Мафра е малко градче на около 40 км от Лисабон, което е забележително поради факта, че тук се намира най-големият дворец в Португалия, построен от Жоао V. Според историята, той нямал наследник и обещал на господ, че ако го ощастливи, ще построи манастир. Господ, с помощта на младия изповедник на кралицата (или поне така твърдят слуховете) го дарил с наследник и крлят изпълнил обещанието си. Само че, вместо скромен манастир, в Мафра се появил огромен дворец, в който има манастир, катедрала, библиотека и ловен парк. Ще кажете – щедър е бил човекът. Да, но на чужд гръб. В продължение на  строителството, години наред по-голямата част от златото и скъпоценните камъни, добивани в Бразилия, били насочвани за покриване разходите по тази екстравагантност.

За Мафра е написана и книга от лауреата на Нобелова награда за литература – Жозе Сарамаго. Признавам, че не съм я чела, но близка приятелка ми каза за нея и това провокира визита.

Дворецът в Мафра е значително по-голям от Националния дворец в Синтра, дворецът Пена (пак там) и другите кралски дворци (Ажуда, Белем, Келуш и Вила Висоуза). Официално е открит на 41ия рожден ден на Жоао V през 1730, но строежът продължава още 25 години и завършва след смъртта му.

Кралското семейство е живяло в Мафра непрекъснато само за период около година. След това мъжките членове от време на време са се пренасяли там за кратко, за да ловуват.

И малко статистика.

• В двореца (вкл. манастира) има 1200 стаи, 4700 врати и прозорци и 156 стълбища.
• В катедралата има 6 органа (които са предназначени да свирят заедно) и 98 камбани, които може да изпълняват музика.
• В библиотеката има 40 хиляди тома литература.
• 1383 души загиват по време на стоежа.

За да придобиете представа за мащаба, може да погледнете това видео, заснето с дрон.

Отворена за посетители е по-малко от 1/3 от общата площ (40,000 кв.м.), включваща катедралата (без камбанариите), част от манастира и част от покоите.

Библиотеката също се посещава, но не се влиза навътре в нея.

Като индиректна последица от неразумното харчене може да се посочи обявяването на независимостта на Бразилия. Мафра е завършена напълно в 1755 – годината на голямото земетресение, което изтрива значителна част от Лисабон от лицето на земята. За да набави средства за възстановяването, Жозе I, който наследява Жоао V на трона, увеличава значително данъците на Бразилия. Също тaка пренасочването на средства към Мафра, както и войните, които Португалия води с Испания, Франция и Италия отслабват армията и Наполеон успява да превземе странта.

Кралската фамилия забягва в Бразилия през ноември 1807, само 3 дни преди французите да влязат в Лисабон. За този преход им помага британската флота, която осигурява защита на португалските кораби срещу „скромно“ заплащане – отварянето на пристанищата на Бразилия за британски търговски кораби. Това може да не изглежда кой знае какво, но по този начин колонията получава достъп до стоки и новини, които иначе биха били ограничени от португалската корона, която до този момент има монопол.

В Бразилия португалския двор се настанява в най-луксозните и просторни имоти, принуждавайки собствениците да се изнесат. И това не оставя добри впечатления. Според законите на диалектиката количествените натрупвания водят до качествени изменения и 15 години по-късно, през 1822 година Бразилия обявява независимост.

Дворецът е в европейски бароков/неокласически стил и тук няма да откриете характерните за Португалия плочки, които срещаме в изобилие в дворците в Синтра. Лично за мен той само губи от това, понеже се слива с масата подобни в други европейски държави. Независимо от това, мястото определено си заслужава да се види.

Ако решите да посетите Мафра през зимата, имайте предвид, че там температурата е с 2 – 3 градуса по-ниска от тази в Лисабон. В двореца е доста хладно и влажно, на места определено проветриво.

Най-подходящо е да пътувате с автобус от автогарата до стадиона на Спортинг Лисабон. Ако сте с кола е по-бързо, но трябва да намерите место за паркиране. Има и влак, но гарата е на 8 км от двореца.

След 3-часовата обиколка имахме нужда от храна, а аз лично и от вино. Бърза проверка в интернет предложи ресторант Adega do Convento (Избата на манастира), който е на 5 минути пеша. Предвид зимния дъжд, който се изливаше цял ден, това беше важно. Но мястото определено оправда всички очаквания. Храната беше вкусна, порциите – огромни (не преувеличавам) и обслужването – на ниво. Тук ядох първото bacalhau*, което наистина ми хареса – със сметана на фурна.

И мисля, че скоро няма да забравя размера на порцията телешко, което сервираха на Жорже.

* сушена осолена северноатлантическа треска