Допълнена след получаване на допълнителна информация

Последното пътуване ме убеди, че наистина живеем в Ковид ера, в която ежедневието ни се върти около това да имаме някакъв документ, който да ни позволи да упражняваме уж неотменното си право на свободно движение.

Идеята за Европейския зелен сертификат e добра, но явно неприложима, поне засега. Според официалния сайт, хората притежаващи такъв сертификат „по принцип не би трябвало да подлежат на допълнителни ограничения като тестове или карантина, независимо от коя държава в съюза пътуват“. На практика много държави искат негативен PCR тест, независимо от зеления сертификат за пълен ваксинационен курс. Някои налагат и карантина.

Също според официалната информация на сайта, право на зелен сертификат имат всички, които:

1. Са със завършен курс на ваксинация

2. Са се възстановили от Ковид

За съжаление, сертификатът за възстановяване, издаван в България, може да е валиден само на територията на страната. Критерият е какъв тест са ви направили в болничното заведение. Ако е PCR (приет във всички европейски страни), получавате сертификат, с който можете да пътувате извън страната. Ако е бърз антигенен, той е валиден само в България.

И така стигаме до моя частен случай. Аз си сложих първа доза и след около седмица бях болна. Когато отидох в Токуда с оплаквания, те не ми дадоха избор, нито ми обясниха, че тестът, който ще ми направят има ограничения. В този момент, разбира се, сертификатът изобщо не ми мина през ум, но дори и да беше, на сайта на Министерството на здравеопазването разликата е обяснена в публикация от 17 ноември 2021, което, поне за мен, беше късно.

Направиха ми бърз антигенен тест. Възстанових се лесно, но, лекарят, който ме диагностицира ми препоръча да изчакам с втората доза. Понеже беше ясно, че ще пътувам за Коледа, се консултирах и с други лекари и консенсусът беше, че е добре да се изчака 3 месеца. Затова трябваше да пътувам и пребивавам на базата на негативни PCR/антигенни тестове.

Да ви кажа, не е лесно. Оставям настрана цената, макар че не е малко, при положение че се прави антигенен тест на всеки 2 дни. Логистиката също е проблем. В Лисабон, например, е пълно с центрове за тестване, но опашките са невероятни. Изненадващо е, че не се редят само чужденци, въпреки че официално статистиката сочи над 86% ваксинирани. Не съм сигурна какви са причините за това.

Неволята учи и открих една холандска организация, която има 3 локации в Лисабон. Регистрацията и плащането стават онлайн. На всеки пациент се отделят 15 минути, които са напълно достатъчни, понеже на място само сваряват името и добавят номера на официалния документ, с който пътувате. Предлагат и експресен PCR, който наистина е готов за 30 минути. Това е линк към сайта им, който може да ви е полезен, понеже имат локации и в други градове и държави.

Разбира се, за удобството се плаща, но поне имате избор между чакане на опашка и бърза, но по-скъпа процедура.

На теория, във всеки нехранителен магазин, както и във всички ресторанти и туристически обекти би трябвало да ви поискат сертификата или документ за тест с отрицателен резултат. На практика мога да преброя на пръстите на едната си ръка местата в Лисабон, на които наистина го направиха. Но все пак е препоръчително да имате документ, защото няма гаранция, че няма да станат по-стриктни.

Преди пандемията отивах на летището около час по-рано, ако пътувам с ръчен багаж и имам бордна картаи около час и половина, ако съм с повече багаж. Сега е различно. Допълнителната стъпка за проверка на сертификат/резултат забавя процеса, но освен това има хора, които явно живеят в пълна изолация и не са наясно с изискванията. Те често са причина процедурата по регистрация да е още по-бавна.

Лично аз няма да се откажа да пътувам заради подобни… да ги наречем препятствия. Просто ще се наложи малко допълнително проучване на изискванията на държавата, към която пътуваме и начините да отговорим на тях. Но това не ме спира да мечтая за този момент в бъдещето, когато днешната лудост ще е зад гърба ни и да се надявам, че някой незнаен китайски гражданин няма отново да реши да се нагости я с прилеп, я с някоя друга нетествана екзотична животинка, с което да върне в изходна позиция.