Тазгодишната ни дестинация за рождения ми ден беше южна Испания. Заради красотата и слънцето. Е, със слънцето нямахме особен късмет, понеже улучихме най-дъждовния март от години. Но извън неудобството да носим чадър през цялото време, не можем да се оплачем. Отседнахме в Севиля и наехме кола за две дневни разходки до Ронда и Кадис.

Севиля е столицата на провинция Андалусия и се намира на река Гуадалкивир. Митологичният основател на града е Херкулес, а археологическите свидетелства за селище на това място датират от 8ми век пр.н.е. От тук са минали финикийци, римляни, вандали, араби и последно – християните от четирите кралства Кастилия, Леон, Арагон и Навара. Всички са оставили следи, но най-видимо е наследството от последните две.

Девизът на Севиля No me ha dejado (не ме е изоставяла) е трансформиран в интересен ребус, който може да се види на всяка крачка:

No me ha dejado -> No madeja do -> No8Do

Тук осмицата е пиктограма на madeja – чиле прежда.

Севиля е красив и добре поддържан град, поне в централната си част, която видяхме. Т.нар. стар град – Casco Antiguo, който се намира на източния бряг на реката е много живописен. Нашият апартамент беше в квартала Алфалфа, кажи речи по средата.

Улиците са много тесни и на повечето места няма истински тротоари. Някои са отворени за коли, но като цяло придвижването в центъра е пеша – идеалното място, където да се изгубите по кривите тесни улички и да се насладите на атмосферата и красивата архитектура.

Основните забележителности в Севиля са дворецът Алказар, катедралата и площад Испания, но градът предлага достатъчно за уплътняване на 4 – 5 дни. Има музей на фламенкото, както и много места, на които да видите изпълнения на живо. Може да се разходите с лодка по реката или да се изкачите до върха на Златната кула, която носи това име, заради златистите отблясъци, които хвърля по повърхността на реката. Те се дължат на строителния материал – смес от хоросан, вар и пресовано сено. Кулата е построена по времето на халифата и е била военен наблюдателен пост и затвор.

Други интересни места са мостът Триана, до който е и покритият пазар със същото име и „гъбите“ – конструкция от ламиниран финландски бор, чието оригинално име е градски чадър (metropol parasol). Има тераси с изглед към града, но ние стигнахме до него едва последния ден, точно преди да тръгнем за летището и не се качихме.

Алказар

Алказар започва съществуването си в 10ти век като крепост на арабските владетели, след което прераства в дворец. След завземането на Андалусия от християните, дворецът е разширен и достроен в готически и ренесансов стил, но арабската част е запазена. Когато преди 3 години видяхме Алхамбра, останахме без думи. Сега мога да кажа, че Алказар е още по внушителен, но без романтичния ореол на Алхамбра.

Всяка част е красива по свой начин. В християнската има няколко стаи, в които е най-голямата колекция от стари декоративни плочки, която съм виждала извън музея на плочките в Лисабон.

За съжаление градините (както и останалите паркове в града) бяха затворени, заради дъждовете и  не можахме да ги видим.

Катедралата и кулата Хиралда

Катедралата на Севиля е най-голямата готическа и четвъртата по големина в света (без оглед на стил и време на построяването). Преди нея са само Св. Петър във Ватикана, катедралата в Апаресида, Бразилия (построена през втората половина на 20ти век) и Миланската катедрала. Строежът отнема целия 15ти век и е на мястото на съществуваща преди това джамия, което е било стандартна практика за времето. Сградата е правоъгълна,  което  не е точно по канон (катедралите обикновено са с форма на кръст). Катедралата е много богато орнаментирана и украсена. Градската легенда твърди, че, когато са започвали строежа, намерението на местните е било да „построим църква толкова красива и грандиозна, че тези, които я видят готова, да ни помислят за луди“. Имайки предвид, че строежът е завършен в самото начало на 16ти век, мисля, че са успели.

В катедралата са тленните останки на Христофор Колумб. Саркофагът е поставен на раменете на четири бронзови статуи, символизиращи четирите кралства, които формират днешна Испания – Кастилия, Леон, Арагон и Навара.

