В началото на годината изглеждаше, че Италия няма да влезе в плановете за 2023та. Но в края на февруари една покана за рожден ден промени това. Знаехме датата и че ще бъде в района на езерото Гарда или в района на производство на просеко и тръгнахме от там с планирането на това прекрасно приключение.

Първата ни спирка беше Венеция. Аз съм била там за около половин ден преди години, като част от друго пътуване. Този път идеята беше да останем повече и да видим максимално много. Благодарение на възможностите за избор и предварителни резервации, наредихме много амбициозна програма за 3 дни. Подробности и мнението ни за забележителностите, които видяхме – по-долу в публикацията.

Следващият етап ни отведе в района, където се провежда просеко – Валдобиадене. Ще бъда откровена и ще кажа, че леко се разочаровах, когато рожденикът се отказа от Гарда. Рожден ден на езеро ми звучеше някак по-добре. Но това беше преди да видим мястото. За компенсация все пак отидохме и до Гарда на разходка за няколко часа. Последната ни спирка беше Верона, където специално избрах хотел в старата част, за да се потопим в атмосферата.

За Валдобиадене, Гарда и Верона ще пиша отделно. Този пост е за неповторимата

Венеция La Serenissima

Преди години познавах един човек, който описа Венеция като „онова миризливо място, където не можеш да се разминеш по кривите тесни улици“. Не съм срещала друг като него и не съм сигурна, че и след толкова много време успявам да го разбера. Да, каналите (особено по-малките) миришат. Да, улиците са криви и тесни – буквално като лабиринт и най-тясната, на която попаднахме беше около 70 см широка. Да, на места е трудно да се разминеш, особено в натоварения туристически сезон. Но Венеция си остава едно от най-красивите места, които можете да посетите. Един от най-важните от историческа гледна точка центрове в Европа и едно от големите инженерни постижения.

Малко история

Венеция са намира в едноименната лагуна. Състои се от 118 на брой острова, свързани с 400 моста. Погледната от горе напомня две захапали се една друга риби. Основана е през 5ти век от жители на районът, който сега е северна Италия, в опита им да избягат от набезите на германски племена.

Местността, където е Венеция, някога е била блатиста. Построяването на града е изключително постижение. Лагуната не е дълбока, но това са няколко етажни сгради, дворци и църкви, всяка от които стои върху специално обработени дървени трупи. Причината да устояват на водата вече столетия е солта, която предпазва от гниене.

Може би сте чували, че Венеция е застрашена от потъване. Евентуално затопляне на климата и разтапяне на полярните ледове би довело не само до покачване нивото на водата, но и до намаляване на солеността на морската вода. Това от своя страна ще доведе до нарушаване на баланса на соленост в дървото и около него и на преминаване на солта от дървените трупи в околната вода и дървото ще започне да гние (процесът е обяснен от принципа на Льо Шателие/Браун).

Освен инженерно постижение, Венецианската република (съществувала между 697 и 1797 година) е и първата държава, чието управление е избираемо. Не от народа, разбира се. Дожът е бил избиран от представители на влиятелните благородни фамилии. Системата е била сложна, с цел да не може изборът да се манипулира. Включвала е множество стъпки, сред които изборът на случайно момче на площада пред двореца, което да изтегли и раздаде бюлетини на всички участници, като само на 30 от тях пишело „избиращ“. Осем стъпки след това се оформя група от 41, които избират дожа. Повече за системата може да прочетете тук. В началото дожът имал абсолютна власт, но тя скоро е ограничена със създаването на Велик съвет от 480 души. Дожът и съветът можели да управляват само съвместно.

Жителите на републиката са били задължени да докладват всеки слух или реално знание за заговори срещу властта. За целта е имало специални пощенски кутии, в които да се оставят доносите, които можело да бъдат и анонмни. Можете да видите такива на една от снимките от двореца на дожите.

Венеция е била и голяма морска сила, която не веднъж е спирала нашествието на Отоманската империя към западна Европа по море. Богатството на държавата, която включвала в себе си по-голяма част от днешни Хърватия, Албания, Словения, Черна гора, Гърция и Кипър идвало основно от търговия.

