Този пост е за италианската част от моето пътувне със съученички и класната ни и се явява продължение на публикацията за Лугано, Локарно и Аскона.

Комо и Брунате

Комо (градът, който е на едноименното езеро) е съвсем близо – на 30 минути с влак. Не е най-красивото място на езерото, но беше най-достъпното за нас. Ако трябва да си формирам мнение само от него, не бих казала, че Комо си заслужава. Но истината е, че едноименния град, макар и приятно място, далеч не е представителен за красотата на Комо. И е пренаселен с посетители.

Комо

За нас нямаше друга възможност, но, ако пътувате с кола, изберете друго място, или поне не се ограничавайте само с това. В самото Комо си заслужава да видите катедралата и да се разходите по уличките на стария град. Има и много магазини, ако сте настроени да пазарувате.

Катедралата на Комо

Освен достъпността, за нас Комо беше и изходна точка за Брунате, където е живял в последните дни от живота си Пенчо Славейков. Ние бяхме там няколко дни преди годишнината от смъртта му. Пансионът Бела виста e все още там и има паметна плоча, паметник и кът на поета. Мястото определено оправдава името си. В наши дни пансионът е ресторант и бар с прекрасна тераса с изглед към езерото. Ние седнахме там на по чаша вино.

Брунате – пансионът Бела виста и паметта за Пенчо Славейков

От Брунате (715 м надморска височина) можете да стигнете до фара на Волта (894 м надморска височина) по пътека със сериозен наклон. Отнема около 30 минути и гледката определено си заслужава. Можете да разгледате и фара срещу входна такса от 3 евро. Фарът е построен през 1927 година и, както подсказва името му, е посветен на Алесандро Волта, който е живял известно време в Брунате.

Пътеката от Бела виста до Фара на Волта и гледката от горе

Има и няколко други маршрути, тръгващи от Бела виста. Ако искате да се възползвате от тях, непременно си носете удобни обувки.

До Брунате се стига най-бързо, лесно и евтино с… фуникулар, естествено. Един от общо седем, на които се качихме пo време на това пътуване. Опашката за билети беше много дълга и сигурно щяхме да чакаме поне 2 часа, за да ги купим. Обмисляхме такси/юбер, но ни трябваха или две или ван и се допитахме до сервитьорите в един ресторант до станцията на фуникулара. Оказа се, че те също продават билети (с печалба, разбира се, за 10 вместо 6.60 евро). Все пак, преди да ги вземем, проверихме на място, че наистина опашката за фуникулара е отделна и няма да влезем в конфликт с останалите хора. Пътуването е кратко и много задушевно (поне в почивните дни) – влакчето се пълни максимално (има брояч на пропуснатите хора). За слизането се наложи да изчакаме втория курс – около 15 минути.

Опашката за фуникулара до Брунате и горната му станция

Храната в Комо

Ние бяхме хапнали много леко и за всеки случай преди тръгване, понеже влакът ни беше в 9.05. Затова, след като влязохме в стария град на Комо си избрахме на посоки едно много приятно заведение за брънч – бистро Avenue. Имаше от любимите ми кроасани с крем от шам фъстък. Определено го препоръчвам. Има маси както вътре, така и на тротоара и обслужването е добро.

Обядът беше относително късно – към 3 следобед, след като слязохме с фуникулара. След катеренето до фара бях толкова гладна, че изобщо не помислих да снимам нечия чужда чиния 🤭. Обядвахме в ресторанта на долната станция, където купихме билетите, и беше много вкусно, но не обърнах внимание на името му. Ядохме и сладолед, който беше хубав. Мястото се казва Bolla. Избрах го, понеже сладоледът беше в покрити бидони, а не открит, както за съжаление е на много места.

Бергамо

Бергамо беше мястото, където спахме последната нощ. Не знам защо бях решила, че е избрано заради летището, от което излита полетът ни към дома. Всъщност Бергамо е много хубав град, който има какво да предложи за всеки вкус. От центъра на града с търговската улица до стария град се стига с автобус за 2 – 3 спирки и с… фуникулар. Даже два, като вторият ще ви изкачи до място с наистина прекрасна гледка към града. Дневната карта е за 24 часа от покупката и покрива автобуси и фуникулари.

Бергамо

Старият (или висок – Citta Alta) град трябва да се види. Тесни улички с магазинчета и кафенета, много ресторанти и невероятно красиви катедрали (две една до друга). Ние имахме един следобед и определено не видяхме всичко, но, каквото видяхме, много ни хареса.

Citta Alta, на две нива, между които има фуникулар

Катедралите в по-ниската част на Citta Alta – много впечатляващи

Храната в Бергамо

За любителите на кулинарния туризъм в Бергамо има какво да предложи. Всичко, което опитахме беше вкусно, От непретенциозното обедно меню в един сицилиански ресторант, през традиционния сладкиш с полента и страчателата, за която се твърди, че е била направена за пръв път тук, до вечерята ни в случайно избран ресторант, който се оказа изключително добър.

Oбядът в Spizziculio

Сладкарница La Marianna, където за пръв път е сервирана страчатела и традиционният сладкиш с полента – има го в 3 – 4 размера

Вечерята в Taverna del Colleoni

Самолетът ни на следващия ден беше по обед и имахме време само за закуска. Пак на случаен принцип израхме заведение за брънч, което не само имаше много добро меню, но и предлагаше опция да създадете ваша закуска с богат набор от изходни продукти.

Закуската в Murumuru

Следващият път, когато минавате през Бергамо на път за някой по-известен италиански град, отделете му поне ден и няма да съжалявате.