Ако сте като нас и прекарвате по принуда по-голяма част от лятото си в София, особено когато е толкова топло, може да се възползвате от възможността да се пренесете за няколко часа сред прохладата на планината.

Истински късмет е, че за нас тя е буквално на половин час (за някои и по-малко) с градски транспорт или кола. Аз съм родена в София, но до миналия уикенд не се бях качвала до Боянския водопад. Сигурна съм, че много от съгражданите ми ще се подсмихнат с напълно заслужено вътрешно задоволство от факта, че отдавна са отметнали това. Но предполагам има и такива, за които това е нещо, което да случат тепърва. Разходката е много приятна и гледките са наистина прекрасни.

За водопада се тръгва от Бояна. Изходната точка е на ул. Поп Евстати Витошки. Ще я познаете по каменните стълби в началото. Ако сте с кола, може да паркирате там или някъде наоколо.

Пътеките до водопада са две – с червена маркировка (по-стръмна и по-кратка) и със зелена маркировка, минаваща покрай Боянското езеро (по-полегата и по-дълга). Първата отнема около час и половина. Втората – около два. Това е, ако не спирате много и се движите с добро темпо.

На места червената пътека е доста стръмна и слизането по нея може да е проблем. Добра идея е да се качите по нея и да слезете по другата, така ще минете и двата маршрута и ще видите и езерото. Ние направихме точно това. Дори след езерото хванахме третия маршрут (син), който слиза до същата изходна точка и който добави около 15 минути към времето ни. Маркировките са съвсем ясни и няма как да се загубите, ако внимавате.

Пo целия път има шарена сянка и температурите са много приятни. В началото на червения маршрут се минава покрай оградата на военен обект. Малко по късно от дясно ще се появи Боянската река, по която има много живописни мини водопадчета преди големия. Аз бях наистина приятно изненадана от пълноводността, предвид високите температури през последния месец – месец и половина, защото преди година или две през лятото се качихме до водопада над гара Бов и той беше буквално тънко ручейче.

На връщане тръгнахме по зеления маршрут. По пътя надолу попаднахме на една скала, от която имаше изглед към София и Копитото.

Стигнахме до езерото (което, съвсем откровено, напомня повече блато). Спряхме буквално за 5 минути и продължихме, но, докато обикаляхме езерото, загубихме зеления маршрут и хванахме синия (който нагоре води до Камен дел).

Ако решите да отидете до водопада или езерото, обуйте си удобни туристически или спортни обувки. Би трябвало да е по подразбиране, но на връщане в ниското видяхме хора по чехли и джапанки. Не мисля, че са стигнали далече – просто няма как.

Маршрутите не са леки, но не са и много тежки. Не мисля, че червеният е подходящ за много малки деца, но всички останали в нормално физическо състояние биха се справили – някои по-бързо, други по-бавно.

Общо с няколко спирания за пиене на вода (в случая на Жорже и ядене на шоколад) и кратък престой при водопада екскурзията ни отне 4 часа и малко. Стигнахме до Бояна прегладнели и седнахме в грузинския ресторант Пиросмани. Дали защото бяхме гладни или защото храната наистина е вкусна, много ни хареса и бихме се върнали там отново. Имахме намерение да посетим и Боянската църква, но след обилния късен обяд съвсем забравихме за нея. Тя ще остане за следващия път.