Както се казва – на един хвърлей разстояние е, но не бях ходила дотам. Този май решихме да отидем и имаше какво да видим. Букурещ е много красив град, планиран със замах. Извън стария град улиците са широки и сградите са монументални и като цяло добре поддържани. Някои датират отпреди Втората световна война и носят чара на класическата архитектура. Други са от по-ново време. Впечатление прави огромната сграда на парламента, започната по времето на Чаушеско, но завършена след падането на режима. Лично за мен това не е красива сграда. Най-точното определение, което ми идва на ум, е импозантна.

Като стана въпрос за Чаушеску – бившата му резиденция е отворена за посещения, в случай че това ви влече. Аз съм живяла 18 години в режим идентичен на неговия и пропуснах. Сигурна съм, че е красива и богато мебелирана, но е също и символ на всичко, което според мен беше сбъркано в модела.

На много места в града текат ремонти по фасадите и си личи, че общината полага усилия. И е много чисто, за което искрено завидях.

Ние отседнахме в хотел на ръба на стария град. Локацията е перфектна за пешеходни разходки в централната част на града.

Самият стар град е много приятен, с тесни улички и множество кафенета и ресторанти. Ние се разходихме и посетихме църквата на Ставрополския манастир, която се сочи като основна забележителност. Тук е и една от най-красивите книжарници, които съм посещавала. Ако харесвате такива места, непременно си я отбележете. Бих препоръчала също галерията за изкуство от стъкло Art Georgies на ул. Липскани.

Извън стария град има различни музеи, които може да привлекат вниманието. Ние съзнателно решихме да пропуснем влизането в сгради, понеже времето беше изключително хубаво, може би за пръв път след много студения и дъждовен април.

Имаше само едно място, където наистина искахме да влезем – концертната зала Атенеум. Гледахме сайта им и е наистина много красива. Извън концертната програма (нямаше представления по време на нашия престой), би трябвало да е достъпна за разглеждане срещу символичната  входна такса от 15 леи (3 евро). Според публикуваната информация, на 2ри и 3ти май трябваше да е отворено от 9 до 18 часа. Но… не беше. Един не особено любезен служител, когото успяхме да открием, ни обясни, че няма значение какво е обявено, защото в последния момент се решавало дали ще пускат посетители. Ще остане за друг път, стига да успеем да влезем.

Парковете и градините

Аз имам слабост към градините и Букурещ предлага много в това отношение. Буквално на 10 минути от хотела ни беше Cismigiu (Чишмигиу) – най-старият и най-голям парк в централната част на града. Основан е в 1847 и в центъра му има изкуствено езеро. Името е с турски корени (от чешма) и означава „строител и поддържащ фонтани/чешми“. Смята се, че хората в Букурещ са започнали да го наричат така, защото човекът, заемал тази длъжност при откриването на парка, е живеел в къща на територията му. С времето това неофициално име се в наложило като официално.

Имаше и временна експозиция на живи пеперуди. Един от видовете беше изненадващо дружелюбен и пеперудите позволяваха да бъдат държани от хората. Много интересно преживяване, понеже тези, които срещаме обикновено отлитат преди да ги доближим. В музея можете да видите хербарии, множество акварели на ботаническа тема и някои препарирани животни.

Чишмигиу е класически парк, в който има ротонда със статуи на румънски литературни дейци и няколко други паметника. Има и голям детски кът, а в езерото може да наемете лодка или водно колело. Много чист и добре поддържан. Единствено езерото има нужда от малко повече грижа. Ние бяхме там в петък и беше доста оживено, въпреки работния ден.

В периферията на града са ботаническата градина и парк Михай I. На територията на ботаническата градина има оранжения и музей. Може да се купят билети само за градината и такива, които включват всичко, без специално временни експозиции. Мястото е много популярно. Около 10 сутринта беше относително празно, но към обяд в събота вече имаше много хора, включително групи. Разнообразието от цветя и дървета е голямо и са добре поддържани. Има голям розариум, но само тук-таме имаше цъфнали рози. Затова пък божурите, ирисите и камбанките бяха в изобилие.

Паркът Михай I е точно до Триумфалната арка, на езерото Херастрау. Много голям със слънчеви поляни и хубави сенки. Идеален както за разходка, така и за пикник. Има и корабчета, които да ви разходят по езерото и няколко ресторанта, вкл. Hard  Rock Cafe.

Храната

Общо взето всичко, което опитахме беше хубаво и заведенията бяха приятни, с добро обслужване. Изключение прави само първата ни вечер, когато бяхме подведени от рейтинга на мястото. Но, все пак сармите с качамак бяха наистина вкусни и реабилитираха ресторанта. В останалите два дни пробвахме общо четири заведения, две от които от типа fine dining и две по-скоро туристически.

Kané е в красива къща леко встрани от големите булеварди, но в центъра на града. Много приятна минималистична обстановка с прекрасно обслужване. Предлагат както дегустационно меню, така и a la cart. За съжаление бяхме там след много обилен обяд и се ограничихме със споделени предястие и основно. Философията е farm to table и храната е изключително вкусна. Светлината беше буквално ужасна за снимки, така че не се водете по тях.

Сезон е второто fine dining заведение, което посетихме последната вечер. Докато Kané беше планирано преди тръгване, на Сезон попаднахме почти случайно и веднага си направихме резервация.  Намира се в една тясна пешеходна пряка на Calea Victoriei в центъра и трябва да знаете, че е там, или са минете покрай него на път за някое друго място. Малък, но много симпатичен и еклектичен салон, който чудесно подхожда на кухнята. И тук концепцията е farm to table със сезонна храна.

И двете заведения препоръчваме горещо, ако добрата храна е нещо, на което държите, когато пътувате. Ако трябва все пак да изберем едно – Сезон спечели в категорията десерт, а, както знаете, тази категория ни е голяма слабост.

За обедите избрахме откровено туристически локации, което не означава, че храната беше лоша – напротив. Първото беше Hanul lui Manuc – историческа сграда, която е била страноприемница с капацитет близо 500 души. Порциите са огромни, десертите са за споделяне и цените са според мен малко високи, но, както казах, всичко беше вкусно. Намира се в рамките на Стария град.

Второто заведение – Pescarus – се намира в парка Крал Михай I, на езерото. Много голям ресторант с акцент върху рибата и морските продукти, но има и месо и вегетариански опции. Храната много ни хареса.

Как стигнахме до Букурещ

С кола. Минахме по Дунав мост, понеже имам роднини в Русе и използвах случая да се видя с тях. Пътят от София до Русе няма нужда да ви го обяснявам, всички сме наясно с трагедията наречена национална пътна мрежа. Голямото разочарование беше мостът и по-точно сравнението между състоянието на нашата и на румънската части. Нашата е в ремонт, но не видяхме да се работи. Настилката е ужасна, парапетите – ръждясали. Едното платно е затворено и се преминава с изчакване. Румънската е напълно функционираща, с хубава настилка и добре боядисани колони и парапети. Разликата в таксата за преминаване е 1 евро. Оттук натам платихме 2. На връщане – 3. Не вярвам това да е причината, понеже съм убедена, че някоя еврейска програма вече е отпуснала цялата необходима сума за този належащ ремонт. Следващият път може да минем по новия мост, за който съм чувала, че е в по-добро състояние.