Какво видяхме ние

Градът предлага достатъчно забележителности за няколко дни, а ако добавите и островите наоколо – и повече. Мястото е толкова живописно, че дори просто да се изгубите по уличките и да се насладите на сградите и начинът, по който те съжителстват би било достатъчно.

Можете да се придвижвате с водно такси, но, за да „усетите“ Венеция истински, най-добре е да го направите по старомодния начин – пеша. Непременно си носете зареден телефон с достъп до карта. Ако имате и резервна батерия/зарядно – най-добре. Имайте предвид, че по тесните улички сателитната връзка се губи и може да ви се наложи, да се връщате няколко пъти преди да намерите верния път.

Ние пристигнахме във Венеция в ранния следобед. Летището е малко и за час успяхме да си вземем багажа, да вземем автобус и да стигнем до хотела (за него ще пиша по-долу). Настанихме се, взехме си душ и тръгнахме към първото приключение – разходка с гондола. Напълно си заслужаваше. Трийсетте минути не минаха толкова бързо, колкото се опасявах. Тръгнахме от Моста на въздишките и минахме по каналите. Изключително спокойно и умиротворяващо преживяване, което горещо препоръчвам.

На следващия ден разгледахме базиликата Сан Марко. Тя всъщност доста напомня православна църква, понеже е строена с помощта на византийски архитекти. Има и иконостас, макар и не точно като тези, които сме свикнали да виждаме у нас. Красива и добре поддържана. Мозайките са уникални.

Музеят и терасите определено си заслужават – гледките са невероятно красиви. Прословутите бронзови коне, донесени от Константинопол след последния голям кръстоносен поход са прибрани в музея, а на фасадата са поставени реплики.

Вечерта слушахме четирите годишни времена на Вивалди в Santa Maria della Pieta. Ако харесвате класическа музика и в частност Вивалди не пропускайте тази възможност.

Третият ни ден беше посветен на Мурано и Бурано. Първият е доста по-известен, заради фабриките за стъкло. Намира се на около половин час с лодка и има музей на стъклото, който обаче ние не можахме да видим.

Беше организирана екскурзия, включваща двата острова. На пръв поглед това е добра идея, но в крайна сметка имате само по около час за двата острова и прекарвате повечето време в път. Като цяло си заслужаваше, но ако знаех как е организирана, сигурно щях да търся други варианти.

Първоначално стъкларските фабрики са били във Венеция. На по-късен етап ги изнасят на остров Мурано. Майсторите стъклари са се ползвали с голямо уважение и привилегии. Имали са право да носят оръжие и да се женят за благороднички и са били много добре платени. Но също така са били практически затворници на републиката, без право да напускат или пътуват. Всеки, опитал да изнесе тайната за производството на стъкло с качеството, което тогава е било постижимо само във Венеция, е бил автоматично осъждан на смърт. Малцината направили опит са били издирвани и ликвидирани. В крайна сметка в началото на 18ти век парите и тайните служби на Луи XIV успяват да дадат резултат и в последствие във Версай е построена прословутата Зала с огледала.

Ние посетихме демонстрация на обработката на стъкло и разгледахме магазините. Бяха ни предупредили, че големите и по-скъпи предмети са с по-добри цени в специализираните магазини във Венеция и това се оказа вярно.

Като съм отворила дума за стъклото, трябва да кажа, че във Венеция ще видите истински произведения на изкуството, включително бижута, буквално на всеки ъгъл. В тези магазини не е позволено да се снима. Но отвън през витрината не е проблем. Има и много евтини стъклени сувенири произведени в Китай. Те са еднотипни и лесно се разпознават. Всички снимки са по-долу са от Венеция.

Бурано е на още около 30 минути път с лодка. Това е рибарски остров, който е забележително красив. Всички къщи са боядисани в различни ярки цветове. На Бурано традиционно се изработват дантели и можете да ги намерите по цялата централна улица. Имат и местни сладки – бусола, които са много приятни. Времето ни стигна да изядем по един сладолед, по една сладка и да минем по главната улица без да бързаме. Църквата на Бурано има силно наклонена часовникова кула – с 0.1 градуса по-наклонена от тази в Пиза.

