Сиена

Преди повече от 10 години прочетох една книга, действието в която се развива в Сиена и знаех, че със сигурност ще я видя някой ден. След това през 2018 пътувах с приятелка до Флоренция и дойдохме до Сиена за един ден. Много бях впечатлена и беше ясно, че ще се срещнем отново.

Когато преди няколко месеца започнах да обмислям къде ще пътуваме за рождения ми ден се поколебах леко между Тоскана и Пулия и Тоскана спечели. Заради Сиена.

Малко история

Първото селище на това място е етруско, на племето Саина. Името на града може да идва от там, но може да е и от легендата, че синовете на Рем Сениус и Аскиус, след като избягали от Рим след убийството на баща си, се преселили тук. Те донесли статуята на капитолийската вълчица, която е пред катедралата. Тя се превръща в символ на града и можете да видите много нейни вариации.

През средните векове Сиена става република и остава такава до 1555. Четири години по-късно преминава под контрола на Медичите, които с помощта на Испания и, в последния момент, Франция побеждават Сиена в т.н. италианска война от 1551 – 1559.

По време на златния си век Сиена е един от големите финансови, политически и артистични центрове на Европа, съизмерим по важност и влияние с Флоренция. Тук е най-старата, работеща и до днес банка в света – Monte dei Paschi, основана в 1472 година.

През 12 – 13ти век градът е разделен на  контради – квартали, основно с административна цел. Постепенно от близо 60 те намаляват до 23, като всяка е контролирана от влиятелни и открито враждуващи фамилии. Към днешна дата контрадите са 17, като последното заличаване на 6 от тях се случва в 1729 година.

Кулминацията на сблъсъка между контрадите било конното състезание Палио, което се състои през юли и август на централния площад Piazza del Campo. Ездачите и конете се подготвяли за него цяла година и залогът бил много голям. Състезанието се провежда и в наши дни , но драмата далеч не е толкова голяма, колкото в миналото.

Градът

Градът (средновековната част) е относително малък. Ако сте в рамките на стената на стария град, повечето неща са на пешеходно разстояние от около 40 – 45 минути. Тук на ден средностатическите стъпки бяха между 12 и 15 хиляди (за сравнение в Париж, Мюнхен, Виена, Венеция например бяха над 20 хиляди). Основните забележителности са катедралата и музеят към нея (през него получавате достъп до терасата Facciatone, от която гледката е невероятна), музеят Santa Maria della Scala, Palazzo Publico (дворецът на херцозите) и кулата Mangia (да, точно манджа означава), площадът Campo с уникалната си ветриловидна форма. Всяко от тях си заслужава отделеното време.

Имайте предвид, че не можете да купите билет само за музея на катедралата. Той е част от комбиниран билет. Освен това цената на каса е по-ниска от тази онлайн, но в натоварените месеци може да чакате повече, отколкото бихте искали.

Няма как да не спомена невероятния мраморен под на катедралата и красивия таван, напомнящ звездно небе. Заради тях си заслужава да дадете 5 евро (цена към средата на март 2024), за да влезете.

За тези забележителности са достатъчни 2 дни, като ще ви остане доволно време да се разходите по улиците на града, което по мое мнение е изключително приятно занимание, дори в дъжда.

Цветът на Сиена

Сиена дава името си на един от най-старите и популярни пигменти в изобразителното изкуство – sienna, или terra di Siena. В града сте буквално заобиколени от него – тухлите на крепостните стени и много от сградите са точно в този цвят. При хубаво време, малко преди залез (в т.нар. златен час) светлината в Сиена е наистина вълшебна.

Настаняване

Градът предлага голямо разнообразие на места за настаняване. Ние избрахме хотел Атена, на 10 минути от катедралата и близо до една от портите на града. Препоръчвам го с чисто сърце – стаите са удобни и достатъчно големи. Закуската е прекрасна. Ресторантът (за вечеря само) е много добър и предлага местна кухня.

За храната в Сиена ще има отделна публикация. Посетихме общо 9 заведения и събрахме много впечатления.

Районът на Сиена

Около Сиена има много живописни малки градчета, които не бива да пропускате. Списъкът е дълъг и в интернет има много препоръки. При добро желание може да обиколите 3 – 4 на ден. Ние решихме да са по две дестинации, понеже не искахме да бързаме.

Тоскана е районът на кианти и vin santo и дава възможност за винен туризъм. Нашият случай не беше такъв, понеже аз карах, а Жóрже почти не пие – направо да ни се чуди човек.

Първият ден по желание на Жóрже започнахме с езерото Тразимено, което всъщност е в Умбрия. То не е толкова красиво и известно, както Гарда или Комо, но в сезона е много приятно място за семейна почивка. За любителите на факти – Тразимено е едно от местата, където Анибал от Картаген побеждава римската армия.

След това отидохме до Монтепулчано, което е една от основните дестинации за винен туризъм. Има много магазини и изби на производители, в които можете да дегустирате и да купите. Добре е да проверите предварително какво е работното време.

Извън винения бизнес Монтепулчано е много красиво градче, построено на хълм. От най-високата точка се открива прекрасна панорамна гледка.

На втория ден отидохме до Сан Джиминяно и Монтериджони. За Сан Джиминяно ще има отделна публикация. Монтериджони е буквално на един хвърлей от Сиена. Малка средновековна крепост с църква, хотел, ресторант и няколко магазинчета. Може да се разходите по крепостната стена. Ние закъсняхме с 10 минути за тази атракция (затварят в 16.30), но съм се качвала преди и гледката е много хубава.

Ако решите да вземете кола под наем, имайте предвид, че офисите на тези фирми са по периферията на града. В нашия случай беше на 20 минути с такси. Внимавайте и с влизането/излизането и паркирането в стария град, в случай че решите да наемете кола за повече от един ден. Шофирането в стария град е почти кошмарно. Улиците като цяло са тесни и без тротоари, така че ги споделяте с пешеходци, които в общия случай изобщо не се пазят. Освен това има улици със специален режим и определени часове, в рамките на които можете да минавате през портите. Това последното не можахме да разберем дали е постоянно или е заради някакъв ремонт.

Как да стигнете до Сиена

Сиена няма летище. Най-близките са Флоренция и Пиза, до които няма директни полети от България. Ако държите да не се прекачвате, единственият вариант към този момент (март 2024) е Болоня, но то е по-далече. От Пиза и Флоренция до Сиена се стигна с влак (от Пиза с прекачване на Емполи).

Famous last words

Най-доброто време за посещение е от април до юни, септември и октомври. Ние дойдохме през март, понеже беше за рождения ми ден.

В Тоскана и Италия като цяло, особено в по-малките градове, магазините и ресторантите затварят за обедна почивка. Часовете варират, но може да се каже, че между 15 и 19 часа може да бъде трудно да намерите отворено заведение, което не е кафене или сладкарница.

Ако харесвате Италия и все още не сте били в Сиена, непременно я включете в списъка си. Няма да ви разочарова.

1 коментар за “Сиена

  1. Pingback: Пиза | Щипка смях и лъжица любов

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.