Определени елементи от джамията са запазени, като най-забележителните са дворът с портокалови дръвчета и фонтани и камбанарията, наречена Хиралда. Тя на практика е непроменена и арабският й произход е ясно видим по фасадата. След преминаването на града в християнски ръце, минарето е преустроено в камбанария. По-късно се добавят още камбани и статуята на върха – женска фигура, държаща знаме и палмови клони.

За разлика от другите камбанарии, които съм виждала (във Флоренция и Пиза), тази е значително по-широка – двама души спокойно се разминават. Вместо стълби има 35 рампи до първото ниво, където са камбаните. Това прави изкачването и слизането много по-лесни. Тази особеност се дължи на арабския произход – когато кулата е била минаре на джамията, мюезинът се е изкачвал до върха, за да призове към молитва, на кон.

За Алказар и катедралата ще ви трябват входни билети. Купуват се онлайн.

Площад Испания

Площад Испания е третата голяма забележителност и достъпът е безплатен. Намира се до градините Мария Луиза, които не можахме да видим, заради лошото време. Площадът е построен през 1928 година за Иберо-Американското изложение и е много красив. Стилът е смесица от Ар Деко, испански ренесанс, барок и нео-мудехар, който акцентира върху арабските корени на града. Декориран е богато с фасадни файансови плочки.

Площадът представлява полукръг с 4 входа – по един за четирите кралства, като Кастилия и Леон са в средата, един до друг. В двата края има кули. От вътрешната страна има канал, над който минават 4 моста, свързани с входовете. По продължение на дъгата има аркади представляващи 56 испански провинции. Към всяка има мозайка от плочки с нещо характерно за провинцията и карта. В центъра има фонтан.

Ако сте в Севиля за ден или просто за няколко часа и нямате време за нищо друго, посетете площад Испания.

Севиля – град на операта

Севиля е град на операта, както ни напомнят надписите по някои стени и тротоари. Прочетох, че тя е място на събитието в близо 100 музикални произведения. Смята се, че това е защото по времето на бума в създаването на опера, Севиля е имала образа на много екзотично място, където си дават среща християнската и североафриканската мюсюлманска култури и страстите кипят.

Аз не бих и опитала да назова споменатите близо 100. Ще се огранича с най-известните: Севилският бръснар, Сватбата на Фигаро, Кармен, Дон Жуан. През последния ден от престоя ни, обиколихме някои от местата в града, свързани с операта. Може би заслужено най-много са тези, които се отнасят за трагичната Кармен, но има и няколко за Севилският бръснар и Дон Жуан.

Портокалите

Ако има растение, което аз лично свързвам с този град, това е портокалът. Дърветата са навсякъде – обрамчват улиците и красят вътрешните дворове на Алказар и катедралата.

Ароматът на портокалов цвят – азахар, както са го наричали арабските жители или нероли, както е по-известен днес е силно осезаем, особено след дъжд. По улиците се търкалят множество цветчета и оранжеви плодове, които обаче не са ядливи – това е горчивият див портокал, от чиято кора се извлича най-ароматното масло.

От ядливите им роднини се правят различни видове сладка в комбинация с други плодове и/или подправки. Шоколади и сладкиши също. Освен това ще откриете парфюми, сапуни, бижута, магнитчета, керамика и още много предмети с портокали. Има специализирани магазини Orange Tree Sevilla, където можете да видите различните артикули.

Има много средиземноморски градове в Испания, Италия и Гърция, където ще видите портокалови дръвчета, но в Севиля те са не само част от пейзажа. Тук те са част от културата и живота на града.

Храната в Севиля

Испания е една от държавите, в които трудно ще попаднете на наистина лоша храна. Тук споделям местата, които ние посетихме и списъкът в никакъв случай не покрива всички възможности.

Закуска / Брънч / Нещо сладко

Когато пътуваме, се стремим да се придържаме към местната кухня, доколкото е възможно. Със закуската положението е малко по-сложно, отколкото с другите хранения. Все пак, ако трябва да дефинирам традиционната испанска закуска – това е тост с прясно намачкан домат с подправки или някакъв мармалад.

