кал по пътя.