Седемте чудеса на португалската гастрономия

Била съм в Португалия много пъти, както служебно така и „за туризъм“, както декларираме частните пътувания, но никога досега не бях попадала на тази класация. Интересното в нея е, че вотът е бил публичен, през 2011 година и са гласували близо 900 хиляди души.

Също така интересно е, че рибата, чийто мирис, снимки и стилизирани изображения за буквално навсякъде, както и приготвените с нея ястия, не успява да влезе в топ 7. Да, става въпрос за вездесъщото bacalhau, което е част от португалския начин на живот от преди великите географски открития.

Когато разбрах за това, ми стана много интересно кои са ястията, които са го изместили на заден план.

Първо – това са критериите, на които е трябвало да отговаря едно ястие, за да бъде оценено:

  • Да представя истинските португалски ценности.
  • Да има документирана история от поне 50 години.
  • Да е било традиционно приготвяно в Португалия.
  • Да се приготвя с материали налични в Португалия.
  • Да представя хранителните навици на поне един регион в страната.
  • Да представя разнообразието на регионите в Португалия.

И това са седемте избрани:

  1. Alheira de Mirandela – вид наденица с много интересна история
  2. Меко овче сирене от Serra da Estrela (най-високата планина в Португалия)
  3. Калдо верде – традиционна португалска супа с кейл
  4. Сардини на грил
  5. Ориз с морски дарове
  6. Печено прасенце-сукалче от Bairrada
  7. Pasteis de Belem

От всички тях не съм опитвала само прасенцето и мисля да пропусна, защото самата идея не ми допада много.

Както писах по-горе, историята на Alheira de Mirandela е интересна. Това е ястие, изобретено от португалските евреи, насила покръстени от Инквизицията. Те били редовно проверяни, дали се държат като християни и един от критериите бил консумирането на свинско. За да заблудят Инквизицията, те започнали да правят наденици, по примера на съседите си християни, които окачали готовите продукти в къщите си, за да се сушат. С една дребна разлика – вместо със свинско, пълнели надениците с пуешко. Когато проверяващите идвали на посещение, те виждали окачените суджуци и били удовлетворени, че новите християни са примерни последователи на вярата.

Alheira de Mirandela има приятен, но особен вкус. В днешно време се сервира с пържени картофи, варен ориз и салата. Понякога порцията включва и пържено яйце.

Alheira de Mirandela

Мекото овче сирене от Serra da Estrela е контролиран регионален продукт. Произвежда се в района на планината от млякото на специфична порода овце – Bordaleira. Продава се на пити от по килограм – килограм и 100 грама. Има твърда обвивка с дебелина от 2 – 3 милиметра и много мека, почти течна сърцевина. Обикновено се сервира с хляб, на който се маже, подобно на масло.

Това беше едно от първите сирена, които опитах и много го харесвам, но ако не обичате миризмата на овче сирене като цяло, може и да не е вашето нещо.

За Калдо верде съм писала и преди. Имам и публикация за моята версия със сладки картофи. За съжаление, макар че е най-известната супа в португалската кухня, не попаднахме на ресторант,  където я сервират и затова прилагам снимка от Уикипедия.

Особеното тук е, че картофите, лука и чесъна се сваряват и пасират до леко редичка крем супа. След това се добавя кейлът, нарязан на много тънки ленти и се вари още малко, докато омекне. В някои части на Португалия добавят и чоризо. Сервира се със зехтин.

Сардините, както и bacalhau, са много традиционна португалска риба. Във всички магазинчета за сувенири ще намерите порцеланови сардини в най-различни цветове. Има и специализирани магазини за консерви със сардини.

Понеже сега не е сезона на пресните сардини, не намерихме ресторант, който да ги предлага на грил. Снимката е от стара готварска книга.

Сардините са дребни (но тук са значително по-едри от тези в Гърция, например) и имат много наситен аромат. Поради тази причина не се нареждат между любимите ми риби, но на скара със салата са вкусни.

Оризът с морски дарове е нещо като ризото, но не съвсем и нещо като паеля, но не съвсем. Обикновено се прави с миди и скариди. Порциите (по подобие на паелята) обикновено са предназначени за двама, но на много места количеството би било достатъчно за трима, по мое мнение. Този ориз с морски дарове ядохме в Кашкайш, на брега на Атлантическия океан на около час от Лисабон.

Прасенцето-сукалче от Bairrada обикновено е на възраст между 4 и 6 седмици. Приготвя се на фурна/пещ със сол и смес от билки. Понеже не съм опитвала, няма как да ви споделя впечатления. Снимката е от Уикипедия.

Pasteis de Belem са единственият десерт, който влиза в топ 7. За него писах специално, понеже наистина заслужава. Може да прочетете тук.

Извън тези конкретни ястия, португалската кухня може да предложи много други, които, поне за мен, са по-добри. Любителите на риба могат да ядат всеки ден прясна местна, незамразявана храна. Тук например аз установих, че много обичам рибена супа. В рамките на пет дни опитах три много различни и еднакво прекрасни версии.

За мен тази класация беше по-скоро куриозна, и, въпреки че заради нея си поръчах наденицата от Мирандела и ориза с морски дарове, я приемам само информативно. Смятам, че най-добрата практика е човек сам да открие своя топ 3, 5, 7 или 10.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.