Последната сутрин отделихме за двореца на дожите. Сградата е буквално залепена за базиликата. Построена е по-късно и една от функциите и е била да подпира църквата, която била започнала леко да се накланя. За разлика от други подобни места, тук не видяхме легла и мебелировка. Залите са много добре запазени и по стените има портрети на дожи и догареси, картини отразяващи важни събития (като морската битка при Лепанто) и информация за Венецианската република и системата на избор и управление. Има и тур на затвора, за който се преминава по покрития мост на въздишките. Дворецът определено много ни хареса. Лично на мен най-любими са ми големите прозорци от цветно стъкло и прекрасните гледки.

Ако имате ограничено време във Венеция и трябва да избирате, бих препоръчала разходка с гондола и двореца на дожите.

Настаняването

Ние отседнахме в апарт хотел Alberghiera Venezia в Канареджо, близо до гарата и площада с автобусите. Мястото е тихо (камбаните в 7 сутринта не се броят), много удобно и е на около 30 минути пеша от площад Сан Марко. Апартаментът беше просторен и чист, оборудван с всичко необходимо за по-дълъг престой. Единственият проблем беше с не доброто налягане на водата.

Хотелът има изискване за разделно събиране на сметта. Като цяло във Венеция се гледа много сериозно на това и градът е много чист. Това заслужава внимание и уважение, понеже във вътрешността не могат да влизат специалзирани коли и сметта се събира с ръчни колички и се извозва с лодки.

Храната

Разбира се няма как да не стане дума за храната. Бяхме си набелязали предварително няколко места и имахме резервации. Ще започна с кафене Флориан, отворило врати на площад Сан Марко в далечната 1720 година. Не в този формат, разбира се. Интериорът е богат и впечатляващ. Има жива музика, за която седящите отвън заплащат допълнително. Спокойно мога да кажа, че Флориан е най-скъпото кафене, в което сме сядали. Но пък си беше истинско преживяване. Плодовият тарт, сладоледът и клуб сандвичът бяха наистина много вкусни. Кроасанът беше леко безличен. Посетихме Флориан първата сутрин преди базиликата Сан Марко.

Следващите два дни закусихме на други места. Majer е верига от кафенета. Ние попаднахме на едно от тях случайно предния ден и решихме да се върнем следващата сутрин. Всичко, което опитахме беше много хубаво, включително странно изглеждащият кроасан. Имаше и пакети с много вкусни питки бриош.

Последното кафене, което посетихме за закуска беше Vision Bar. Много удобно за нас като локация. Кроасаните бяха прясно изпечени и много хубави. Останалото не чак толкова.

Trattoria Dona Onesta избрах заради отзивите за пастата с морски дарове. Има три масички за двама на малка тераска над канала, запазват се само по телефона. С удоволствие бих се върнала там заради храната и обслужването, но няма да настоявам за терасата : ) – леко клаустрофобично беше. Пастата наистина е много добра – с два вида миди, дребни и едри скариди и калмари. Жорже си поръча талиателе с рагу, които също бяха хубави.

Другото заведение, за което бяхме направили предварителна резервация, беше Al Grill. Много добри ревюта в Trip Advisor и храната беше добра, но това не е италианска кухня и явно нещо не бях догледала при избора. Ако сте стриктно месоядни – това е мястото.

Последната вечер избрахме ресторант близо до хотела, за да имаме време да си съберем багажа. Казва се Trattoria alla Fontana и храната беше различна от това, което бяхме видели на други места. Освен вездесъщата смесена салата, пици и паста, които ще намерите навсякъде, тук имаше заешко и говежди дроб по венециански – и двете много добре приготвени.

Al Chianti беше последният ни ресторант във Венеция. Обядвахме там след посещението на двореца на дожите. Избрахме го, понеже беше близо до центъра и на пътя ни към автобуса. Нямах големи очаквания, но се оказа много добро място с вкусна храна. Панакотата с ягоди беше божествена.

За тези, които не са я посещавали, ще кажа, че Венеция е прекрасна, дори на 30+ градуса и буквално преливаща от туристи. Определено заслужава да я видите в пълния й блясък.