LAZY SUNDAY BRUNCH и частична равносметка за 2021

Днешният предиобед съм сама със себе си и го прекарвам по един от най-любимите ми начини – дълги разходки из нови местенца, скрити кътчета в иначе общо взето познат град. През последните 4 дни заедно с Жорже сме навъртяли средно по 15 км на ден. Днешният ден е по-бавен и го започвам с обилен брънч (друго любимо занимание – да откривам и опитвам хубава храна).

Намерих мястото (Dear Breakfast в Baixa Chiado) случайно, в интернет и се оказа много добро попадение. Дори ми направиха авокадо тост с твърдо сварено поширано яйце (понеже от дете имам неразбирателство с рохките).

И сега, докато хапвам и палачинки, съм в настроение да помисля за 2021 и как ми се отрази тя.

Тази годинa не беше лека за мен. Професионално ми се наложи да изляза от зоната на комфорта и позицията на признат експерт и да се впусна в различно амплоа. Много стресиращо, въпреки подкрепата на хората около мен и вътре в компанията. През последните 6 месеца разбрах, че все още се адаптирам много добре (добрата новина), но организмът ми реагира по-явно (всъщност за първи път явно – лошата новина) на стреса.

И така аз, която цял живот съм била с ниско кръвно, изведнъж се сдобих с високо, без каквито и да било външни прояви или усещания. Установиха го съвсем случайно при рутинен преглед и като следствие се сдобих и с апарат за кръвно и навика да го меря редовно. След анализ на ситуацията изолирахме стреса като причина и това последно пътуване го потвърждава. Въпреки че, както обикновено, съм наредила програма максимум и правя всичко възможно да я постигнем (включително тичайки за влакове и градски транспорт), проблемът го няма вече почти седмица.

Ще попитате защо ви занимавам с тези неща. Извинявам се за дългата интродукция към основната мисъл на последните дни за мен – животът е прекрасен и трябва да му се наслаждаваме. Всеки по своя си начин. Важното е да дадем време на често изтощените си тела и мозъци да се възстановят, за да могат да ни служат добре, когато е нужно. Когато се налага да мобилизираме всички ресурси и да успеем в начинанията.

През цялата година, както и в предишните, готвенето беше моят начин да избягам вътре в  себе си и да си наредя мислите. Вече пети ден не съм влизала в кухня (за да готвя) и започва да ми липсва. Познавам по това, че в ума ми се въртят идеи за Новогодишната вечеря, за която ще си бъдем у дома в София.

А сега е време да разходя авокадо тоста и палачинките по тесните улички на Baixa Chiado (Ниското Шиадо) и Bairro Alto (Високия квартал) и да потъна в малките магазинчета наоколо.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.