Била съм във Виена няколко пъти, но винаги за ден – два и така и не бях ходила в Шонбрюн и Белведере. Единственият по-дълъг (2 дни и половина) престой бяхме с тийнейджър и съвсем естествено Пратерът имаше по-голям приоритет.
Това последно пътуване беше по случай рождения ми ден и неизбежно беше обвързано с дата в първата половина на март. Ясно беше, че най-вероятно ще е хладно, но бяхме решили, че това няма да ни спре.
Има още
Националната кухня на Португалия е може би най-близка до тази на Испания, но тази мисъл, изказана гласно, може да ви докара някои не много приятелски погледи, понеже между двете държави има вековни неразбирателства. Съвсем по съседски, но тук са намесени и великите географски открития. Има обаче и съществени различия между двете кулинарни традиции.
Има още
На 10ина минути с такси от Лисабон се намира Бенфика. Там е дворецът на една от най-влиятелните фамилии в историята на Португалия – маркизите Фронтейра. Последният маркиз живее в този имот със семейството си. Португалия отдавна е република, но титлата остава. Името означава граница и е дадено от краля за изключителни заслуги на първия маркиз за извоюване и опазване независимостта на страната.
Има още
Когато през февруари с Жорже обсъждахме плановете за пътуване през 2022, решихме да се спрем на Гранада и Париж. Първата дестинация беше нова и за двама ни, втората – само за него. Аз съм била в Париж много пъти. Половината по работа с почти нулево свободно време и затова не ги броя за „истински“.
Има още
Предполагам трудно ще намеря човек, който не е чувал за Maxim’s. Основаният като бистро през 1893 година ресторант е символ на стил и добра кухня. В него се съчетават две любими за мен неща – Арт нуво и хубава храна.
Има още
През 1829 година Уошингтън Ървинг* написва Легендите за Алхамбра и така популяризира перлата на Андалусия извън пределите на Испания. Тази малка, но много увлекателна книжка беше моят първи източник на информация и от нея тръгна интересът ми към Гранада. Повече от 30 години по-късно, кракът ми стъпи на територията на Алхамбра.
Granada, tierra soñada por mí*
Гранада е в списъка с места, които искам да посетя, почти откакто се помня. Като ученичка прочетох Легендите на Уошингтън Ървинг и те естествено събудиха любопитството ми да видя приказните градини на Алхамбра и Хенералифе. За тях ще има отделен пост. Този е за Гранада.
Има още
Тиквички с… тиквички? Да, правилно прочетохте. Дочакахме първите местни за този сезон, които дойдоха при мен заедно с красивите си цветове – наистина вдъхновяваща гледка.
Има още
Допълнена след получаване на допълнителна информация
Последното пътуване ме убеди, че наистина живеем в Ковид ера, в която ежедневието ни се върти около това да имаме някакъв документ, който да ни позволи да упражняваме уж неотменното си право на свободно движение.
Има още
Около 50 процента от границата на Португалия е водна, с Атлантическия океан. Това обяснява защо водата по плажовете е студена (с изключение на Монте Гордо, до границата с Испания, което има специфичен микроклимат и значително по-топла вода), както и факта, че тук се консумира най-голямо количество риба на глава от населението в Европейския съюз. На фона на това е малко странно, че най-популярната риба нито е прясна, нито се лови в португалски води. Става дума за бакаляу (bacalhau) – сушена и осолена северноатлантическа треска.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 