Тръгнало ми е напоследък на азиатска храна. След супа и основно днес ви предлагам десерт с традиционния за Япония боб адзуки. Най-популярния сладкиш с него е мочи, което се приготвя с брашно от лепкав ориз. Още не съм се сдобила с такова, затова за последните 100 г боб, които имах в шкафа, потърсих други идеи. Попаднах на сладка супа и един пудинг. Везните наклониха към второто и реших да го адаптирам.
Има още
Аз не познавам човек, който е опитвал морковена торта и не я е харесал. Когато бях дете, нямаше такива сладкиши и затова доста по-късно се запознах с кексовете с моркови и тиквички, на които преди това гледах като на зеленчуци без място в списъка с продукти за десерти. Ако случайно сте от хората, които все още не са се престрашили, не се колебайте. Тортите с моркови са прекрасни, вкусни, сочни и не бива да се пропускат. Ако пък сте любители, може да пробвате и тези две рецепти за веган морковени мъфини и торта с моркови и тиквички.
Има още
Какво е Коледа без сняг? За съжаление сме имали много такива, но всяка година си пожелавам да е различно. Лошото е, че в града снега не остава чист и бял за дълго. Обикновено още на следващия ден е кална каша, но докато трае бялата магия, сякаш светът е различен. Тази снимка ми е от преди няколко седмици, когато само за няколко часа се преселихме в истинско снежно кралство.
Явно съм била много впечатлително дете, защото една случайна, но добре запомнена реплика, според която райските ябълки имат ужасен вкус, ми държа влага, както се казва, няколко десетилетия. Едва преди около година ги опитах и разбрах в каква заблуда съм живяла.
Има още
Есен е. Красотата на разноцветните листа и плодовете, които идват с нея, са ми компенсация за тъгата по лятото. Тази рецепта е точно за сезона, съчетаваща два от истинските есенни дарове – кестени и круши. Никога досега не бях правила нещо, в което те да присъстват едновременно. Ако се чудите как ми е хрумнала идеята, ще ви издам една тайна – има сайтове, на които може да се намерят предложения за комбинации на вкусове и аромати. Тази идея е от един от тях, и наистина е много сполучлива. За компания на кестените и крушите добавих Мадейра и кардамон.
Има още
Преди да са преминали черешите, бързам да опитам още нещо с тях – този път сладки. При това масленки. Винаги съм харесвала леко ронливото, топящо се в устата тесто на масленките. А тук то е съчетано с други две любими съставки – кардамон и череши.
Има още
Писах вече, колко обичам череши. Основната част от закупените количества се изяждат преди дори да се замисля за някакъв десерт, но обикновено успявам да отделя малко и за готвене. Днешното предложение е много подобно на пай. Всъщност разликата е основно във формата. Пайът се прави в тавичка (кръгла, квадратна, правоъгълна…) или просто ринг и понякога има горна кора. Галетът е някак по-неформален, рустикален на вид. Няма нужда от тава или ринг. Ако пълнежът е сочен и може да се разтече, краищата се завиват навътре, за да го задържат. Както при пая, може би най-популярния галет е с ябълки. Отново както при пая, галетът може да е и сладък, и солен. И тестото за пай и галет също може да е еднакво.
Има още
Всичко в името на тази рецепта ми е любимо. Предполагам, че е било просто въпрос на време да направя нещо, което съдържа тези продукти.
Преди два дни ходихме до розовата долина – просто така, на разходка и на „лов“ за кадри. Розите са нацъфтели и ухаят опияняващо. И, разбира се, гледката е прекрасна. Когато се прибрах от там, беше ясно, че до няколко дни проектът за бисквитите ще бъде реализиран 😊.
Има още
Обожавам пролетта и началото на лятото. Сякаш всяка седмица излиза нов нов плод – ягоди, малини, череши, кайсии… Вече чакам първите дребни ябълки, нектарините и прасковите.
Всички са чудесни сурови, но стават и за сладкиши, разбира се. Искаше ми се да направя нещо, което да е леко и свежо на вкус и така се получи този тарт (или пай, ако предпочитате).
Има още
Дойде и сезонът на черешите. Много ги обичам и винаги ги чакам с нетърпение. Има нещо пристрастяващо в тях, поне за мен. Няма значение колко голяма е една чиния, щом е пълна с череши, ще е нужна наистина сериозна причина, за да стана от масата преди и последната да е изядена.
Не си купих от първите череши, по 100 лв за килограм. И 20 лв не са малко, но се понасят. За съжаление най-ранните не са най-вкусни, но пък стават прекрасно за сладкиши. И така реших да направя този алтернативен веган чийзкейк.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 