Храната и ресторантите в Португалия

Моите лични впечатления

Националната кухня на Португалия е може би най-близка до тази на Испания, но тази мисъл, изказана гласно, може да ви докара някои не много приятелски погледи, понеже между двете държави има вековни неразбирателства. Съвсем по съседски, но тук са намесени и великите географски открития. Има обаче и съществени различия между двете кулинарни традиции.

Ако трябва да изброя няколко основни отличителни белега на португалската кухня, те ще бъдат:

  • Надали има друга държава (вкл. на Скандинавския полуостров), където сушената осолена треска (bacalhau) да е толкова застъпена в кухнята. Повече за това може да прочетете тук.
  • Риба ще намерите почти във всяко меню и качеството е добро.
  • Яде се много месо – свинско и говеждо/телешко. Пилешко се намира значително по-рядко в менютата.
  • Месото и рибата много често са варени и е добре изрично да ги поискате приготвени на грил.
  • Зелевите (най-вече португалско зеле и кейл) са много популярни.
  • Десертите са сладки с главно С. Тук определено не пестят захарта.
  • Мавърското влияние се долавя в употребата на нахут, бакла и някои ястия като сладък ориз (мляко с ориз, но приготвено с яйчени жълтъци, лимонова кора и канела).

Спокойно мога да кажа, че не съм попадала да лоша храна. Най-вероятно има известна доза късмет в това, но като цяло можете да очаквате добро качество. Има обаче някои специфики, които е добре да се знаят.

Традиционни ресторанти

В традиционните ресторанти салатите почти не са застъпени. Обикновено има малка и голяма „смесена“ от маруля, домати и лук (дори и през зимата, когато доматите нямат никакъв вкус). Ако се престрашите да я поръчате, ще ви я донесат заедно с основното, а не преди това, както ние сме свикнали.

Обикновено има поне една супа на деня, често няколко. Те идват в началото. Аз харесвам рибните супи, но не пропускайте да опитате caldo verde (калдо верде) – традиционна супа с кейл.

Гарнитурата, която върви с основното, обикновено е варени картофи и зеленчуци. Тънкият момент е, че зеленчуците обикновено са пресготвени за моя вкус и са много меки. Жорже казва, че това било, защото хората и така и иначе са уморени, и нямало нужда да се морят допълнително да дъвчат 😀. Не знам доколко това е шега. Освен тази гарнитура, има добавки, които можете да си поръчате – пържени картофи, ориз, яйца и други.

В тази категория влизат следните ресторанти, в които съм яла и които мога да препоръчам:

Cervejaria Trindade – историческа сграда, която е била манастир, след което пивоварна.

Martinho da Arcada – стар ресторант под колоните на площада до реката. Интересен интериор и топ място срещат добра храна.

Antikuario Cafe – малко и много интересно място, което е едновременно ресторант и антикварен магазин.

Dom Feijao – много риба и месо

Ципура и калкан в Dom Feijao

Нова вълна

Намират се доста такива, в които сервират закуска, брънч и обяд. Обикновено има леки ястия, като яйца, сандвичи, кроасани, палачинки. Може да има супи и салати, като последните са от типа салата за основно с някакъв протеин (месо или сирене). Менютата са по-скоро къси и храната е вкусна и прясна.

Места, които аз препоръчвам:

Dear breakfast (3 локации) – ориентирани към туристите, но с много добро качество и вкус към интересни аранжировки. Там съм яла най-хубавия авокадо тост. 

Тостът с авокадо на Dear breakfast

Cotidiano – приятно място със супа на деня, салати, кроасани и палачинки

Break – до катедралата Se

Jeronymo – срещу мола Вашко да Гама в Ориенте

По-висока топка

Не съм търсила целенасочено ресторанти, които имат аспирации да сервират „висока“ кухня. Като цяло досега съм се стремила да пробвам предните две категории. На ресторантите, които ще спомена тук, попаднах съвсем случайно.

3 Pipos (3те бъчви) е извън Лисабон, на север, на около 70 км от Коимбра. Намира се в Тондела. Семеен ресторант, който от години присъства в пътеводителите на Мишлен. Храната е много вкусна и изключително семпло аранжирана. Ако минавате оттам, непременно се отбийте.

Gunpowder (Барут) е в Bairo Alto в Лисабон и попаднахме на него след като не можахме да намерим място в друг ресторант. Свързан е с едноименен ресторант в Лондон и връзката е в индийските нотки. В Лисабон шефът е от Гоа (бивша португалска колония). Храната е почти изцяло от местни продукти, приготвена по класически френски метод, но подправена с ароматите на Индия. Не е прекалено пикантна, но бих казала около и малко над средното ниво. Десертите са много хубави. Имат и селекция мадейра, която прекрасно върви с тях.

Сладката страна на живота

Както казах по-горе, тук не пестят захарта. Ако си мислите, че, понеже сте яли баклава, кадаиф и саралия, ще сте подготвени, може да останете изненадани. Всъщност най-сладките десерти, които съм опитвала са португалски. Не мога да ги класирам точно и изчерпателно, но тук са моите топ 3 в групата „диабет от първа хапка“:

  • Ovos moles de Aveiro – меки „яйца“ от Авейро. Малки (една хапка) сладкиши от вафлена кора с пълнеж от жълтъци и захар.
  • Pudim Abade Priscos – пудинг с много яйца и мноооого захар.
  • Molotof – другото лице на торта Пáвлова. Приготвя се от същите съставки, но се пече във форма за кекс и на различна температура. Получава се мек, порест десерт, който се гарнира с карамел.

Във всяка сладкарница ще намерите огромно разнообразие. Има сладкиши с боб, със сирене, с тиква и много други. Ще намерите също кроасани и мъфини, но, освен ако имате непоносимост към сладко, пробвайте местните десерти.

Ако ви е странно как се е получило такова насищане с изключително сладки десерти, ще ви дам две причини. В Португалия, както и в Испания има период на мавърска окупация. Вкусът за сладко започва от там. А след това се появяват големи и малки манастири, пълни с монахини, които с десетилетия усъвършенстват рецептите за много от десертите, които се приготвят и до днес. За някои от тях има истории за рецептите и имената им.

Моят личен фаворит е pastel de nata (пащел де ната) и по-точно този от Белем. Рецептата е тайна и не е ясно какво точно е различно, но разлика има. Тези можете да опитате само в сладкарницата в Белем. Повече за тях можете да прочетете тук. Останалите версии на pastel de nata ще откриете буквално на всяка крачка.

Последен в списъка (но не и по значение) – сладоледът Сантини. Както може да се досетите от името – с италиански произход е. Г-н Сантини пристига в Португалия през втората световна война и започва да прави сладолед. Твърди се, че бил толкова харесван, че след края на войната, за да го убедят да остане, португалците му дали гражданство без да изчакат задължителния период на пребиваване. Сладоледите Сантини се продават в едноименните сладкарници.

Santini

Десерти ще намерите във всеки ресторант, но ако се целите директно в нещо сладко, можете да посетите някоя от многобройните сладкарници и пекарни (името да не ви подвежда – хляб почти няма на тези места).

В заключение – ако тръгнете към Португалия, наред със забележителностите не забравяйте да обърнете внимание на храната. Има за всекиго по нещо и няма да се разочаровате.

Изброените заведения не са много, понеже включих само тези от последните две пътувания.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.