Винаги правя предварително проучване и набелязвам няколко заведения с добри отзиви. За закуска/брънч бях избрала 4. От тях посетихме 2. Първото – @mokambocoffee в Алфалфа (има поне още една локация в Севиля), което беше само на 3 минути от апартамента, се оказа много добро и в крайна сметка го посетихме 5 пъти. Предлагат добро разнообразие от закуски, които могат да бъдат на тост, кроасан или бейгъл, салати, яйца и сладкиши. Специално ще спомена морковената торта, която е наистина много хубава. Винаги е пълно и е добре да си резервирате маса.

Второто място беше @almazencafe.sevilla. Също много приятно, малко по-далеч от апаетамента, но в рамките на стария град. Тук ядох традиционния тост с намачкани домати и един страхотен мармалад от мандарини с подправки, който сигурно ще опитам да възпроизведа, когато дойде следващия мандаринен сезон.

Исках да пробваме и още едно брънч заведение, което беше номер 1 в Tripadvisor, но не се получи. Не приемат резервации, а когато отидохме не ни настаниха, въпреки че имаше свободни маси, защото кухнята била претоварена. На случаен принцип седнахме в @gustosevilla, с леки резерви, понеже е точно до катедралата, но се оказа много вкусно.

Португалските pasteis de nata са прескочили границата и може да ги намерите в Севиля. Ние попаднахме на три локации. Няма места за сядане, но предлагат и кафе за из път.

Последно, но не на последно място @latartadelamadredecris . Открихме ги преди 3 години в Гранада и мога да потвърдя отново, че правят най-прекрасния чийзкейк, особено този със синьо сирене. Ако попаднете на тях, непременно опитайте.

Обяд и вечеря

Добре е да се знае, че повечето ресторанти работят от 12/13 до 16/17 часа и след това от 20 или 20.30. Аз лично имам проблем с късните вечéри и някои от дните пропуснахме това хранене.

Както при закуските, и тук бяхме набелязали няколко места. Три от тях посетихме, останалите избрахме на случаен принцип.

Започвам с ресторанта, който Жóрже избра за рождения ми ден – @abantalrestaurante . Той има 1 звезда Мишлен и предлага 2 дегустационни менюта и съчетаване с вино. Ястията са базирани на местни продукти и кулинарна традиция. Всичко беше чудесно приготвено и поднесено, но все пак бих споменала 3 неща, които особено много ни харесаха: лавракът със спанак, равиолите с патица и сорбето от маракуя с джинджифил и йогурт. Към храната имаше 2 бели и 2 червени вина и един десертен херес, по мое скромно мнение – много добре подбрани.

Продължавам с ресторанта от първата вечер – @abaceriadelpostigo. Типичен тапас бар, който предлага местни деликатеси и напитки. Задължително с резервация, защото мястото е малко. Много добро обслужване и хубава музика. Горещо препоръчваме. Albaceria беше в предварителната селекция.

Следващият ресторант избрахме на случаен принцип, просто защото беше на няколко крачки, когато последния ден заваля градушка. @cristina_bistro се оказа изключително добро попадение. Розовите домати имаха вкус на сезонни, пълненият с месо калмар подправен с канела беше много вкусен, свинското също. Десертът, както каза Жóрже, беше божествен.

Следващите два също бяха в предварителната селекция. Намират се от другата страна на реката и са близо до пазара Триана. И на двете места храната беше много вкусна и порциите по-скоро големи, като за споделяне.

Последните две заведения избрахме, защото ни бяха наблизо. Храната беше вкусна, обслужването добро.

Всички изброени ресторанти бихме препоръчали с чисто сърце. Подредени са според това как ние ги оценихме.

Famous last words

Севиля е много красива и гостоприемна. Като цяло климатът е мек и топъл, въпреки че ние случихме на дъжд. Ако ви се пътува към Испания и все още не сте се спрели на конкретно място, помислете са Севиля и няма да съжалявате.