Granada, tierra soñada por mí*

Гранада е в списъка с места, които искам да посетя, почти откакто се помня. Като ученичка прочетох Легендите на Уошингтън Ървинг и те естествено събудиха любопитството ми да видя приказните градини на Алхамбра и Хенералифе. За тях ще има отделен пост. Този е за Гранада.

Миналата година бяхме планирали това пътуване и имахме билети, но полетът беше отменен. Но пък тази година ни се получи. Пътувахме със самолет до Мадрид и от там с бързия влак AVE, който стига до Гранада за около 3 часа и 20 минути. Директни полети не открихме. Алтернативен вариант би бил полет до Малага, откъдето много по-бързо се стига до Гранада, стига датите да са подходящи.

Гранада е по-скоро малък и много красив град, както ще видите на снимките. Около 3 – 4 дни са напълно достатъчни, за да го разгледате, без да бързате постоянно за някъде. На Пласа Нуева може да се качите на влакче, което обикаля града (hop on, hop off) за около 2 часа и да придобиете представа за мащаба.

В града има катедрала, две базилики (които така и не хванахме отворени), няколко манастира (San Jeronimo, Cartuja, Santa Isabel la Real) множество църкви, малки градинки, площади и площадчета с кафенета и ресторанти. Има също университетска ботаническа градина, в случай че това ви влече.

Една от основните атракции са фламенко представленията в пещерите на Сакромонте, откъдето има прекрасна гледка към Алхамбра. Ако решите да посетите, имайте предвид, че е тясно, задушно и изключително шумно. По време на представлението маските са задължителни.

Ние отседнахме в студио на около 50 метра от Plaza de la Trinidad, близо до катедралата и на около 15 – 20 минути пеша от гарата. Всичко, с изключение на Сакромонте и Алхамбра беше много близо. Липсата на хотелска закуска не беше проблем, защото наоколо има много кафенета и заведения. Някои от дните дори закусвахме в студиото плодове от квартално магазинче и едно доста близко подобие на нашето кисело мляко.

На тръгване имахме почти 4 часа между времето за напускане и отпътуването с влака и трябваше да оставим куфарите някъде. На гарата няма гардероб за багаж, но близо до Plaza de la Trinidad има напълно автоматизиран такъв, който се плаща на ден.

На мястото на града е имало селище още по времето на бронзовата ера, 5500 г пр. н. е. Намира се в полите на Сиера Невада на 738 м надморска височина (за сравнение средната надморска височина на София е 600 м). Тук се събират 4 реки, най-голямата от които е Даро. Водата е навсякъде под формата на фонтани – явно наследство от маврите. Въпреки това изобилие от водоизточници не видях и чух нито един комар. Ако сте тръгнали без репелент – не се притеснявайте.

Името Гранада датира от значително по-късен етап и се смята, че идва от името на крепостта Gharnata (Gharnatat el Yehud), ситуирана на същото място през 8ми век. Смята се, че на арабски гарнат е означавало „хълм на чужденците“, но думата също така е почти идентична с испанската дума за нар – granada. Наровете произхождат от древна Персия и най-вероятно са пренесени в Испания от финикийците. След преминаването на Гранада във владение на т. нар. католически крале Исабел и Фернандо (в края на 15ти ввк) нарът официално е представен на герба на града. Ако сте внимателни, ще откриете изображения на плода навсякъде.

Мавърското присъствие в Гранада започва в началото на 8ми век и завършва в края на 15ти.  През 13ти век на власт идва династията Назрид, която прави много за благоустройството на региона и построява Алхамбра и Хенералифе.

Спокойно мога да кажа, че времето беше с нас. Тук нощите са приятни, но дневните температури могат да достигнат 38 градуса на сянка, дори през юни. Такъв беше случаят седмицата преди нашето пътуване, но след това температурата падна до 28 – 31 градуса. Слънцето е силно, така че си вземете защитен крем. Шапките и светлите дрехи също са добра идея.

Няма как да пропусна храната. Гранада не е на море, но е много близо и има прясна морска храна. Има също местни специалитети с бакла и нахут. Свинското под формата на шунка (jamon) или готвено месо е силно застъпено.

За 5 дни не успяхме да влезем на много места, но от тези, в които бяхме, с чисто сърце мога да препоръчам следните:

• La Tarta de la madre de Cris на Plaza de la Pescaderia 7. Витрина с чийзкейкове. Ще кажете – е, какво толкова, но там опитах най-прекрасния печен чийзкейк със синьо сирене. Този с „традиционно“ сирене също е много хубав.
• Los Manueles на Plaza Rib-Rambla 16. Интересно меню с вегетарианска секция. Храната беше много вкусна.
• El rincon de Lorca. Ресторантът е към хотел Reina Christina на улица Tablas 4. Сервират закуска, обяд и вечеря не само на гости, но и на приходящи. Там ядохме октопод, който беше много добре приготвен.
• Carmen Restaurante Jardines Alberto, срещу главния вход на Алхамбра. Менюто има секция Кухнята на Назрид. Не мога да съдя за автентичността, но пилешките медальони определено имаха северноафрикански вкус и бяха много добре приготвени.

На територията на Алхамбра има хотел Америка. Ресторантът му не блести с някаква забележителна кухня, но има приятен вътрешен двор и сервира бира, вино и сангрия, които може да ви се сторят пратени от бога в горещите дни.

Има и един ресторант –  Betula Nana – с много интересно меню и добри отзиви, който обаче беше резервиран за дни напред и не успяхме да влезем. Намира се на улица Малага 9.

Пригответе се да сканирате менюта от баркод. Почти не видяхме заведение с традиционно меню, с изключение на това на входа. Друга особеност е, че, въпреки очевидната ориентираност към туризма, в заведенията персоналът масово говори само испански. Менюто може да е дву- и повече езично, но, ако не говорите местния език, за да сте сигурни, че ще получите това, което сте избрали, най-добре е да се придържате към изпитания метод на посочването. Като цяло обслужването в ресторантите не се отличава с особена учтивост.

Като контраст, в магазините отношението е много добро. Навсякъде приемат както карти, така и пари в брой.

Градският транспорт е редовен и пътуването с маски е задължително. Същото важи и за пътуването с влак.

Чистотата на града е забележителна. Буквално на всеки 20 метра има кошчета за боклук и глобата за несъбиране на отпадъци от домашни любимци е 750 евро. Улиците се мият през ден, поне в централната част. А Plaza de la Trinidad, на чиито дървета има много птици, които вечер звучат като истински хор, го мият всяка сутрин, по разбираеми причини.

Гранада е място, на което бих се върнала с удоволствие.

* „Гранада, земя мечтана (сънувана) от мен“ – началото на песента Гранада, музика и текст Агустин Лара